facebook
twitter

Наблюдател

Общуването в интернет започва с цинизма

Как се променя културата на разговора в електронната реалност
Професор Кронхауз

В продължение на хилядолетия езикът е съществувал в две форми - устна, използвана за непосредствено общуване между хората,  и писмена - за предаване на информация през времето и пространството. Появата на интернет и бумът на социалните мрежи променят тази картина. Днес използваме текста не по предназначение, а чисто и просто за да побъбрим. Известният руски лингвист Максим Кронхауз, професор д-р на филогическите науки,  има своя теория за това защо в общуването в интернет преобладава сарказмът; как се появява "уличният език" и каква е съдбата му; защо жените по-често от мъжете използват емотикони и по каква причина тийнейджърите боравят с думи без всякакъв смисъл.
Според Кронхауз, който е тесен специалист по социолингвистика, ние сме свидетели на това как в мрежата се ражда нова езикова форма, която се налага във всички езици, използвани за общуване в интернет. "Появява се езикова компресия - казва ученият. Ограничаваме обема на съобщенията в есемесите и микроблоговете. Това доста напомня процесите в началото на ХХ век, когато хората започват да използват телеграфа -  тогава също се  наблюдава компресия. Но говорим за различни процеси, обусловени от много тънки разлики.  Днес съкращаваме самите думи: например пишем hi или здр  вместо "здравей". От друга страна, онова, което е характерно за телеграфния стил - отпадането на предлозите - сега не се забелязва. Ако при използването на телеграфа стойност имат думите и затова хората ги икономисват, то при използването на есемесите цената е за знак, а не за отделна дума. Затова потребителите пестят знаците, като например съкращават гласните".
Всички тези модификации на писмената форма на езика според Кронхауз 

отнемат емоциите в общуването 

И по тази причина, за да се получи пълноценен диалог, се появяват емотиконите, които вдъхват живот на текста и компенсират отсъствието на интонация. Затова тук възниква нов феномен. Ако човек пише в мрежата, без да използва емотикони, то у адресата се появяват въпроси: "Какво става? Да не си ми обиден?" Т.е. като неутрално се приема присъствието на картинки, маркиращи различни емоции, а не тяхното отсъствие. И понеже деловото общуване и официалният стил не допускат  усмихнати човечета в писмото, то липсата на емотикони в непринудената кореспонденция става значима и внушава, че човекът отсреща по някакъв начин ви се сърди. Има и друг парадокс - поставените в поста картинки често не съответстват на текста и практически не служат като илюстрация. 
Според професора използването на емотикони също така е свързано с възрастта и пола на потребителя.  Жените са по-емоционални и по-често използват засмени или разплакани човечета. Младежите като цяло - също.
Ученият обяснява още, че използването на писменото слово не за съхранение или пренасяне на важна информация, а за ежедневно общуване, за каквото винаги досега е служел живият диалог, е в основата на езиковите промени. Защото се оказва, че книжовната реч не е в състояние да изпълни тази функция и трябва да бъде видоизменена. Най-простият пример е изписването на главни букви за предаване на емоции, за яркост на посланието. В устната реч ние почти никога не използваме сложни съставни изречения и  причастни обрати, което на практика се доказва от общуването в мрежата. Затова е коректно езикът в интернет да бъде сравняван не с писмения, а с разговорния. 
Според Кронхауз за различните социални мрежи са характерни различни думи и изрази: езикът в "Туитър" се различава от този във "Фейсбук" например. "Младежката реч - онази, които ние условно свързваме със субкултурата - казва професорът, - борави с думи, които имат максимално широк и размит смисъл, без значение какво е прякото им значение. Ние включихме именно тези нищо незначещи думи в своеобразен речник, тъй като те са много важни в интернет общуването. Някои думи, като например "жесть" ("калай" на български, но използвано в смисъла на жаргонната дума "яко", бел. на пр.), са оценъчни, но дали оценката е положителна или отрицателна, става ясно единствено от контекста. В мрежата е най-съществено да успееш да изразиш емоция, а за нейната насоченост се добива представа от допълнителните думи. Това е много характерно за общуването между младежите, в което 

емоционалността преобладава над смисъла 

Често е по-важно съобщението да предаде, че човекът отсреща е под влиянието на силни чувства. Какви точно, е на заден план.
Що се отнася до езика във "Фейсбук", според Кронхауз речта в него е повече или по-малко нормативна, но в нея има остатъци от "уличния език"; периодически се срещат съкращения. Всички те носят определена носталгика. Внушението им е: "Тук сме си все свои". Всеки един жаргон създава определено общество сред хората в мрежата. Но тази идея губи своята актуалност, тъй като границата между потребителите и групите в мрежата вече се заличава, тъй като интернет привлича в себе си все повече хора. Само че носталгията по тясното интернет братство не е изчезнала. Във "Фейсбук" има още едно интересно явление, което е особено видимо в блоговете, смята ученият. Появяват се шаблонни финали. Например авторът пише пост, а в края му добавя "И така нататък" или "Нещо такова". Това е с цел да бъде завършена формата, да се оформи финалът на комуникацията. Обаче също така подсказва чувство на неудовлетвореност. "Допреди пет години - казва лингвистът - самото изказване в мрежата все още не беше съвсем привично и човек чувстваше притеснение: а дали написаното не го излага? В завършването на поста с "Нещо такова" има доза лицемерие: този израз придава неангажираност на текста, показва, че авторът не се отнася сериозно към него. Днес ние вече свикнахме с изказванията си в интернет и затова подобни финали започнаха да стават по-редки. Дори точката в края на поста не е задължителна, понеже и така е ясна рамката на съобщението.
Кронхауз има интересни наблюдения върху функционалното накъсване на текста от т.нар. емоджита. За общуването в интернет е характерно внушението, че човек непрекъснато е готов да се шегува, да мени една маска с друга; то дава живот на общуването. Наборът от такива шеги в мрежата е огромен. Сред тях веселите картинки преобладават в пъти над тъжните и се използват дори в устойчивите жанрове, противоречейки на съдържанието им. На пръв поглед емоджитата могат да говорят за вътрешен конфликт у автора, но всъщност илюстрират постоянната му готовност за самоирония. Текстът значи едно, картинката - друго; читателят избира. 
Тази постоянна смислова игра в интернет се е превърнала в толкова популярен метод, че по-скоро отсъствието й озадачава онзи, който чете. Езикът на интернет е игрови. "Общуването в мрежата - твърди професорът, - колкото и да е странно, е започнало с цинизма. Но в процеса на усвояването на това пространство, когато то вече престава да бъде екзотично, когато към тази комуникативна сфера привикват всички, тогава започват да се появяват други регистри на общуване. Днес възниква интересна тенденция: борба между сериозното и хумора и играта в мрежата".

----------

*Професор Максим Кронхауз е роден през 1958 г. в Москва. Завършва  Филологическия факултет на Московския държавен университет. Защитава дисертациите "Използването на механизмите на референциите в анализа на текста" и "Семантичните механизми на глаголната префиксация". Ръководи Центъра за социолингвистика и завежда научна лаборатория за лингвистична конфликтология и съвременни комуникационни практики.

14

Влез или се регистрирай за да коментираш

Още

Защо Полша и Унгария са лоши, а Борисов е хубав?
Днес. Стълпотворение на покрива на живота

Калин Донков

21.09.2018

222
В САЩ изгряват нови политически звезди срещу Тръмп

Коментари

бавно загряващ

"жесть" ("калай" на български

Руската дума "жесть" се превежда на български като "тенеке", "тенекия" (руската дума за "калай" е "олово"). Имам опасения, че при подготвянето на материала е имало предоверяване на Google-преводач, а изглежда, че той извършва превод от руски на български, като превежда първо на английски, а след това от английски на български.

Manrico
снимка на Manrico

Появяват се шаблонни финали. Например авторът пише пост, а в края му добавя "И така нататък" или "Нещо такова". Това е с цел да бъде завършена формата, да се оформи финалът на комуникацията. Обаче също така подсказва чувство на неудовлетвореност. 

Ся биваше ли това точно до блога на Сула да се плесне?

2-of-spades

Появяват се шаблонни финали.

нещо като картагена на суля, а?

😁

Slava
снимка на Slava

Тази статия да не би да сае публикува заради нашите емотиконни вълнения😂

Общуването в руския интернет е различно от това в българския, американския и пр.

Минал оттук

Интересно е за превода. Може би. Но понеже знам как се говори точно в тази среда. Професорът първо превежда себе си в един изченчен -интелигентно"професионален" език, езикът на принадлежността към кастата и след това оставя читателя до го превежда на неговия, на читателя език. Иначе е прав за това че езикът в нета е друг-нито е писмен, нито е устен 

Предводител на ...

Първо, човекът се казва КронГауз. Не е пристигнал днес в Русия от Мекленбург.

 

Второ, винаги е по-добре да се чете оригиналът:

https://www.m24.ru/articles/internet/25042017/137990

 

Трето, той обича да споделя мислите си:

https://bit.ly/2xccHPP

2-of-spades

освен това, мислите му са стройни и логически подредени. а не като на суля картагенстването за простите и обикновените граждани и различията между тях

Хр_Атанасов_2

Предводителю, преводите са като жените - или са хубави, или верни. Двете качества не вървят заедно. (Емотикон: Смях)

Minderbinder
снимка на Minderbinder

Умението на преводача е тъкмо там - да направи хубав и верен превод. Не е достатъчно само знанието на езика.

Джиджи

👍

Предводител на ...

Непознаването и на чуждия, и на своя е двоен хендикап.

Джиджи

Непознаването и на чуждия, и на своя е двоен хендикап.

👏

 

А тогаз няма нито превод, нито преводач ... 😝

Минал оттук

Предводителю спасибо 

Минал оттук

Но! Подвежда ме моята памет По мое време в МГУ имаше  такъв "професорски" стил с невероятни украшения Тук виждам една пак обработена реч -с прости изречения - внушения.За да се разбират от "простия" читател. В български превод се изгуби точно тази "нарочная" простота-внушение

Влез или се регистрирай за да коментираш