facebook
twitter

Наблюдател

Румънците ни давят накрай мониторинга

Българите могат да се сърдят или да благодарят на Букурещ, че вразумява Еврокомисията
11398
Министерски съвет
Любов (не)обяснима: Бойко Борисов и румънската премиерка Виорика Дънчила са от различни политически семейства, но имат обща цел - да се отърват от мониторинга на ЕС, като запазят клептокрацията си, на която служат.

Брюксел обнови българската пословица, че власите се давят накрай Дунава, като добави и българите. Еврокомисарката по правосъдието Вера Юрова неочаквано обяви в края на април, че настоящата Еврокомисия няма да прекрати  мониторинга над България и Румъния, въпреки че нейният председател Жан-Клод Юнкер обеща обратното в началото на мандата си. С наближаването на евроизборите се вижда близкият край на комисията "Юнкер", но Букурещ и София няма да стигнат до заветния бряг, защото недалеч от него, на плиткото, се пълнят с вода като скачени съдове и потъват.

 

На пръв поглед вината е на Букурещ,

 

който през последната година се държи дръзко с Брюксел, докато тихата София е овързана с него в ЕС не по своя воля. Вторият поглед обаче показва, че София е по-виновна, защото за 12 години не направи дори минимално усилие в сравнение с Букурещ да придобие по-приличен европейски вид в правосъдието и борбата с корупцията и организираната престъпност. Нещо повече, злепостави със серийните си безнаказани корупционни скандали Еврокомисията, която почти бе готова да обяви, че България се е справила с корупцията на високо равнище, както уж се бе преборила с организираната престъпност.

Журналист от сайта "Юрактив" запита Юрова на редовен брифинг в Брюксел дали Еврокомисията възнамерява да прекрати мониторинга до края на годината и получи неочакван отговор: "Тенденцията не е удовлетворяваща, за да  заявим ясно, че можем да спрем Механизма за сътрудничество и проверка. Специално в България усещането за независимост на съдебната система е третото най-ниско в ЕС според последните проучвания на Евробарометър. Така че хората все още имат доста изразено недоверие към съдебната система".

Затова пък Румъния, която би трябвало да е още по-зле, се класира пет места по-напред. Румънците периодично се бунтуват срещу неефикасната съдебна система и срещу усилията на властите да я подчинят, но все пак изразяват по-голямо доверие към нея, отколкото примирените българи, които не очакват промяна за добро. В Румъния 40% от гражданите вярват на правосъдието си, а в България са 34%. Останалите са скептични или безразлични. Основната разлика между двете държави е, че в Румъния има осъдени за корупция и пратени в затвора висши политици и магистрати, докато в България няма. У нас максималната санкция е слизане от поста, но с право на запазване на благата от корупцията. Тук Наказателният кодекс не играе роля.

 

В Румъния се разгарят люти битки

 

точно около Наказателния кодекс, защото работи и плаши елита. Два дни преди изявлението на Вера Юрова парламентът в Букурещ прие два пакета промени в Наказателния и Наказателно-процесуалния кодекс, внесени от специална парламентарна комисия начело с бившия министър на правосъдието и настоящ заместник-председател на Камарата на депутатите Флорин Йордаке. Тук заслужават интерес както самите промени, така и личността на Йордаке. Депутатите намалиха наказанията за злоупотреба с власт, напълно декриминализираха служебната небрежност, съкратиха изпитателния срок за някои условни присъди. Освен това гражданите могат да подават сигнали само в срок до една година след престъплението, докато в момента няма ограничение. Забранява се на медиите да съобщават за текущи дела до произнасяне на присъда, с което се пази репутацията на официални лица, разследвани за корупция. Йордаке е онзи политик, който показваше от трибуната в парламента средни пръсти с двете си ръце по адрес на Еврокомисията след излизането на последния й мониторингов доклад през ноември 2018 г. Когато бе министър на правосъдието, той предизвика през 2017 г. масови протести чрез инициативата си за амнистиране на корумпирани политици. Същият сега се изявява като законодател, който вади зъбите на най-хапливите закони.

Румъния игра на законност, докато примката на правосъдието започна да се стяга твърде здраво около елита й. Допреди две години тя получаваше похвали от Брюксел, но те бяха съчетавани редовно с условието, че трябва да постигне необратимост на успехите, за да бъде прекратен мониторингът. Еврокомисията съзнаваше, че в един момент заплашените от съдебно преследване ще дадат силен отпор и точно това наблюдаваме в момента. Задаваше се

 

челен сблъсък между Букурещ и Брюксел,

 

който дори румънското председателство на Съвета на ЕС не можеше да смекчи. Румънците започнаха разследване не срещу кого да е, а срещу първия заместник-председател на ЕК Франс Тимерманс (от политическото семейство на социалдемократите) и на комисарката Вера Юрова (от либералите), защото с последните си доклади по мониторинга "фалшифицирали" истината за Румъния. В Букурещ на власт е коалиция от социалдемократи и либерали (с премиер Виорика Дънчила), които не изпитват срам от критиките в политическите си семейства в Европа. Те подложиха на арогантно преследване румънската кандидатка за пръв европейски прокурор Лаура Кьовеши, която спечели подкрепа от основните партийни групи в Европарламента.

В битката за спасяване на правосъдието в Румъния голяма роля играе президентът Клаус Йоханис. На 25 април - ден след гласуването в парламента на скандалните поправки в НК и НПК - той подписа указ за насрочване на референдум в деня на евроизборите 26 май, който поставя пред румънския народ два въпроса:

1. Съгласни ли сте да се наложи забрана на амнистията и опрощаването на корупционните престъпления?

2. Съгласни ли сте да се забрани на правителството да издава извънредни постановления в сферата на престъпността, наказанията и организацията на съдилищата и да се разшири кръгът на лицата, имащи право да ги атакуват в Конституционния съд? (В момента такова право има само омбудсманът.)

Съчетаването на евроизборите с референдум може да обърка плановете на управляващите, които са почти сигурни, че ще изпратят най-много депутати в Европарламента. Румъния има право на 33 евродепутати (шеста по тежест група след Германия, Франция, Италия, Испания и Полша, без да се брои напускащата Великобритания), като социалдемократите на осъдения за злоупотреба с власт Ливиу Драгня се надяват да вземат една трета от местата (10-11) с поне 26% от гласовете. Заедно с либералите на бившия премиер Калин Попеску Търичану, на които социолозите предричат 10-12% подкрепа, те се надяват да сформират проправителствена група от почти половината румънски евродепутати. Тъй като европейските им политически семейства вероятно ще се дистанцират от тях, те могат да се сближат с изпадналите в изолация управляващи партии в Полша и Унгария, както и с възходящите националисти от други държави. На изборите обаче референдумът ще работи срещу управляващите, защото, ако румънците желаят законност, ще трябва да се замислят дали трябва да гласуват за техните кандидати.

 

У нас евроизборите също ще преминат в дебати за корупция и законност,

 

като европейски аспект ще придават само злоупотребите с еврофондове. Сега са злободневни къщите за гости, утре ще бъдат други харчове, правени за сметка на европейския бюджет от корумпираните управляващи среди. Усилията на премиера Бойко Борисов да се изхлузи от мониторинга ще се провалят, колкото и добри чувства да изпитва лично към него Жан-Клод Юнкер. Когато Брюксел показва твърдост към Букурещ, се излага на критики, че е снизходителен към София. Така че изпуснатата реплика на Вера Юрова за невъзможност сегашната Еврокомисия да прекрати мониторинга вероятно има сериозни основания. Тя предупреждава правителството на Борисов да не храни напразни надежди. Той си бе поставил три големи цели в третия си мандат и вероятно няма да постигне нито една: приемане в Шенген, влизане в чакалнята на еврозоната и премахване на Механизма за сътрудничество и проверка.

Сега може да се сърди на румънците и дори да се оправдава с тях. Но България би трябвало да им бъде благодарна, защото вразумяват Еврокомисията да спре нечестната си игра на грижовница за българската клептокрация и мащеха за румънската.

 

 

 

1

Влез или се регистрирай за да коментираш

Още

Дясната дилема - Мая или Йорданка

19.10.2019

ПЕТЬО ЦЕКОВ

5729
Няма нови концепции за София - само нови кандидати
Хартиени богове и хартиени вериги

19.10.2019

Николай Милчев*

828 1

Коментари

mahler

Снимката кърти 

Да не го отнесе, като Кобрата - за непоискана близост...

Влез или се регистрирай за да коментираш

×