facebook
twitter

Наблюдател

Опасните жени в италианската мафия

Мит е, че съпругите са принудително включвани в криминални дейности от мъжете им
автор
OCCRP
3555
OCCRP/Polizia di Stato
Мария Кампания е специалист при „организирането на приема на сериозни количества кокаин във всяко пристанище, до което е доставен”, според прокуратурата.

Точно като царицата от Итака на Омир Мария Кампания лоялно дърпа конците на „кралството” на съпруга си, който от години е в затвора. Салваторе Капело обаче не се хвърля от една авантюра в друга. Той излежава присъда при особено строг режим, прилаган при мафиоти, убийци и терористи. Ролята, която тя играе в дома на Капело, накара италианските прокурори да нарекат разследването „Пенелопа”. Един от членовете на клана я описва като „жена с топки”, според подслушан разговор. При операция „Пенелопа” са заловени 30 души през януари 2017 г., като са им предявени криминални обвинения, сред които връзки с мафията, наркотрафик и изнудване.

Обичайно съпругите на италианските мафиоти са изпращани да отглеждат децата или да пренасят съобщения от намиращите се в затвора босове до членовете на клановете – традиция, датираща от средата на ХІХ век. Този стереотип обаче изглежда бързо изчезна. За да защитят нечестно придобитите активи от конфискация, в последните години мъжете прехвърлят собствеността си на съпругите или на сестрите си.

Италианският изследователски център TransCrime наскоро разкри, че само 2.5% от осъдените в Италия за връзки с мафията са жени, но те пък притежават една трета от всички активи на мафията. От центъра също така са установили, че броят на жените акционери в конфискувани мафиотски активи е два пъти по-голям от този на дамите, които притежават компании в италианската законна икономика. Сред фирмите, конфискувани от мафиотски структури в Италия, тези в ресторантския и хотелиерския сектор имат най-голям дял на жени акционери (52%), сочи проучването на TransCrime. Следват търговията на едро и дребно (38%), транспортът (37.8%) и строителството (28.5%).

„В строителния и транспортния сектор жените акционери са четири пъти повече в конфискуваните от мафията активи, отколкото в законната икономика”, казва Микеле Рикарди от TransCrime. За това има и основателни причини, обяснява той. „Те са идеален заместник, тъй като обикновено имат по-тънки криминални досиета, при проверките е трудно да бъдат забелязани и ако са семейство, позволяват на клана да запази контрол над компанията”, добавя Рикарди. „Мафията предава финансови активи на жените, за да ги защити от конфискуване и да скрие истинските собственици на активите”, обяснява и Алесандра Дино, която е преподавател по правна социология в университета в Палермо.

От заместници до босове

Ролята на жените в мафията обаче вече не е само пасивна. „Има много примери в Коза Ностра и Ндрангета, в които дамите са водещите личности и са много активни при управлението на семейния бизнес”, казва Дино. Мария Кампания не е първата жена, която заема влиятелна позиция в мафиотски клан в Италия. Страниците в досиетата от разследванията на антимафиотските прокурори са пълни с имена на жени, които действат като мафиотски босове и са част от Ндрангета, Коза Ностра или Камората.

Според съдебните досиета Мария „Пенелопе” Кампания се ползва с пълното доверие на съпруга си. Той й се доверява повече от на мъжете и тя е единствената, която осъществявала комуникацията между него и останалите в клана, докато е зад решетките. Тя е и единственият човек, на когото той се доверява да сключва сделки с южноамерикански трафиканти, от които кланът купува наркотици. Кампания е и специалист при „организирането на приема на сериозни количества кокаин във всяко пристанище, до което е доставен”, пишат разследващите в заповедта за арест. В крайна сметка тя не е заместник. Тя си е бос.

Броят на такива жени все още е малък, но се увеличава. През 1989 г. е внесен обвинителен акт за връзки с мафията само на една жена, а през 1995 г. те вече са 89. Увеличението се дължи на промяна в подхода на прокурорите към криминално проявените жени, обяснява Дино.

По-голяма строгост към жените от мафията

До началото на 90-те години обичайно има разлика в начина, по който се третират извършителите на дадено престъпление в зависимост от това дали е мъж или жена. „Например при незаконното притежание на оръжия – ако погледнем съдебните документи, ще видим, че често се говори за „подпомагане и подбудителство”, ако е извършено от жена от мафията”, казва Дино. Мъж ще бъде обвинен във „връзки с мафията”, което е много по-тежко престъпление.

Дълго време прокурорите и обществеността смятат, че жените са принудително включвани в криминални дейности от мъжете им. Също така трябва да се отбележи, че според Кодекса на честта на италианската мафия жена не може да участва в ритуала за включване в престъпната организация. Тъй като обикновено не може формално да се установи връзка между жена и мафиотски клан, прокурорите обвиняват дамите в престъпления, които е по-лесно да бъдат доказани в съдебната зала. „Едва от 1999 г. съществува присъда, с която италианската съдебна система признава, че жена може да бъде обвинена в престъпления, дело на мафията, дори и при липсата на официално участие в клан”, обяснява Алесандра Дино.  

Лъжлива еманципация 

За някои това може да се приеме като вид женска еманципация в престъпния свят, но според Омберта Инграши, която е автор на няколко книги за участието на жени в италианската мафия, обаче това не е така. „Арестът на мафиотски бос от мъжки пол е основна предпоставка за една жена да приеме важна и оперативна власт в клана”, казва тя. Тази власт е „делегирана и временна”, продължава само докато босът изтърпява наказание зад решетките.

Показателен е случаят на Джуси Витале. През 90-те години тримата й братя са начело на сицилианския клан в Партинико – село, намиращо се на 30 км западно от Палермо. Докато са зад решетките, те решават да предадат контрола на клана на сестра си. Тя е подготвена, доверено лице и харизматична. Ръководи Партиникос с толкова желязна ръка, че медиите я наричат „мафиотски бос в пола”. По време на краткия си престой начело на клана, преди да бъде арестувана, Витале прави всичко, което и колегите й мъже, но като жена никога не е допусната да участва в срещите с най-високопоставените членове на мафията.  

Нунция Гравиано е друг пример за еманципация. Братята й Джузепе и Филипо, които са находчиви босове на клана на Коза Ностра в Палермо, са зад решетките за убийство, когато решават да възложат на сестра си да ръководи бизнеса в тяхно отсъствие. Гравиано дърпа конците, ръководи финансите и организира прането на пари от скривалището си в Ница, на френската Ривиера. Тя е умна, знае много езици, верен читател на най-известния финансов вестник в Италия, добре си служи с компютри и с електронни таблици.

„Когато Коза Ностра влезе в бизнеса с трафик на хероин, необходимостта от изпиране на приходите създаде работни места, които не са пряко свързани с насилие и са по-подходящи за жени, отколкото за мъже”, разказва Инграши. Организацията се нуждае от счетоводители, не само от възпитатели, разносвачи на съобщения и заместници. Жените също така могат да бъдат много успешни изнудвачки, тъй като при изнудванията се разчита повече на психологията, отколкото на физическо насилие. Гравиано има много важно значение и за благосъстоянието на клана. Но въпреки това уважението на братята й остава ограничено. Когато разбират, че има връзка със сирийски лекар, те я принуждават да я прекрати. „Каква е религията на това момче?”, питат я те. „Няма възможност за развод. Всяка връзка трябва да приключи с брак”, заявяват. В случая на Гавиано съвременността и традиция се сливат в най-често срещаните противоречия в мафията днес.

Смяна на тактиката

Специален затворнически режим, известен като 41-bis (осъдените нямат право на телефонни разговори, рядко ги посещават роднини и др.; прилага се при затворници, осъдени за мафиотски престъпления, убийство, изнудване, отвличане, наркотрафик, тероризъм), се оказва ефективен за скъсването на веригата при ръководството на мафиотските кланове в Италия. Въпреки че изкарването на определено време в затвора все още се смята за почти задължителна стъпка в кариерата на всеки млад мафиот, минималният контакт с външния свят при строгия режим излага на риск властта на мафиотския бос.

Това принуждава криминалният свят да промени тактиката. Вместо да влизат зад решетките, новите млади мафиоти сега е по-вероятно да бъдат защитавани и държани далеч от затвора. Ако е възможно, те са изпращани в чужбина на обучение, учат чужди езици и се развиват в авторитетни професии като адвокати, счетоводители, нотариуси.

Жените от мафията пък са помолени вече да не парадират публично с богатство, като ограничат пищните бижута, кожените палта и скъпите коли. Докато съпрузите, братята или братовчедите са зад решетките, те представляват последния бастион на клана, за да продължава съществуването на бизнеса. Властите са напълно наясно с този нов подход на мафията.

Най-слабата брънка във веригата

Връзките на мафията са силни и обикновено дълготрайни. Но има и нещо, което е дори по-силно от тези връзки: майчинството. То все още може да превърне жени в най-слабата брънка във веригата.

Дамите навлизат все повече в работата на мафията, но в същото време се увеличава и броят на жените информатори. Психически и физически изморени от живота, изпълнен със страх, кръв и убийства, жените от мафията накрая са изправени пред въпроса: Наистина ли искам такъв живот за детето си?

За да отърват децата си от криминалния свят, жените имат две възможности: да сътрудничат на властите, които тогава им помагат да изчезнат, или сами да изчезнат, което обаче е доста по-трудно. Една от тези, които решават да се обърнат към полицията, е Мария, чиято фамилия не може да бъде разкрита от съображения за сигурност. Тя разказва, че е била на 25 г., когато през 1990 г. се омъжва за влиятелен бос от Ндрангета. По-късно той е убит във вражда между семейството му и сватове заради сделка с кокаин. Тялото му е запалено и хвърлено на прасета, за да се скрият следите от убийството, но разследващите умения на Ндрангетата са добри. Кланът на съпруга на Мария е убил брат й и чичо й за отмъщение. Две години по-късно, след месеци на нетърпима решителност, Мария решава да сложи край на веригата на насилие, преди в нея да се окаже въвлечена и дъщеря й.

Мария добре знае кой е убил брат й и чичо й. Тя е наясно как работят клановете и кои са ключовите играчи. „Знаех прекалено много”, споделя тя. „Виждала съм прекалено много неща. Реших да сътруднича на прокурорите, за да спася живота на дъщеря си, а и моя.” След като свидетелства в процес срещу десетки мафиоти, тя  в продължение на години е част от програмата за защитените свидетели. Сега Мария има нов живот на тайно място с нова самоличност. Страхът обаче остава неин вечен спътник. „Осъдена съм на смърт. Ндрангета никога не забравя”, признава тя. Мария казва, че е направила най-доброто възможно, за да води нормален живот в името на детето. Най-важното за нея е, че „дъщеря ми е щастлива млада жена сега”.

 

Все още няма коментари

Още

10 неща, които трябва да знаете за #НАПЛийкс
Киберсигурност ли? Дори комисията за личните данни се оказа без "броня"

17.07.2019

315
Скоро здравна реформа няма да има, ако това е утешително

Влез или се регистрирай за да коментираш

×