facebook
twitter

Наблюдател

ИНТЕРВЮ

Не бива операта да се превръща в циркаджилък

Тв форматите са зарибяващи за младите певци, но амбицията е нож с две остриета, смята певицата Еделина Кънева
3348
От 30 години Еделина Кънева е премиер-солистка в НМТ "Стефан Македонски". Репертоарът й включва централните партии в оперите "Трубадур", "Тоска", "Сватбата на Фигаро", "Дон Жуан"; оперетите "Прилепът", "Цигански Барон", "Графиня Марица", "Страната на усмивките", "Царицата на Чардаша", "Великата неизвестна", мюзикълите "Котки", "Някои го предпочитат горещо", "Уестсайдска история", "Вълкът и седемте козлета’’, "Мамма-миа". Гост-солист е на симфонични оркестри с ораториален репертоар. Има записи за БНР и БНТ. Музикален продуцент на поредица от Коледни концерти за БНТ 1 и БНТ 2. Работила е в проекта на френското Министерство на културата "К и Пътят към замъка" - съвременна опера от Карол Бефа по романа на Кафка. Гастролирала е с успех в Япония, Германия, Франция, Испания, Израел и други.

- Г-жо Кънева, от кого сте наследили музикалната дарба?

- Дядо ми по майчина линия е пял заедно с Борис Христов в хор "Гусла" и в хора на операта. Нямаше музикално образование, но пееше прекрасно. Като по-млад е играл и малки роли, но както казваше той: "По-добре първи в хора, отколкото последен артист". По негова линия съм наследила музикалната дарба. Майка също пее много хубаво, а гласът й е даже по-красив от моя. 

- Вие сте работили в различни държави. Не се ли изкушавахте да останете в чужбина?

- Не, обичам да си живея тук. Ние с моя мъж сме доброволно прибрали се тук хора. 

- С какво се занимава съпругът ви?

-  Той е завършил биотехнологии в бившото ГДР. 

-  Вие там ли се запознахте?

- Да, той дойде на опера. Бях помолила баба ми да ми изпрати сирене и, незнайно защо, едно одеяло. Мой далечен братовчед, чиято жена беше аспирантка в същия институт, щеше да ми ги донесе. Получих съобщение в операта, че на служебния вход ме чака моят братовчед. Свърши репетицията и аз отидох там. Гледам някакво момче идва към мен и така отдалеч ми говори: "Ама, да знаете, че аз не съм вашият братовчед". Викам: "Добре", запознахме се и той се представи: "Виктор Лисичков", при което аз умрях от смях. "Извинявай много, ама имаш много странна фамилия" и, както казва баба ми: "На каквото си се присмял, веднага се качва на гърба ти". 

- Освен в оперетата се изявявате и в операта, мюзикъла, джаза, попа... 

- Много отдавна се занимавам с поп музика, преподавам джаз и поп пеене. Ето как стана: прелестната певица Ани Върбанова си беше счупила крака. Аз срещнах директорката на музикалното училище, д-р Столина Добрева, с която съм съседка от дете. И тя ме попита: "Можеш ли да дойдеш да заместваш за малко колежка?" И от малко станаха осем години, ей така за малко. Ама нали знаете, че обикновено временните работи са най-постоянни. В интерес на истината аз с много голямо желание се занимавах с деца, като преподавател по специален предмет от осми клас нагоре. Най-голямото предизвикателство за мен като педагог е детето да завърши с глас, а не със съсипан такъв.

- Давате ли им надежди?

- Разбира се, но освен талант трябва да имат интелект, характер, много способности. Когато видя един човек и знам, че няма как да стане певец, не го обезкуражавам. Винаги съм намирала начини да дам друга насока. Учейки деца, аз не искам да изглеждам като праисторически човек. Искам да говоря с техния език, да знам какво ги вълнува.

- Уважават ли ви?

- Уважение и респект се печели само с можене. Винаги им давам примери със себе си. Как на времето не съм била приета в музикалното училище, защото казаха, че гласът ми бил изхабен, след като съм пяла в детския радиохор, независимо че имах шест по солфеж. А ето с този "изхабен" глас си пея до ден днешен. 

- Има ли наплив от кандидати за сцената?

- Ами, има. 

-  Амбиции на родителите или техни собствени?

-  Има деца, които много искат да станат певци. Тези формати, които вървят по телевизията, са много зарибяващи - "Гласът на България", "Х фактор".

-  Ваши ученици участвали ли са в тези състезания?

-   Да, две деца, въпреки че аз много не исках, защото имам особено мнение по въпроса.     

-   Добре ли е участието в тези формати, от малък да намериш успеха, или е нещо, което пречупва психиката, създава и илюзии? 

-  Винаги ножът има две остриета. Или както казвам на моите деца: "Ако Господ е решил ти да се занимаваш с това, ще се занимаваш". Обичам това, което правя, но не съм много амбициозен човек. В моя живот нещата винаги се случват по един определен начин. Аз съм на принципа: "Залудо работи, залудо не стой!" Обичам да работя и обичам да се усъвършенствам. Но когато много съм искала нещо, когато съм драпала за него, когато съм се мъчила да го достигна с познанства, с ходеници напред-назад, никога не се е случвало. В целия ми живот всичко е предопределена случайност.   

-  "Случайността е Бог", казва Вим Вендерс.

-  Точно така. Но зад тази случайност стои къртовски труд. Томас Ман във "Вълшебната планина" пише: "Късметът идва  при тези, които са добре подготвени". 

-  А имали ли сте усещането за провал?

-  Разбира се. Провалите са най-добрите уроци. Случвало се е да си губя гласа на сцената. А също така да съм болна, да нямам говорен, но да имам певчески глас. Въобще моят глас си има свой живот и собствено мнение. Винаги съм се чудила как е възможно сутрин да говоря дрезгаво с почти мъжки тембър, а вечер, когато дойде време за представление, да е кристално чист.  

-  Преди операта беше сякаш по-елитарно изкуство.

- Операта винаги ще си остане елитарно изкуство. Това, че има опити за доближаване до масите - окей, няма проблем, но от момента, в който операта се превърне в циркаджилък, само и само да слезе на малко по-ниско равнище - това вече ме отвращава. 

- Но вие пеете и поп-фолк? 

- Да, така е, аз бях първата, която записа песен със Софи Маринова, но тя не е поп-фолк песен, а и аз тогава не знаех коя е Софи. Покани ме Пламен Христов, който е композиторът на песента. Текстът е на Живко Колев и на 19 ноември, на юбилейния  концерт по случай 65-годишнината му в НДК, аз ще пея със Софи Маринова тази песен. Ще участват и много други певци начело с Орлин Горанов, Марги Хранова и много други. 

- Какви други ангажименти имате през лятото?

- Сега отивам в Бургас. Предстои ми да изиграя една прекрасна роля в мюзикъла "Целуни ме, Кейт" от Коул Портър с режисьор Александър Текелиев, директора на операта, и диригент Цанислав Петков. Ще бъдем партньори с Марчо Апостолов. Пиесата е прекрасна, музиката  също. Двама актьори, които са разведени, се срещат в постановка на мюзикъл, който пресъздава "Укротяване на опърничавата". Премиерата е на 4 септември. Аз съм превела музикалния текст, защото, освен с пеене и преподаване, се занимавам и с музикална режисура в "Александра аудио". 

- Тази година ви предстои и юбилей - 30 години на сцената. Подготвяте ли бенефис?

-  Това няма да е бенефис. Ще пея с всичките ми партньори от театъра и с партньорите ми извън него - Орлин Горанов, Орлин Павлов, Тончо Токмакчиев. Предстои ми да  говоря и с Васко Петров. Дано не ми откаже! Събитието ще бъде в Музикалния театър  на 23 ноември. Засега е озаглавено: "Цялата моя любов".  

-  Хубаво заглавие. Не изгубихме ли много морални ценности?

-  Аз мисля, че предстои да се завърнат, защото животът е голям кръговрат. В беда човек опира до човека! Моята баба, която сигурно сто пъти на ден споменавам, казваше: "Като те удари горният, ще видиш къде е долният." Аз навремето  въобще не можех да разбера какво ми говори, а то било много просто. Като ти се случи някаква беда и престанеш да гледаш и да хвърчиш високо, изведнъж виждаш какво се случва долу. 

-  Приземяваш се?

- Да, но пак казвам - и да знаеш как да летиш. Човек трябва много силно да вярва в мечтите си и да мечтае "Високо, високо, високо".
 

Ключови думи:

Еделина Кънева
Все още няма коментари

Още

На Борисов много му се иска, но не му стиска да вдигне данъците

14.11.2019

ЮЛИАНА БОНЧЕВА

247 3
Търси се работна ръка!
Словашкият президент забави указа за главен прокурор две години

Влез или се регистрирай за да коментираш

×