Quantcast
Печели или губи България от търговската война на Турция | СЕГА
facebook
twitter

Наблюдател

Печели или губи България от търговската война на Турция

Обезценяването на лирата удари нашия износ, но пък нестабилността на южната съседка може да докара повече инвестиции
Спадът на лирата спрямо основните валути насърчи чужденците да пазаруват повече от всякога в Турция.

2018-а вероятно ще остане в новата икономическа история като годината на търговските войни и постоянната размяна на икономически заплахи. Последната страна, озовала се във водовъртежа от ескалиращи мита и високопарни изказвания, доминираща търговската политика на САЩ през последните месеци, е Турция. За разлика обаче от търканията с Китай, страните от NAFTA и Иран, този конфликт може да има по-силно отражение на Балканите и конкретно в България.

Поредната митническа битка

Поводът за размяна на залпове между Вашингтон и Анкара беше задържането на американски пастор в Турция, обвинен в шпионаж и тероризъм още през 2016 г., и отказът на властите да го освободят. По-рано Турция вече беше въвела насрещни мита в отговор на повишаването на тези върху внасяните в САЩ алуминий и стомана. Последната седмица обаче администрацията на Доналд Тръмп реши, че политическата криза между двете страни следва да се разрасне и в посока на икономическо противоборство, и обяви увеличение на митата върху металите от Турция. В отговор президентът Реджеп Ердоган обяви рязко повишаване на митата върху вноса на американски автомобили и алкохол и ако съдим по поведението на американската администрация в последните няколко търговски конфликта, ескалацията няма да спре дотук. В политически план конфронтацията с Турция изглежда рискова. Въпреки че страната е членка на НАТО, а икономиката ѝ е силно обърната на запад, през последните години Ердоган флиртува с Москва и продължителен търговски конфликт може да я тласне още по-близко в руската орбита.

Ефектите върху България

Тази нова конфронтация може да има значителни последици за българската икономика, тъй като Турция е сред най-големите ни търговски партньори, а и важна дестинация за български туризъм. За 2017 г. година, според данните на БНБ, Турция е четвъртият по големина пазар за българския износ, нареждащ се зад Германия, Италия и Румъния и отчитащ общ обем на износа от 2.1 милиарда евро. Този обем е относително постоянен, като е нараснал с 3.7% спрямо 2013 г., но страната като цяло държи стабилно четвъртата си позиция през целия период.

Вносът от Турция, от своя страна, за същия период е нараснал значително – от 1.4 милиарда евро до 1.9 милиарда евро, или с 36%. Тъй като един от най-значителните ефекти от турската криза е рязкото обезценяване на лирата спрямо долара и еврото, тя заплашва да промени търговския баланс, тъй като вносът от Турция става значително по-евтин, а износът за южната ни съседка – доста по-скъп. Обезценяването на турската валута започна още в началото на годината и затова е възможно да проверим наличието на такъв ефект в данните за търговския баланс по месеци, представени на графиката по-долу: 

 Месечните данни ясно показват, че обезценяването на турската валута се отразява както в ръста на вноса от Турция, така и в спада на износа на България към този пазар. Българският износ спада с  18% за първите 6 месеца в левово изражение (по данни на НСИ), а вносът на турски стоки бележи едни от най-високите си стойности през първото тримесечие на 2018 г. Видно е, че обезценяването на лирата от последните няколко месеца е повлияло на търговския обмен между двете държави. Това ще продължи да се вижда и в данните за летните месеци, още повече че обезценяването на турската лира се ускори през август. Логично е да очакваме обръщане на баланса и дори генериране на търговски дефицит там, където доскоро е имало значителен излишък.

Турция е втората най-важна туристическа дестинация за България. Според данните на НСИ миналата година 1.311 милиона българи са пътували до там, като повече пътувания има единствено в Гърция (1.341 милиона души). Различна е обаче причината за пътуване – докато почти всички посещения в Гърция са за почивка или по работа, то в Турция водещата причина е в категорията „други“, което най-вероятно касае хора с двойно гражданство, които пътуват между двете страни. Що се отнася до туристите обаче (за януари-юни 2018 г. те са почти 58 хиляди души), ефектът от по-евтината лира предполага и повишаване на атрактивността на Турция като туристическа дестинация.

За разлика от относително балансираната търговия между Турция и България преките чуждестранни инвестиции между двете страни са почти изключително от Турция към България. Към края на първото тримесечие на 2018 г. инвестициите от Турция в България с натрупване достигат 819 млн. евро, докато тези на България в Турция са едва 47 милиона евро.

 Разликите между инвестициите в двете държави са повече от очевидни. Въпреки че през последните няколко тримесечия турските вложения у нас леко намаляват, общата тенденция е към чувствителен ръст. Ако икономическата криза в южната съседка продължи, далеч не е изключено в бъдеще дори повече фирми да се решат да прехвърлят дейността си от другата страна на границата. По тази причина е възможно нестабилността в Турция да доведе до допълнителен ръст на инвестициите у нас - точно както се случи с редица гръцки бизнеси в разгара на кризата в Гърция.

Изборът пред Турция

Причините на задълбочаващата се икономическа криза в Турция следва да се търсят далеч по-назад. Наивно е да се смята, че въвеждането на няколко мита и последвалата бурна пазарна реакция са в корена ѝ. Ерозията на демократичните институции и на икономическата свобода, влошаването на бизнес средата и повишаването на корупцията неизменно се отразяват негативно както на развитието на икономиката, така и на външнополитическите отношения. По тази причина все по-бързо централизиращият се режим на Реждеп Ердоган е изправен пред избор – да продължи по пътя на обедняващите и провалящи се диктатури, или да се върне по пътя към евроатлантическа интеграция, по който страната се е движила десетилетия наред.

Още

В залисията отпадаме от ЕС
Брендо е срамната емблема на европравосъдието
Устремът на България към еврозоната все повече притеснява Европа