facebook
twitter

Наблюдател

Сегашна стойност

Продуктивността на Гинка

6656
Снимка: Архив

Едни дългогодишни сравнения на цените в Европа - от 2000 г. до миналата година, публикувани от Евростат в разгара на лятната жега, подпалиха цяло пожарище от тиради за българската икономика. Интересно, че и колеги икономисти, и откровени дилетанти обявиха съмнителните резултати от ценовото проучване за „лоша работа“ и хвърлиха в огъня на „унищожителна“ критика самите принципи на икономическата политика, която – напук на постоянните скандали и несвързани идеи за „реформи“ - България следва от началото на новото хилядолетие. Един от главните аргументи, който всеки от полемистите ползва както му дойде, за да „обоснове“ своите предложения за реформи, е така наречената „производителност на труда“, която у нас изоставала, стагнирала, умирала, но трябвало бърже да бъде стимулирана. И тук всеки поднася своя буламач от предложения като панацея за целта. Странното е, че кажи-речи еднотипни, повърхностни до ужас размисли за „производителността“ се употребяват за диаметрално различни реформаторски „визии“. Доколкото имам време и търпение да хвърлям бегъл поглед на въпросните „визии“, забелязвам, че българската мисловна продукция по нищо не се отличава от аналозите, сервирани в другите страни от „нова“ Европа. Единственият (псевдо)консенсус в шарената бърканица от ялови идеи е прокламираната цел –

да догоним, да „наваксаме“ изоставането

от световните („западни“) лидери по производителност на труда. Казвам „псевдоконсенсус“, защото това е псевдоцел. Въпросната производителност на труда е един кух и напълно безсъдържателен показател при всички макроикономически сравнения – динамични, междуотраслови, международни. Зад уж еднофакторния измерител се крие взаимодействие на купчина разнопосочни стопански фактори, та изчислената константа няма безспорна и еднозначна интерпретация. Каквато и да е стойността, тя нищо не значи. От години е емпирично доказано, че от 60-те години на миналия век връзка между производителността на труда и брутния продукт, икономическата активност и доходите няма. Корелацията клони към нула. Сиреч „производителността на труда“ е чисто шизофренна, налудна индикация.

Ще се опитам да обясня кратко защо е така. Какво значи „производителност на труда“? Тя може да бъде дефинирана само като натурален показател – отношение на количеството произведен продукт и количеството труд, вложено за това. Първото делено на второто - Q/W. Получената константа има смисъл само като микроикономически показател, за еднакви условия, среда, технология, качество и всичко друго - за да измерим тъкмо разликата в интензивността на труда. Да вземем две моми. За да ги различаваме, „чернооката е Гинка, а пък русата Калинка“. Ще им дадем по един чувал картофи, еднакви ножове и по една кофа. Старт! И мерим. За един час Гинка е обелила цяла кофа картофи, а ленивата Калинка е напълнила кофата наполовина. Значи Гинка има два пъти по-голяма производителност на труда от Калинка – като сръчна картофобелачка. Дотук. Ако сменим дейността, резултатът може да е съвсем друг, включително точно обратен. Например ако дадем на момите по две куки за плетене и кълбо прежда. Може да се окаже, че блондинката е по-сръчна в ръкоделието и за ден е наплела повече от Гинка. Така че дори за двойка моми

няма производителност на труда изобщо –

зависи какво вършат. Всеки има различна производителност на труда за всяка отделна работа, с която се захване. Моята производителност на труда като дърводелец е точно нула при над 90% риск да остана без пръсти. А представете си сега какво е да сравним производителността на труда на 100 души? На цели нации? Лудостта става пълна, ако вместо в натура опитаме да мерим производителността на труда в стойност, това подменя самата дефиниция на показателя. Вместо Q/W смятаме Q*P/W. Нито е производителност, нито е „на труда“, намеси ли се цена. Измененията на цените зависят от неизброим куп фактори, свързани далеч не (само) с труда. Тази подмяна на показателя е грехът на Рикардо.

Тъкмо Дейвид Рикардо (1772–1823), за да усъвършенства теорията за абсолютните ценови предимства, с която Адам Смит (1723-1790) обяснява различията на международната търговия и богатството на народите, формулира принципа за относителните ценови предимства (comparative advantage). Обяснява ги именно с различната производителност на труда. И докато сравнява броя часове, нужни на англичанина и на португалеца да произведат сукно и вино, разсъжденията са ясни. Но после в сметката на разходите се намесват парите и хаосът става пълен. В опитите да подредят купа фактори, които влияят върху международната търговия, се включват брилянтни икономисти като Ели Хекшер и Бертил Олин, Готфрид фон Хаберлер, Рюдигер Дорнбуш, Стенли Фишер, Пол Самюелсън, накрая Алън Диърдорф формулира своя „общ закон за икономическите предимства“. После

глобализацията опроверга всички до един

Нищо от цялата теория за сравнителните предимства не работи в наше време, защото всички икономически теории се градят върху предпоставки като „свободна търговия“, „еднакви условия“, „неограничен достъп до пазарите“, „еквивалентни цени“, международно търговско право и пр. Какви „еднакви условия“ в свят, където обменът се диктува от квоти, мита и нетарифни ограничения, картели, патенти и „брандове“, пряк политически натиск, та чак до забрани и санкции, в т.ч. до ниво отделна фирма, банка, персона?

Никаква „производителност на труда“, това глупашко пустословие не може да е цел, ограничител, дори и ориентир за икономическата политика. Истинската национална цел е съвсем друга: да имаме хармонична, почтена, стабилна и предвидима, трудолюбива и миролюбива, удобна икономическа среда, в която всеки бизнес и всеки трудещ се е добре дошъл да работи, за да развива своите относителни предимства и да печели. Не да догонва когото и да било, а да прави онова, където е най-производителен, което може, а другите не могат и никога няма да свършат по-добре. Резултатът може да се мери само по това какво си успял, какво си продал, какво си спечелил и колко си събрал. А задачата на държавата е поне да не вреди, ако не може да помага. Да пази. Да стриже, но да не скубе – всекиму еднакво. Иначе пропада. Бягат от нея.

31

Влез или се регистрирай за да коментираш

Още

"Ролс-ройс" да черпи за плоския данък

Юлиана Бончева

25.09.2018

1270 3
Топлофикационна задачка закачка
Ел Дорадо околийски

Коментари

Страници

Шако

Яаа, д-р Хърсев не прави разлика между "константа" и "променлива".

Интересно.

Значи е от икономистите хуманитари, демек менте.

Шако

Ват е много сложно - формули, физики разни. По-добре "конска сила". Пак същото, но по-се разбира. Джамбазите от Горубляне, КАТ и НАП с това се оправят.

Дежурния

Д-р Хърсев е стигнал и до епохалното откритие, че мерната единица за производителност на труда трябва да е ват. 👀 

Minderbinder
снимка на Minderbinder

Въпросната производителност на труда е един кух и напълно безсъдържателен показател при всички макроикономически сравнения – динамични, междуотраслови, международни. Зад уж еднофакторния измерител се крие взаимодействие на купчина разнопосочни стопански фактори, та изчислената константа няма безспорна и еднозначна интерпретация.

 

Винаги съм бил на това мнение.

 

Очаквах от Хърсев малко по-смислена аргументация :(

toshko1

"От години е емпирично доказано, че от 60-те години на миналия век връзка между производителността на труда и брутния продукт, икономическата активност и доходите няма. Корелацията клони към нула. Сиреч „производителността на труда“ е чисто шизофренна, налудна индикация."

 

   Г-н Хърсев, това го кажете на Васил Велев от т.н. АИКБ. Мисля, че явно той не го знае.

Sine_metu

Пон., 10/09/2018 - 07:05 (нов)

Шако

Яаа, д-р Хърсев не прави разлика между "константа" и "променлива".

Интересно.

Значи е от икономистите хуманитари, демек менте.

 

Така е, но още по- лошото е, че не прави разлика между интензивност и производителност на труда.

Формулката Q/W е за интензивност, както правилно е споменал в текста.

Производителността се мери с

Q*P/(W жив труд + W овеществен труд)

Я дайте на Калинчето ена машинка, тоест малко овеществен труд - нали не мислите, че милионите тонове компир се белят на ръка? - па само глейте производителност.

 

Не е трудно да се сетим защо осакатява така понятието.

Докато интензивността зависи главно от работника, то производителността - от работодателя. На 100%. Негова е отговорността за производството на продукция с по- високи цени, негова - за инвестициите, тоест овеществения труд, негова - за организацията, негова е и за правилния подбор, обучение и заплащане на гинките и калинките.

 

Те там го стега чепика Хърсев.

Както и безбройните лапацала, които така основателно бичува.

 

 

Sine_metu

Пон., 10/09/2018 - 07:05 (нов)

Шако

Яаа, д-р Хърсев не прави разлика между "константа" и "променлива".

Интересно.

Значи е от икономистите хуманитари, демек менте.

 

П.С.

Отделен е въпросът, че нарастването на производителността вследствие механизация и автоматизация, тоест повече овеществен труд, има граници.

Лесно ще си ги представи всеки с малко вкус към точната мисъл и знания по алгебрата за 10- и клас.

Най- просто казано: грешно е да купувате високоинтензивен комбайн за 500 хиляди, ако можете да ожънете с коне, жетварки и вършачки за 50 хиляди.

Особено грешно е да го купувате с моите субсидии.

Тва вече го осъзнават даже зърнарите, затова от години купуват само майбаси.

Памфуций
снимка на Памфуций

Не е трудно да се сетим защо осакатява така понятието.

Докато интензивността зависи главно от работника, то производителността - от работодателя. На 100%. Негова е отговорността за производството на продукция с по- високи цени, негова - за инвестициите, тоест овеществения труд, негова - за организацията, негова е и за правилния подбор, обучение и заплащане на гинките и калинките.

👍

Дежурния

Производителността на труда изразена в пари си е съвсем адекватна мярка. По универсален начин се измерва резултата от някакъв процес. Напълно логично е, че ефективността на процеса не зависи от мярката с която се измерва, а от купища други неща. Ако трябва да се промени, изменят се тези неща от които зависи, не мярката с която се измерва резултата.

Частният предприемач (или поне повечето  такива индиниди) по подразбиране се стремят да подобряват производителността. Това, че много (или повечето) не успяват е друга тема. Там нещата вече зависят от капацитета на личността, текущите условия (в правилното време, на правилното място), наличието на работници, които да са в състояние да участват в по-ефективен процес, достъп до капитал, регулации и прочие и прочие...

А това, че Д-р Хърсев стръвно се е нахвърлил върху мярката, навежда на доста нерадостни мисли.

wreckage
снимка на wreckage

Производителността на труда изразена в пари си е съвсем адекватна мярка.

ъхъ, ако цената на облените картофи е три пъти по-висока ф Германия, одколкото ф България, българката Гинка ще има по-ниска производителност на труда од германката Калинка, нищо че първата е обелила два пъти повече од фтората.

 

Хърсев👍

S luncho6
снимка на S luncho6

Ако паричната маса нарастне 3 пъти, заплатите нарастнат три пъти и влоговете + договорните отношения се индексират до три пъти, производителността по паричен показател ще нарастне точно три пъти. Те това не могат да го разберат юрпейците и ни тровят с фейк формули. Друг е въпроса, че никой юропейски съюз няма да ни разреши такова драстично  икономическо  нахалство.

Шако

Е що само 3 пъти? Може 10 или по-добре 100 пъти.

После ще отрежем нулите и сме квит.

Hegel
снимка на Hegel

Производителността на труда изразена в пари си е съвсем адекватна мярка. По универсален начин се измерва резултата от някакъв процес.

Адекватна друг път.

Дали ще можеш в пари да измериш производителността на труда на М. Фарадей.

😁

Повечето големи учени са получавали само заплата като преподаватели.

А техните открития са в основата на огромната производителност днес.

Дежурния

Адекватна друг път.

Дали ще можеш в пари да измериш производителността на труда на М. Фарадей.

Да не смесваме ябълки с портокали. И на един полицай или военен не може да се сметне пряко производителност в пари. Става въпрос за неща пряко измерими в пари - производство на домати, на банички, на кабели, на автомобили, строителство на сгради, подстригване, масажиране...

При Фарадей е редно да се говори за възвращаемост от инвестиция, като (съвсем примерно) се включат заплатите и материалните разходи за всички учени от това време и това място и оценка на резултатите в пари. Всъщност инвестициите са един от значимите фактори, чиито краен резултат може да се измери като производителност в пари. Образно казано, ако инвестираш "в мотика за производство на картофи" или "във Фарадей", крайните резултати като продукт измерен в пари ще са различни, съответно ще има различна производителност на труда от процесите използващи мотиката и тези с откритията на Фарадей.

Apolitichen

Да не смесваме ябълки с портокали

Точно това става със "съвсем адекватна мярка, изразена в пари". Особено в икономика, в която 67% от БВП се формира от "услуги".

Ей на, ако Гинка и Калинка имат по една таблетна преса (еднаква "интезивност на труда" - два милиона таблети за месец), но Калинка като по-мързелива се занимава с услуги (купува/продава китайска ацетилсалицилова киселина вместо да я бърка сама, има договор за продажба в Германия под марката Аспирин; платила е за "изследване"/реклама за ново "неочаквано" въздействие на продукта) и пуска пресата само три работни дни в месеца (сменя продукта с цел по-широко портфолио), то крайният резултат ще е:

Гинка е произвела 500 хил. таблети (поради липса на суровина не се достига максималната автоматизация), продала 100 хил. таблети (и 100 хил. е бракувала, а 300 хил. турила на склад) и е заработила 10 хиляди (лева).

Калинчето е прозвела 50 хил. таблети, всички продадени като половината в Германия на тройна цена и е заработила 20 хиляди лева.

Та, излиза че "мързеливият" има най-висока производителност на труда. Само требе да има манталитета да цака потребителя с "модерност", "консултантски услуги" (като енерго дружествата) или с "принуда" (по силата на закона да му се купува продукта както е с "Гражданската отговорност"). Сиреч да е "услугвач от класа", с "предложение, на което другите не могат да откажат".

 

Изпуснах в крайния резултат да отчета разходите на Гинчето за бракуването и съхраняването в специализиран склад. Сиреч Гинчето е с отрицателна производителност на труда - никаква формула с Q, P и W не я спасява .... както са всъщност пенсионните фондове... освен протекция на държавата.

Дежурния

Ако в този пример накрая Гинка има 10 к лева а Калинка 20 к лева, с еднаква мярка втората девойка е "произвела" два пъти повече пари в крайна сметка. Дали ни се вижда справедливо е тема, която също не е свързана с мярката. В общи линии, до дискусии за производителност в пари се стига по пътечката "защо заплатите тук са такива, а там онакива". С примера, ако всичките изкарани пари от таблетките се раздадат като заплати на работниците, Гинкините могат да вземат сумарно най-много 10 к лева, а Калинкините - 20к ако приемем сумите за печалба.

Кайзер Созе
снимка на Кайзер Созе

Според Рикардо и Смит трудът, физически и интелектуален, е вид капитал. Като земята-възобновяема земеделска, невъзновяем-изкопаеми, наред с финансовия. Като мерим макропоказател производителност мерим баланс в краен продукт. В Германия на единица БВП трудът е малко повече от половината стойност. У нас е под четвърт за еквивалентен продукт. Излиза че възвращаемостта, производителността, е двойно германската. На труда. Физически и умствен.

Те така с прекариата.

Кайзер Созе
снимка на Кайзер Созе

В тоя ред на мисли-свръхексплоатацията на всеки капитал води до невъзможност за възпроизводството му. Количествено и качествено. Засоляване и ерозия при земя, фалити на банки и стагфлация при финансов, демографска криза при човешкия

wreckage
снимка на wreckage

The Law of Diminishing Returns е голема вършачка.

Кайзер Созе
снимка на Кайзер Созе

И минах без Маркс, Кейнс, Кругман, Пикети или Талеб. Даже без формули.

Sine_metu

Вт., 11/09/2018 - 16:54 (нов)

wreckage

"Производителността на труда изразена в пари си е съвсем адекватна мярка."

ъхъ

 

Не варкай.

Да видим какво "ни се явява като" производителност и в кви мерки.

Q/W

Q e ясно - обем продукция в натури

Що W? Хърсев казва "количество труд", ама го не пояснява

Ако е работни часове, показателят е що- годе ясен

Викат му физична, също "физическа" производителност, също мощност, капацитет и просто производителност. Но не на труда. Размерност - натурални единици / време. Ват, както правилно отбелязва Дежурният, куб. или кв. м /час и пр.

 

Сега почва интересното. Хърсев поглежда "Капиталът" - трите бежовки томчета на горната поличка - и замълчава. Ами ако мерим "количеството труд" не с време, а с разходите за труд? М? Размерността става натури / мангизи. Има ли смисъл? Безусловно

Още повече има смисъл да оценяват приходите от въпросния труд, щото както отбелязва Аполитичният, може и да не продадеш

Значи

Q*P/W, размерност мангизи / време или мангизи / мангизи, т. е. без- раз- ме- рен

Последното звучи ли ви познато?

Ами да. Рентабилност, възвращаемост.

Сичко изброено са микропоказатели.

За макроикономиката писах по- горе

Кайзер Созе
снимка на Кайзер Созе

Ако чукам камъни дванайсет часа с петнайсет кила чук си е труд, не фитнес, щото фракцията ще се продаде за двайсе кинта кубика. За същото време оператора на катър пилар ще произведе хилядократно повече фракция в кубици. Експлоатирайки машина за милион. Накрая кубика фракция пак ще е двайсетачка, но шведа ще вземе стотина евро без данъците, аз-двайсетина лева. След седемчасовият си работен ден ще е горд потребител, аз-умрял след една мастика бачкер. Той износва интелектуален-инженерен капитал, финансов-лизинга, аз-робският си труд.

На шейсет ще обикаля света, аз ще съм инвалид.

Между другото-на кубик цената на фракцията е еднаква, но в моя има само кръв, пот и сълзи, и много труд.

Сравнявайте баланса.

Всъщност парите-абстрахирам се от фетиша злато, са овеществен труд, рента върху капитал-в трите вида, и преди всичко политика за преразпределение. Чак след туй мярка за богатство.

Няма равни други условия, но внимателно с Рикардо. Модел за изучаване на действителност, не действителност е една теория.

Mиролюб

Адекватна друг път.

Дали ще можеш в пари да измериш производителността на труда на М. Фарадей.

👍

 

Не по-малко смехотворен е начинът, по който се изчислява енергийната ефективност на икономиката.

Например  осветяваш и отопляваш еднакви застрахователни офиси в България и Швеция.  С еднакво лед-осветление и еднакви конверторни радиатори. Поради трикратното /условно/ по-високите цени на застраховките в Швеция, то офисът там прави три пъти по-голям оборот от бъларския /при други еднакви условия/ . Съответно шведския офис харчи три пъти по-малко електноенергия на единица произведен продукт.

Следва безкрайно тъпия извод - енергийната ефективност на българската  икономиа е три пъти по-ниска от ефективността на шведската.

 И още един извод - по тъп от първия: Няма нужда от нови енергийни източници. Важното е да подобрим енергийната ефективност.

Hegel
снимка на Hegel

Вашите мнения тук също са труд, но печалбата от този труд не влиза във вашия джоб.

Икономиката е толкова наука, колкото и астрологията, нито повече, нито по малко.

☭☭☭😁☭☭☭

Sine_metu

Вт., 11/09/2018 - 21:23 (нов)

Кайзер Созе

Ако чукам камъни дванайсет часа с петнайсет кила чук си е труд, не фитнес, щото фракцията ще се продаде за двайсе кинта кубика. За същото време оператора на катър пилар ще произведе хилядократно повече фракция в кубици. Експлоатирайки машина за милион. Накрая кубика фракция пак ще е двайсетачка

 

Чекай, чекай

Противно на онова, което некои "икономисти" са ви внушили с Hegel- я, економиката е точна наука.

Да земем формулката, дето я показах по- горе

Q*P/(W жив труд + W овеществен труд)

Барваме я още малко

Q*P/(W разходи за труд + W други експлоатационни + W капиталови)

и заместваме.

 

Случай фръст: бачкаш само ти

За смена изчукваш 10 кубика по 20 кинта, земаш стотачка

Производителността (наричаме я така за удобство) е П = 200 / 100

Случай секонд: бачка багер

Знаменателят става: 100 надница + 100 нафта + 500 наем багер

Значи, за да имаш П = 2, багерът требе да копа поне по 70 кубика

 

Ако е кариера, ясно. И у нас, и в Швеция там се копа с багери.

Ами ако е

— Хей, другарю, ти какво решил си с чука!

С тоя трясък и искри?

— Аз ли? Път ще се прокара, друже, тука,

нов път в тези канари!

Неска пет кубика тука, вдругиден сто на майната си?

Производителността на багера отива на кино от пет до четри

Sine_metu

Вт., 11/09/2018 - 23:32 (нов)

Mиролюб

Не по-малко смехотворен е начинът, по който се изчислява енергийната ефективност на икономиката.

...Съответно шведския офис харчи три пъти по-малко електноенергия на единица произведен продукт.

 

Тва не е точно енергийна ефективност.

Тя е малоумна, но по други начини.

ЕЕ е намаляването на крайното потребление на енергия.

 

Малоумието фръст е в думичката "на".

Намаляването си е намаляване. Физика. Изолираш сградата и енергопотреблението пада с 30%. Да кажем. При един условен апартамент - тва е топлотехническо понятие и значи 205 куб. м отопляем обем, независимо дали е жилище, офис или друго - 30% годишна икономия значи 4 МВтч / год.

Дотук е физиката.

Икономиката е, че тия 4 МВтч струват 800 лева, а нашият пръв партиен и дръжавен таквоз намира за нормално изолациите да струват 17 000 лева. Срок за откупуване - на куково лето.

Така става, като гледаш само разходите "на" енергия, без тези "за"

 

Малоумието секонд е в "крайното".

При него не се отчитат вида на заменяната енергия и разликата между първично и крайно потребление, тоест загубите. А те са 25% при централното топлоснабдяване и 70% при електроенергията. И само 5% при газа. Затова пише "газификация" и в двете енергийни стратегии, тази от 2002 г. и от 2011 г.  Нема смисъл да казвам, че и двете не се изпълниха, нали?

Кайзер Созе
снимка на Кайзер Созе

Икономиката е изкуство. И както диплом от Художествената не те прави Леонардо, така едни Дянков и Горанов, примерно, си остават дипломирани магарета.

Sine_metu

Ср., 12/09/2018 - 11:14 (нов)

Кайзер Созе

Икономиката е изкуство.

 

Изкуство е за, как да го кажа по- меко, непосветените.

За тех може и магия да е.

Икономиката е политика.

Sine_metu

Ср., 12/09/2018 - 11:14 (нов)

Кайзер Созе

Икономиката е изкуство.

 

Икономиката е политика.

 

Любимият ми пример:

 

Въпрос 1: Какво правиш, ако политиката ти е : а/ да обезюдяваш българското село, което значи и България, за да снабдяваш ЕС с работна ръка; и б/ да поддържаш монокултурно земеделие, за да не конкурираш ЕС и не само?

Отговор: Субсидираш зърнопроизводството, по- точно износителите на зърно. Защото зърнопроизводството е :  а/ с изключително ниска добавена стойност. Нужни са 130 декара земя, за да получиш годишен доход от 9 000 лева; наричат се още икономическа единица, ИЕ. За сравнение, при пипера 1 ИЕ е 2 декара; б/ с изключително ниска възвръщаемост, казват му и фондоотдаване. Комбайна за 500 бинки бачка 1 месец годишно; в/ не създава заетост

 

Въпрос 2: Какво правиш, ако политиката ти е обратната на 1?

Отговор, кратък: инвестираш в производство и преработка на пипер

 

 

Шако

Приверът ти е много добър и точен.

Само че не държавата да инвестира, а да остави обществото само да си реши в какво и къде да инвестира, демек да премахне субсидиите.

Щото тя държавата (или Европа) инвестира в плодове и зеленчуци и станахме най-големия производител на тикви в Европа и Света преди 2-3 години.

Страници

Влез или се регистрирай за да коментираш