facebook
twitter

Наблюдател

През онзи проклет септември на 78-а убиха по-добрата част от мен

Отговарях за културната програма "Свободна Европа", пазеше ни ЦРУ
2372
Снимка: Архив
Димитър Бочев


                                                                    "Берегите нас, поэтов, берегите нас!"
                                                                                                     Булат Окуджава  


Всичко започна като на шега, а завърши с убийствена сериозност. Но да тръгнем по дирите на събитията, разиграли се по фронтовете на Студената война, която водихме цяла една младост пред микрофоните на западните българоезични радиостанции. И която, навлизайки в зрелостта си, неочаквано и за нас самите, и за целия останал комунистически и некомунистически свят спечелихме. А можехме и да я загубим - така, както я загуби Изтокът. Война, която отначало докрай за мен си остана студена, но която за някои от нас се оказа гореща. Говоря за онези братя по изгнаническа участ, за онези политически съмишленици и духовни родственици, които загинаха физически по общо взето безкръвните фронтове на Студената война. И преди всичко 


за безценния си приятел Георги Марков говоря

Неслучайно веднага след атентата писах в едно публикувано в руското издание на излизащото на седем езика в Париж сп. "Континент", чийто духовен баща бе Солженицин, есе, че, убивайки Георги над Темза, през онзи проклет септември на 78-а палачите му убиха и част от мен самия - по-добрата част. Така и си живея от тогава до днес недоубит - по-малко добър и по-малко прощаващ. Зная, че не бива, не е в Божия смисъл тази воля за мъст, не е тя и в смисъла на Георги, но какво да  направя - човек не може да избяга от сантиментите си, споменът го тегли неудържимо назад, към мъката, и си иска своето - овъзмездяването си иска. А аз му го давам по-скоро от безсилие, отколкото от убеденост- не на последно място и чрез настоящата изповед. Единствената ми морална утеха е, че моята мъст не е чак толкова отмъстителна, че мъстейки, аз не тръгвам да убивам физически палачите на Георги, както те физически го убиваха - искам само да ги разоблича. Ако някой рече, че и разобличаването е форма на убийство, ще отвърна, че равносметката отдавна би трябвало да стори епохата ни - и обществото ни би трябвало да я стори отдавна. Но тъй като те не го правят (поне не и с нужната последователност), цялата нелека работа трябва да свършим ние, неговите малцина останали още върху лицето на земята приятели, хранители и пазители на чистата му и свята, но неуморно петнена и до ден днешен от хули и клевети памет.
И така, след гибелта на Георги най-малко западните служби за сигурност и моите американски шефове от РСЕ имаха съмнение кой е атентаторът. Те познаваха комунизма лично, лично се бяха сблъсквали неведнъж с неговата безскрупулност - безскрупулност, която с времето помете до една малкото им начални хуманитарни илюзии. И тъй като съзнаваха злонамереността на противника, на втория етаж на РСЕ имаше огромен офис на ЦРУ, където десетина служители се грижеха за нашата сигурност. Със същата цел, но в приземния етаж, под ЦРУ, имаше офис и на западногерманската Служба за защита на конституцията (Verfassungsschutz), представлявана от един-единствен служител - хер Щраус. Разположени една под друга, двете служби бдяха, доколкото могат, за нашата сигурност. Местоположението им не бе търсено преднамерено, но то отговаряше на йерархичността им в системата на радиото. И тъй като 


демокрацията плаща добре, но охранява лошо, 


след убийството на Георги агентите на двете институции се видяха в чудо. Всяка смърт е повод за размисъл и за морална равносметка, в случая обаче насилствената смърт на Георги Марков се превърна в основание и за оперативна преоценка. Безопасността ни явно не бе подобаващо обезпечена. Всички ние (охранявани и охраняващи) съзнавахме, че пълна сигурност в демократични условия не може да има. Пълната сигурност е приоритет на тоталитарните общества, но там пък всичко е несигурност, там редовият гражданин е напълно беззащитен пред произвола на институцията. Демокрацията обезпечава в най-добрия случай максимална, макар и непълна, сигурност - и тя бе цел на нашите охранители. На нас, охраняваните, не ни беше леко - не им беше леко и на охраняващите ни западните служби за сигурност. Атентатът срещу Георги бе атентат и срещу западноевропейската демокрация, и срещу цивилизоваността, и срещу нас самите - поне срещу онези от нас, които не бяхме ченгета. Най-застрашени се оказахме ние, редакторите - беше ясно като ден, че ДС няма да тръгне да убива секретарки и говорителки. Всичко беше сложно до умопомрачение. Сложността беше породена и от обстоятелството, че не всички редактори бяхме еднакво застрашени. Имаше и колеги на редакторски длъжности, които фактически не бяха редактори - те само превеждаха от английски, немски, френски, италиански и испански политически новини, коментари и анализи на най-реномираните световни информационни агенции, вестници и списания. 90% от ежедневната ни програма се състоеше от подобни преводи, които, доколкото НР България не бе в центъра на западното внимание, не се отнасяха директно до нашата страна. Това така ме гнетеше, че аз въведох в употреба понятието "Преводаческо бюро "Свободна Европа", а засегнатите преводачи с редакторски претенции започнаха да ме понамразват. За разлика от малкото автори в нашите журналистически редици те бяха заменими и не бяха взети на мушка от репресивния апарат на Партията ръководителка - поне не и физически. Потърпевши бяха преди всичко програмните редактори като Димитър Инкьов (Велко Верин), който изготвяше седмичната сатирична програма "Весела неделя", и моя милост, който отговарях за културната програма "Контакти" - също седмична. Доколкото "Контакти" излъчи всички задочни репортажи, заради които Георги бе убит, като редактор на програмата 


аз изведнъж придобих важност - и в добрия, и в лошия смисъл


Добрият смисъл е ясен като ден - за всяка програма участието на автор от формата на Марков бе чест и гордост. Лошият смисъл бе също налице: при цялата си убогост палачите ни зад желязната завеса (понятие, въведено от остроумния Чърчил) бяха хора, които можеха да различат кой разобличава най-убедително и ефективно престъпния им режим. Повече не им трябваше - повече разум бе дори противопоказен за конспиративната им служба. И така, те бяха наясно чие слово застрашава в най-голяма степен тоталитарната им власт, а това поставяше автора на словото в опасност - както свидетелства участта на Георги, в смъртна опасност. Макар и в по-малка степен, опасността бе адресирана и до редактора на програмата, излъчила злословните репортажи - моя милост.

(Продължението - в следващия брой)

12

Влез или се регистрирай за да коментираш

Още

Георги Марков: Макар и малко останало, СДС е емблема

06.04.2019

1606 25
През онзи проклет септември на 78-а убиха по-добрата част от мене

30.03.2019

Димитър Бочев

1991 7
Г. Марков към Борисов: Почивай си, бе, човек! Ти направи чудеса!

01.03.2019

7460 67

Коментари

ablepsia

"Контакти" в "Свободна Европа", 

 

И докога така? В подзаглавията?

mick

Айде стига с лъжите. Кой има интерес от това убийство? Кой има интерес от аферата Скрипал?

 

Кой има интерес от атентата срещу папата? Кои държави говорят едно, правят друго?  Бомби за мир, да ви говори нещо?

 

Лъжи лъжи лъжи.

Mrx

 

 По ТВ "България 24" г-жа Рудолф интервюираше някакъв от ДС. Той каза някои интересни неща относно Георги Марков. Той каза, че няма нищо излагащо Живков в лоша светлина в "Задочните репортатажи". Напротив, той го е описал в доста положителна светлина.  Второ, Георги Марков е бил изпратен от ДС, за да влезе в "Свободна Европа" и да следи такива юнаци, като Бочев. Трето, той е искал да се върне в България. Изглежда това не се е понравило на ингилизите. 

Ние наблюдаваме скълъпването на подони акции от разните Ми-та в Англия, Срипал и др. 

А Бочев не го чета, защото се мисли за герой, като е участвал в антибългарските предавания на "Свободна Европа". 

Mrx

 

 

 Между другото, ако са искали да убият някого от ДС, то Димитър Бочев би бил пръв избор, а не Георги Марков. 

ДpaгaнOxpидcки


1973 – със секретно решение на Политбюро на ЦК на БКП за “обезвредяване дейността на българската вражеска емиграция”, подписано от Живков, на разузнаването е разрешено да извършва убийства зад граница на физически лица, които “се занимават с активна вражеска дейност". От ПГУ се чакат конкретни резултати. За Георги Марков в прав текст разузнаването посочва, че трябва да бъде обезвреден: “По разработка “Скитник” се провеждат на по-широка основа мероприятия за обезвреждането му”. Тези планове са подписани от началника на отдел 04 КРО в ПГУ полк. Мичо Генковски (водещ офицер на агент Пикадили), съгласувани са със зам.-началника на ПГУ Владимир Тодоров и са утвърдени от началника на разузнаването ген. Васил Коцев. Генковски уведомяма за разработката “Скитник” шефа на контраразузнаването в съветското ПГУ ген. Олег Калугин. В отчета до началника на българското разузнаване Генковски посочва, че “особено внимание бе отделено на Скитник и че “делото беше подробно обсъдено”.

В края на 1977 със санкция на зам.-министър ген. Стоян Савов, отговарящ за ПГУ, на агента „Пикадили” е поставена задача да работи за неутрализирането на “Скитник”. “Ще продължи работата по обезвреждане на обекта Скитник", е записано в строго секретния план на 04 КРО за следващата, 1978-а г.

В началото на 1978 г. началникът на ПГУ на КГБ ген. Владимир Крючков получава телеграма от вътрешния министър ген. Димитър Стоянов за помощ за изпълнение на заповед на Тодор Живков за ликвидиране на българския писател. Случаят е докладван на председателя на КГБ Юрий Андропов. “Срещата, на която бе повдигнат въпросът за убийството на Марков, се проведе в просторния кабинет на Андропов. Присъстваха Андропов, Крючков, вицеадмирал Михаил Усатов - първи зам.-началник на разузнаването, и аз", разкрива ген. Олег Калугин, ръководител на контраразузнаването в съветското ПГУ. Там е решено българите да бъдат подпомогнати само технически при операцията на ДС. Сътрудничеството между МВР и КГБ е скрепено със строго секретен договор, подписан лично от Андропов през 1972 г. . С него са уредени всички въпроси на взаимодействието и помощта, на които ДС може да разчита от КГБ. Решението на вътрешния министър Стоянов да се обърне за помощ към Андропов за оперативната разработка срещу Марков намира обяснение в друга част от договора между МВР и КГБ. Двете страни се споразумяват: “За по-ефективно използване на силите и оперативните средства е целесъобразно съгласувани действия в посочените направления и обекти да се провеждат съвместно или от онази договаряща се страна, която разполага с най-добри възможности за тяхното осъществяване."

В началото на септември 1978 Пикадили е изпратен до Лондон от ПГУ. Той отсяда в квартала, в който живее Марков - Южен Клапъм. На 8.ІХ.1978 г., ден след покушението срещу писателя, Пикадили вече е напуснал Острова и пристига в Рим, където с него осъществява контакт кадровият офицер от ПГУ Георги Новев. Следват няколко посещения в България, където го посрещат ръководителите на българското разузнаване. Пикадили дори обикаля над София с хеликоптер. Неговото основно възнаграждение е $ 30 000 еднократно, плюс малка стипендия, която Центърът му изплаща редовно до падането на комунизма през 1990 г. с подписа на зам.-министъра, отговарящ за разузнаването, ген. Стоян Савов.

Под една или друга форма всички други главни участници в операцията са отличени. Политбюро на ЦК на БКП награждава с орден “Георги Димитров” министъра на вътрешните работи ген. Димитър Стоянов на 31.Х.1978 г. Началникът на ПГУ ген. Васил Коцев е повишен в звание ген.-лейт. със секретен указ на Живков през 1981 г., а с друг поверителен указ го удостоява през 1982 г. и със звание “Герой на социалистическия труд”. Неговият първи заместник в ПГУ ген. Владимир Тодоров получава една от трите пушки “Браунинг”, купени и връчени след убийството на Марков като специални персонални награди, с които са удостоени най-заслужилите в операцията. След смъртта на ген. Коцев през 1986 г. Живков издига именно ген. Тодоров за началник на ПГУ. Другата пушка получава началникът на 04 КРО полк. Мичо Генковски, водещият офицер на агент Пикадили. В година след убийството на писателя Генковски е издигнат на поста началник на стратегическия 03 отдел в ПГУ, отговарящ за разузнаването в Европа и САЩ (остава на този пост до 1987 г.). Третото оръжие отива при ръководителя на контраразузнаването в съветското ПГУ ген. Олег Калугин.
След 1989 г. за унищожаването на папките за „Скитник” в ПГУ на съд са дадени генералите Савов и Тодоров. Два дни преди съдебния процес бившият зам.-вътрешен министър ген. Савов, отговарящ за операциите на разузнаването от 1973 г. до 1990 г., се самоубива. На съдебния процес ген. Тодоров прехвърля вината на покойния Савов. Върховният съд обаче признава Тодоров за виновен и го осъжда ефективно на 14 месеца затвор, които впоследствие са намалени на 10 месеца

Meto_ot_Interneto

Много увлекателно, но защо агентът "Пикадили" и до ден днешен живее свободно на Запад, без никой да го безпокои, камо ли да го арестува?

ДpaгaнOxpидcки

Питай и за индианците.

dream team
снимка на dream team

Какво по-точно те интересува? Винету? За него трябва друг да питаш.

ДpaгaнOxpидcки

Те хората, братчет, ме разбраха...

Alien273
снимка на Alien273
хората те разбрахме, ама има и от ония, другите, с чугун под ушанките.
пролетарий о тв...

Бочев, по-лошата част от тебе, дето е останала жива, е останала жива заради простотията и некадърността на тъпите ченгета от ДС. Противен старец си ти, Бочев и се очудвам защо дават трибуна тук на подобни недоразумения като теб? Едва изчетох този пасквил. Взимай си тлъстата пенсийка, която ти плащат американците, живей си животеца жалък и гледай да се скриеш някъде. Антигерой си ти Бочев, анатема за предателите, независимо на каква кауза служат!

Думи думи

 „... НЕОЧАКВАНО  и за нас самите, и за целия останал комунистически и некомунистически свят спечелихме....„

 

Без вяра?

За едната заплата.

И какво спечелихте?

Водевилът, наречен капитализъм, в който вие не бяхте и не сте нужни вече никому.

Колко тъжно.

Ех, а какви бойки времена бяха...

 

Влез или се регистрирай за да коментираш

×