Американското издание „Нешънъл интерест” публикува статия на Кристиан Уитън, бивш съветник в Държавния департамент по време на администрациите на президентите Джордж У. Буш и Доналд Тръмп, чието послание е, че САЩ трябва да напуснат НАТО. Колкото по-скоро, толкова по-добре. „Богат континент (б.р. Европа) с икономика за 17 трилиона долара – над 10 пъти тази на Русия – не се нуждае от Америка, за да гарантира сигурността си”, смята той. Според Уитън НАТО „е малко повече от механизъм за Стара Европа, чрез който да се възползва от Америка”. 

Да се възползва! Тонът на цялата статия е изключително враждебен и пренебрежителен. Заедно с НАТО Уитън хвърля всички западни ценности на бунището на историята. „Повечето от държавите в Стара Европа избират атеизма, глобализма, мултикултурализма и декадентския упадък”, пише той. „Какво всъщност защитаваме ние?”

При нормални обстоятелства би било лесно да се пренебрегне подобна статия като разхвърляни мисли на един ексцентрик – като провокация или отклонение, което няма почти нищо общо с реалността. Но не и сега. Не и във време, в което статията на Уитън вероятно точно отразява това, което си мисли американският президент.

Натискът се засилва

Доналд Тръмп публично поставя под въпрос западния отбранителен алианс по различни поводи и дори се твърди, че е обсъждал със съветниците си дали САЩ трябва напълно да се оттеглят от НАТО. Според участници в тези дискусии, цитирани от в. „Ню Йорк таймс”, той не вижда смисъл в Алианса. Не само това, но той нарежда на европейските държави все едно са му подчинени, засилва натиска и провежда тайни разговори с руския президент Владимир Путин. Засега Тръмп не е предприел военни действия, които по някакъв начин биха могли да навредят на НАТО. Всъщност американците засилват военното си присъствие в Европа.

Когато обаче става въпрос за сигурност, думите са еквивалентни на дела. Гаранциите за сигурност имат стойност само ако се прилагат безусловно и не са свързани с краен срок. Досега това беше в основата на НАТО. Ако президентът на САЩ поставя под въпрос американския ядрен щит за Европа, тогава Европа вече не е сигурна. „Въпреки изказванията никой разумен човек няма да повярва, че Тръмп ще жертва Сиатъл заради Рига”, заяви високопоставен германски дипломат по време на Мюнхенската конференция по сигурността.

НАТО защитава Германия от 70 години – годишнина, която трябва да бъде отбелязана през декември във Вашингтон. Проблемът обаче е, че Германия е зависима от НАТО. Всъщност цяла Европа е зависима във военно отношение от САЩ, от американските конвенционални военни сили и от ядрените й възможности. И в обозримо бъдеще няма алтернатива на Алианса, който може да гарантира сигурността на Европа. Това е неудобна истина, пред която в момента е изправена Европа.

„Много, много, много сериозно”

„НАТО все още съществува, но съществуването му става трудно”, казва френският политолог Франсоа Есбур. Според него връзката е същата като тази между църквата и религията: църквата все още я има, но вярата се изпарява. „Църква без религия губи своята мисия”, предупреждава той. Ситуацията е „много, много, много сериозна”, добавя Есбур.

Сигурността е сложен въпрос и зависи от комбинация от техническо оборудване и мека сила, заплаха и диалог, пропаганда и психология. Сложността създава различни гледни точки. „Всичко е взаимодействие”, смята германският канцлер Ангела Меркел. „Структурите, с които работим, в основата си са тези, които възникват от ужасите на Втората световна война и националсоциализма.” И тези структури са подложени на силен натиск. Според нея е необходима реформа, но „не смятам, че можем просто да премахнем тези структури”.

Преди повече от две години ЕС си постави за цел „стратегическа автономия”. Във Вашингтон инициативата беше посрещната повече с подозрение, отколкото с ентусиазъм. Сега Европа е изправена пред реалност, в която всяка предприета стъпка към автономия по отношение на сигурността може да даде на Доналд Тръмп извинение да каже: Повече нямате нужда от нас.

Това е огромен проект и ще отнеме дълго време: Европа трябва сериозно да обнови конвенционалните си сили и по-добре да прецени възможностите си за ядрено възпиране. Това може да накара германците и другите държави да харчат повече за отбрана и е необходимо да се изясни каква роля в бъдеще ще имат британците в сферата на сигурността. Трябва да се реши и как да се защити Източна Европа, да се развиват отношенията с Русия и да се противодейства на кибератаките, хибридната война и автономните оръжейни системи. И Европа трябва наистина да се обедини.

Колкото и сложно да звучи, няма друг начин. Европа е в самото начало на този процес – а всеки, който твърди, че има решение на тези важни въпроси, пред които е изправен Старият континент, е измамник.

Изключително непопулярно

Дебатът, преосмислянето и приемането на факта, че живеем в различен свят, трябва да започнат незабавно. В Германия дискусията все още не е стартирала, тъй като политиците се страхуват. Посланието, че сигурността ни вече не е гарантирана и че трябва да направим повече за себе си, е изключително непопулярно. Дискусиите са силно ограничени и сведени до въпроса дали Германия трябва да увеличи разходите си за отбрана до 2% от БВП в съответствие с одобрения от НАТО документ в Уелс през 2014 г. Колко прекрасно щеше да бъде, ако проблемите на сигурността можеше да се решат толкова лесно, само с малко увеличаване на разходите?

Германия е напълно неподготвена за новата ера. Страната все още не се е сбогувала с мислената си зона на комфорта, която се появи в края на Студената война – тогава изглеждаше, че заплахите са се изпарили почти за една нощ. Сега реалистичното разбиране на заплахата липсва. За почти четвърт век германците обсъждат дали трябва да участват в задморски операции и ако е така, в кои. Осъзнаването на факта, че собствената сигурност на страната може да бъде поставена на карта, предстои да се случи.

НАТО също се страхува да гледа мрачно към бъдещето и вероятно това е разбираемо. Безпокойството е широко разпространено в централата на НАТО в Брюксел, а в кулоарите на форума в Мюнхен се чу, че определени теми изобщо не могат да бъдат повдигани. „Не можем дори да обсъждаме важни въпроси вътре в организацията. Не ни е разрешено да говорим за тях, тъй като ще бъдем обвинени, че поставяме НАТО под въпрос”, казва вътрешен източник от Алианса.

Властови центрове

За да обясни глобалната ситуация в новата ера, в която се намираме, посланикът на ЕС в Русия Маркус Едерер се нуждае от помощни средства. Дипломатът стои в лоби бара на луксозния мюнхенски хотел Bayerischer Hof и рови в джоба на палтото си. Изважда два мобилни телефона и ги поставя на масичката пред себе си. Телефоните представляват САЩ и Китай – двата властови центъра от икономическа и военна гледна точка в този нов световен ред. Поставя между тях химикалка – това е Европа. „Неприятно е да си третият между други двама”, казва Едерер. Той премества химикалката напред-назад между олицетворяващите САЩ и Китай мобилни телефони. „Китай и Америка се опитват да ни поставят в своя собствен дневен ред”, обяснява той. „Европа обаче трябва сама да се позиционира.” Химикалката остава над двата мобилни телефона: „Това не е равностранен триъгълник – тя е по-близо до САЩ”. Едерер отново бърка в джоба на палтото си и вади дипломатически паспорт. Паспортът олицетворява Европа, а химикалката е използвана като ос. Той я върти напред-назад - НАТО е ос между Европа и САЩ. Или търговска ос между Европа и Китай.

Едерер е свикнал да мисли с термини като оси, големи удари, дълги периоди от време и сценарии за бъдещето. В продължение на години е бил шеф на звеното за планиране в германското Министерство на външните работи, а по-късно и държавен секретар във ведомството. В момента е посланик на ЕС в Москва. Той смята, че и Русия е в средата. И поставя баджа си от Мюнхенската конференция по сигурността до мобилния телефон, олицетворяващ Китай. „Русия е много близко до Китай. Ние, в Европа, не трябва да се примиряваме с това в дългосрочен план.”

В света, който Едерер е изградил върху масата, единствената роля, останала за НАТО, е на подчинен. Светът, в който НАТО функционираше в миналото, вече не съществува. Истината е, че Тръмп играе само маргинална роля в това развитие на нещата. И затова погрешно си мислим, че всичко може да се върне по начина, по който беше, след като изтече мандатът на Тръмп.

Краят на трансатлантическата ера

Трансатлантическата ера няма да настъпи отново, въпреки уверенията в Мюнхен на бившия вицепрезидент на САЩ Джо Байдън, че „Ние ще се върнем!”. В бъдеще конкуренцията между двата мобилни телефона ще определя съдбата на света и САЩ ще гледат на Европа като на помощник или на пречка в надпреварата с Китай. За Европа това означава, че трябва да започне да мисли за „ерата след Алианса”, както я нарича Франсоа Есбур. Добрата новина е, че първите индикации за това можеха да се чуят в Мюнхен, въпреки че повечето от изказванията все още бяха пълни с клишета за трансатлантическата лоялност.

Има няколко неща, които може да последват от променящата се реалност. Първо, ако американците продължават да се отдръпват от участието си в НАТО, то един ден може да се окаже, че европейските им съюзници са сами с Русия. Потенциалният изход се нуждае от предефиниране на отношенията между Европа и Русия до такава степен, че да е по-независима от САЩ. От друга страна, Европа трябва по-добре да се въоръжи срещу евентуална руска агресия, което на първо място означава да бъдат защитени държавите, разположени между Германия и Русия като Полша и балтийските страни. Тези държави са особено притеснени от намаляващите ангажименти на Америка към Алианса, най-вече заради това, че Русия вероятно ще разположи голям брой ракети с наземно базиране и среден обсег на действие заради предвидимия край на Договора за ликвидиране на ракетите със среден обсег на действие.

Не сме беззащитни срещу Русия

Дори и без САЩ Европа не е беззащитна срещу Русия. Военните разходи на Стария континент в последните години са около четири пъти по-високи от тези на Русия. „Но при сериозен конфликт, дори и такъв с ядрени оръжия, Европа няма да може да се справи без американска помощ”, казва политологът Констанце Щелценмюлер от института „Брукингс” във Вашингтон. „Европейците обаче трябва да могат да се справят с по-малки и средни конфликти по периферията на континента.” В същото време новата глобална обстановка може да допринесе за подобряване на европейските отношения с Русия по-лесно в дългосрочен план.

Руснакът ветеран във външната политика Сергей Караганов, който в продължение на 30 години съветва руските правителства и Кремъл, не спира да предупреждава, че отблъскваната от Запада Русия е в процес на преориентиране на изток. „Готови сме да се свържем културно и икономически с Европа като младши партньор, - казва той. - Руснаците обичат Европа – те дори са повече европейци от европейците.”

Свързано ли е това с политиката по сигурността? „НАТО и ОССЕ са мъртви”, смята Караганов. „Старите институции са като руини, които само се пречкат по пътя.” Той предлага диалог в сферата на сигурността между Русия и Европа, както и сътрудничество в определени сфери като киберпрестъпността или миграцията. „Русия и Европа имат взаимни интереси, а и са изправени пред еднакви заплахи. Сега може да изглежда доста пресилено, но един ден те могат да работят заедно по въпроси, свързани със сигурността.”

„Стая за гости за американците”

Второто нещо е европеизирането на НАТО. Поддръжниците на това твърдение смятат, че апаратът на НАТО в Брюксел всъщност работи достатъчно добре и са на мнение, че Алиансът е нещо повече от член 5. По-скоро това е гигантска отбранителна бюрократична машина, която функционира чудесно на техническо-оперативно ниво. С други думи, църквата все още стои. Зависи от Европа да я изпълни с нова вяра.

Ако американците искат да се отърват от НАТО, европейците могат просто да вземат сградата. „ЕС може да използва тази функционираща структура, дори и без американците”, казва Франсоа Есбур. „НАТО може да стане структура на европейската отбрана със стая за гости за американците”, смята Констанце Щелценмюлер.

Третото нещо е свързано с френско-германските отношения. Всъщност това е предпоставка, тъй като европейската отбрана може да функционира само ако Германия и Франция работят в много по-тясно сътрудничество. 

Голяма сделка

Канцлерът Меркел изненадващо ясно изрази позицията си по първия спорен въпрос: износа на оръжия. Тя иска „обща култура на оръжейния износ”, тъй като това е необходимо условие за съвместни оръжейни проекти. А и защото германците изминаха дълъг път с французите покрай договарянето на тайно допълнително споразумение към френско-германския документ за партньорство, подписан в Аахен през февруари.

Това споразумение трябва да бъде за пример: Германия и Франция най-накрая трябва да започнат да решават въпроси, по които имат различни гледни точки заради исторически и културни причини. Необходимо е да се намерят компромиси, което означава, че германците ще трябва да правят отстъпки, включително и някои болезнени.

Германия и Франция могат да договорят голяма сделка, с която да поставят всичко на масата. Германия ще трябва да покаже действия по отношение на износа на оръжие и да ограничи възможностите на парламента да налага ограничения, а Франция ще трябва да европеизира постоянното си място в Съвета за сигурност на ООН. Въпросът за ядрените оръжия на Франция също трябва да бъде разгледан.

„Мисля, че Париж би искал да обсъди общ ядрен възпиращ механизъм“, казва Есбур. Преди десетилетия на срещата на високо равнище на НАТО в Отава през 1974 г. Франция се съгласи, че ядреният й арсенал е част от общата отбрана на Европа. И все пак ядреният френски арсенал е далеч от руския.
За Есбур обаче едно нещо е ясно. "Идеята, че французите ще разширят своя ядрен щит и германците ще платят за него, няма да работи", казва той. "Това не могат да бъдат користни отношения. Ядреното възпиране се отнася до съществуването ни - не може да се купува." Това отново означава, че Германия ще трябва да се ангажира повече във военно отношение.

Звучи напълно нереалистично: европейски ядрен щит; НАТО, в която американците са само гости; европейска армия, за която е отговорен Европарламентът; износ на оръжие, осъществяван в съответствие с правила, които невинаги съответстват на идеите на Германия за основана на ценности външна политика; и много по-голяма германска ангажираност. Може би пък точно така започва една нова ера?
Кой би си помислил, че Германия някога ще се откаже от германската марка? Живеем във време, когато невъзможното не само трябва да бъде възможно, но и да се опитва.