facebook
twitter

Наблюдател

Сделката с изтребителите може да продъни бюджета

В навечерието на евентуална покана за "чакалнята" на еврозоната управляващите опасно си играят с финансовата стабилност
1817
Илияна Кирилова
Финансовият министър засега пази мълчание как ще осигури парите за 8-те изтребителя - ще реже ли останалите разходи за инвестиции, ще тегли ли още нови заеми, или ще харчи от фискалния резерв.

България е на път да плати накуп тази година 2.2 милиарда лева за 8 американски изтребителя, които ще получим след 4 години. За страна като нашата сумата е огромна, още повече че не е предвидена като разход в бюджет 2019. Американското правителство обаче е категорично - иска парите в аванс.

Непредвиденият двумилиарден разход компрометира бюджета и вероятно ще отвори много по-голяма дупка в него от планирания дефицит от 0.5% от БВП, или 600 милиона лева. Подобно развитие на държавните финанси по правило е притеснително. Особено за България, която до месец очаква да бъде поканена в чакалнята на еврозоната и която винаги досега като най-голям коз пред европартньорите е вадила именно финансовата стабилност. Още по-притеснително е, че за поредна година огромни публични средства няма да бъдат изхарчени за това, за което са планирани, и

 

в движение едни приоритети се заменят с други

 

По подобен начин предишното правителство на Бойко Борисов в края на 2015 г. пренасочи 1 милиард лева от бюджетния излишък за финансиране на спорната "безплатна" програма за саниране. След това милиардите станаха два. Програмата за първите около 2000 одобрени сгради още не е завършила, а за следващи етапи се говори инцидентно, при това с условието за сериозен процент от разходите, които да платят собствениците. 

Именно с предстоящата военна сделка Министерството на финансите (МФ) обясни емитирания преди седмица съвсем неочаквано нов дълг от 400 млн. лв. под формата на държавни ценни книжа (ДЦК). (Всъщност бяха пласирани ценни книжа за 300 милиона лева, но с отворена възможност да се проведат търгове за останалите 100 милиона.) Финансовата операция предизвика доста голям обществен интерес, но и досега финансовото министерство не е отговорило на множеството въпроси. Защо точно 400 милиона лева и само толкова ли не достигат на държавата да се разплати за самолетите? И дали до края на годината няма да сме свидетели на следващо натрупване на държавен дълг?

 

Финансовият министър продължава да мълчи

 

И остави заместничката си Росица Велкова да обяснява (доколкото може) пред медиите защо е теглен новият дълг. Именно тя съобщи, че ако се стигне до сделка за изтребителите, до края на юли парламентът ще гласува актуализация на бюджета, с която ще коригира разходната му част.

Както обикновено, стане ли дума за пари, премиерът Бойко Борисов е доста щедър. "В момента военното министерство получи оферта от Съединените щати, обсъждат я, водят финални преговори и тъй като тези пари ги няма в бюджета, стигнем ли до подписване на договор, ще влезем в парламента, ще актуализираме бюджета, съответно ще се дадат тези пари от резерва, който имаме", обяви премиерът в Брюксел в края на миналата седмица.

Само че актуализацията на бюджета е мярка, до която всяко правителство прибягва в краен случай. Същото важи и за завишаването в течение на годината на планирания дефицит. Трудно обяснимо е защо управляващите са готови да си причинят това при рекорден излишък от близо три милиарда лева още в края на април и при огромен фискален резерв от 10 милиарда лева. Още повече че в България сме особено чувствителни към всякакви актуализации и поемане на нови дългове предвид горчивия ни опит от десетилетия насам.

Финансовият министър трябва да каже доколко излишъкът и резервът могат да се използват в сделката за изтребителите. Затова не е ясно и с каква сума ще бъде коригирана разходната част на бюджета. Ако съберем въпросните 300 милиона лева емитиран нов дълг и 600 милиона лева планиран бюджетен излишък, който правителството не смяташе да харчи, излиза, че към момента са осигурени около 900 милиона лева. Т.е. остава недостиг от 1.3 милиарда лева, който едва ли може да бъде компенсиран от по-големи приходи в хазната. 

Трудно може да очакваме липсващите средства за плащането на изтребителите да бъдат набавени изцяло от натрупания до момента излишък. Причината е, че само след четири месеца ще се проведат местни избори и

 

управляващите едва ли ще се лишат от харчове по места, с които да впечатлят електората си


 
По-вероятно изглежда част от разходите по сделката да бъдат покрити с пари от фискалния резерв. Неприкосновените запаси в него не трябва да падат под 4.5 милиарда лева, така че остава солидна сума за маневриране. Финансови експерти обаче предупреждават, че догодина предстои значително плащане по дълга за над 1.3 милиарда лева, от които 1 милиард лева са концентрирани в първите два месеца на годината. При такива плащания правителството обикновено харчи от резерва, а на по-късен етап емитира нов дълг, така че да постигне оптимална цена.

За да обърка още повече неясната ситуация, бившият председател на Народното събрание и настоящ депутат от ГЕРБ Димитър Главчев разясни преди дни пред БНТ, че в бюджета всъщност били планирани около 1.8 милиарда лева за покупката на бойни самолети. "Затова се взема този заем от 400 милиона лева, за да бъде попълнен недостигът между предвидените 1.8 милиарда и цената от 2.2 милиарда лева, за да не пострадат други политики, които са разчертани до края на годината", твърди Главчев. 

Черно на бяло обаче в разходната част на бюджета няма посочено плащане за бойни самолети. Напротив - в разбивката на разходите в тригодишната бюджетна прогноза по това перо за тази година не са предвидени никакви средства. За 2020 г. сумата е 150 милиона, а за 2021 г. - 250 милиона лева.

Разминаванията в обясненията за планирани разходи за закупуване на изтребители в бюджета за пореден път ни показват колко непрозрачно се разписват финансовите сметки на държавата и как това

 

безконтролно развързва ръцете на правителството да харчи парите ни както намери за добре

 

При всички положения държавният бюджет ще се окаже заложник на сделката с изтребителите. От Института за пазарна икономика прогнозират, че до края на годината финансовото министерство може да пласира още ДЦК на вътрешния пазар, за да набави липсващите средства. Законът за държавния бюджет за 2019 г. е поставил таван на новоемитирания дълг до 1 милиард лева. 

Колкото и изгодно да успява в момента държавата да продаде ценните си книжа, новият дълг ще трябва да се финансира отнякъде, а това неминуемо води до увеличение на бюджетния дефицит. Нарастването му и разклащането на финансовата стабилност може да изиграе лоша шега на управляващите точно в навечерието на евентуалната покана за ERM 2.

И финансисти, и опозиционни политици силно критикуват мекушавото отношение на българското правителство пред американската оферта. "България трябва да настоява да плати изтребителите Ф-16 при доставката им. За САЩ тези средства са прашинка, но за България са от изключително значение за икономиката и за преодоляване на бедността. Трудно е да извадим тези 2 милиарда лева и да лишим от тях бюджетните разходи", каза тези дни финансистът Христина Вучева.

Вече се чуха и критики защо трябва да инвестираме 2 милиарда в американската икономика. "Чисто фискално като усилие е поносимо да платим тези пари - европейските програми не вървят, вътре в бюджета сигурно има достатъчно резерви... А и много по-вероятно е да мине като операция по фискалния резерв. Проблемът е начинът, по който се прави. Не е редно в средата на годината някой да се присети да извади спешно 2 милиарда лева", коментира финансистът Любомир Дацов.

Все още няма коментари

Още

10 неща, които трябва да знаете за #НАПЛийкс
Киберсигурност ли? Дори комисията за личните данни се оказа без "броня"

17.07.2019

187
Скоро здравна реформа няма да има, ако това е утешително

Влез или се регистрирай за да коментираш

×