Медия без
политическа реклама

Няма такива партийци

Колкото повече страната зацикля, толкова повече мераклии за политическа кариера се появяват

22 Февр. 2020ПЕТЬО ЦЕКОВ
Снимка: Архив
Пет лидери на ДБГ от 2016 г., които сега са сигурно в шест партии.

Партийки никнат като гъби след дъжд. Едни тъкмо проплакват, други се оглеждат за храна, а трети вече се сърдят на майка си. Появата на нови отрочета на политическата сцена, които с първата глътка въздух веднага декларират мерака си да трансформират радикално средата, говори поне за две важни неща - че действащите налични партии са тотално неспособни да родят каквато и да е алтернатива и че партийният преход в България не е свършил. Може всичко друго да е свършило, но партийният спектър продължава да се гъне така, все едно тъкмо е дошъл 10 ноември и

 

да стане партиец, отново е мечта на всеки нереализирал се гражданин 

 

Това е донякъде разбираемо - в момента имаме левица (БСП), която все още се опитва да се удържи като единен субект, но това трудно й се получава. Имаме и десница, която е в обратната ситуация - тя е толкова разбита, че трудно й се получават всякакви обединителни процеси. При тези тежки кризи на идентичността в ляво и дясно в политическото поле се отвори такава дупка, че сега, както се вижда прекрасно, всеки човек с каскет може да вземе търкалящата се по улицата власт. Не бе, не онзи човек с каскета, по принцип говоря...

За една седмица трима души с претенции поискаха промени в тази държава

Мая Манолова даде някакви признаци на активност, след като си беше взела дълъг неплатен следизборен творчески отпуск. Сега Мая действа с новата си "гражданска платформа на обикновения човек", която не знам защо кръсти "Изправи се.БГ". Това не е точно партия, това е партия, която се прави на гражданско сдружение с идеална цел, което някой ден всъщност може и да прерасне в партия - както едно време направи Б.Б. с ГЕРБ. Засега това е трибуната, от която Манолова има възможност да критикува властта и да влияе върху процесите в родната й левицата. Раждането на подобно сдружение нагледно показва, че центробежните процеси в левицата все още са много силни и са далеч от края си. Каквото и да стане, например при предстоящия пряк избор на партиен лидер на БСП, който ще бъде утвърден от предстоящия конгрес на партията, тези процеси ще продължат. 

Разбира се, ако думите й не хванат дикиш в лявото пространство,

 

Манолова има прекрасна възможност да отлети

 

от там. И да завие с цялото си сдружение към центъра. 

Там продължава да я чака Слави Трифонов. Водещият, който се опитва да реализира своя нов шоупроект в квартал "Левски Г", се сблъска с българския съд, който пък не му разреши да регистрира партията си "Няма такава държава". Не защото името е тъпо, а защото имало някъде в логото й шарки, напомнящи българското знаме. Сега Трифонов преучреди партията си с ново име "Има такъв народ", което е не по-малко странно, но пък логото вече е без знаме. 

Трифонов със сигурност има електорат, и то не малък. Какъв е този електорат, надменно биха попитали от градската десница и старата левица, на които би трябвало да се напомни: а) да си гледат отеснялата база и б) че по същия надменен начин се отнасяха и към прохождащата преди години ПП ГЕРБ, която бе сформирана и отчувана пак покрай едно-единствено име. Ако партията на Трифонов стигне някой ден до избори, тя ще подяжда гласове тъкмо от партията на Борисов. 

Бившият заместник-председател на Движение България на гражданите (ДБГ) Найден Зеленогорски пък основа нова дясна политическа партия - "Достойнството на един народ" (ДЕН) (тези хора като че ли търсят партийните си имена от битпазара). Ако не знаете, да кажа - Зеленогорски напусна ДБГ в средата на септември м.г. заради решението на партията на подкрепи Мая Манолова. Т.е. ние сме десни, защо подкрепяме ляв кандидат..., разсърди се Найден и се разведе с Меглена Кунева (боже, къде изчезна тази жена). Принципна позиция имаше Зеленогорски, няма какво да се коментира. 

Сега Зеленогорски направи нова партия... за да обедини десницата - "за да създадем една силна демократична общност, която да разбие статуквото".

 

Нещо като обединение чрез раздробяване

 

Единни в многообразието. Няма лошо, макар че това вече го играхме в ранните години на този век, когато партия СДС беше разбита с канго на едни такива дребни частички. Новото сега е формулата, която предлага Зеленогорски - "ротационно лидерство в бъдещ общ десен проект". Това е твърде интересно - нещо като ротационното монархия в Малайзия, където султаните на 9-те провинции се сменят на всеки пет години на върха на държавата. Ако проработи този модел, Зеленогорски ще се сменя на председателския пост на мощната десница с Димитър Делчев, Атанас Атанасов и Христо Иванов. Както и с всеки друг умник вдясно, който се сети да си направи партия точно в този момент. СДС май не трябва да го броим вече, нали стана присъдружна партия на ГЕРБ, а Александър Йорданов вече е евродепутат... 

Накратко, бившият кмет на Плевен ще "гради ясни мостове", ще стане "основна част от политическата алтернатива" и така "ще хвърли голям камък в блатото", т.е. "ще разбие статуквото". Както каза Зеленогорски: "Когато тръгнеш да събаряш империя, всички трябва да бъдат под знамената".

За добро или лошо, всеки един от проектите, които надигат глас днес, може да се провали. Трифонов се колеба прекалено дълго, после и статуквото се постара той да загуби инерция. Манолова говори, но не действа - промени в левицата няма как да станат без оценка на Корнелия Нинова, на Станишев на злощастното управление на Орешарски.

Зеленогорски предлага всички вдясно да бъдат приятели, което е абсолютно чудесно, ако действието се развиваше в руски анимационен филм. В живия живот всички неспособни лидери на десницата би трябвало да си отидат, преди останалата читава част да се обедини. 

Всъщност, работата е там, че колкото и партии да се появяват, нищо не се случва. Едни хора правят партии, а каскетите управляват държавата. 

 

Още по темата