Една сутрин строежът просто започнал. „Отначало никой не знаеше какво правят", разказва Тахира Тиболд - кметица на босненското село Крушчица. Реката, на която е кръстено селото, се намира в защитена местност и снабдява няколко населени места с питейна вода. Дни по-късно станало ясно, че на един от бентовете се строи мини водноелектрическа централа (ВЕЦ). В категорията малки вецове спадат централите с инсталирана мощност, равна или по-малка от 10 МVА (миливолтампера). Те функционират като големите вецове, но се строят в басейните на малки реки. А последните малки естествени потоци в Европа се намират почти изцяло на Балканите.

Когато жителите на Крушчица разбрали какво се случва с „тяхната река“, веднага осъзнали какво ще стане, ако миницентралата бъде завършена. Затова жените от селото решили да блокират единствения път към строежа: „През нощта 50 от нас направиха верига на моста, който води до мястото, разказва Тахира. - На следващата сутрин дойдоха 75 полицаи и си проправиха път с насилие.“

„Храбрите жени на Крушчица"

Макар че имало и ранени, местните хора не се предали, а след като агресивните полицаи си заминали, продължили със своя протест. Подали и жалба срещу ръководителите на строежа. През юни 2018 г., около година след протестите, съдът в Нови Травник анулира разрешителното за изграждането на миницентралата. По преценка на съдията местното население не е било достатъчно информирано, нито включено във взимането на решенията. Активистките, които медиите наричат „Храбрите жени на Крушчица“, все още са мнителни и продължават да държат моста над реката под око. „Ще престанем едва след като договорът на инвеститора за централата бъде обявен за невалиден,“ заканва се кметицата Тиболд.

„Водата в реката е за всички. Но в момента, в който правата за ползване се дадат на концесионер, водата ще бъде само негова. Това е приватизация на обществена собственост – а на Балканите в момента тече най-голямата подобна приватизация“, предупреждава Улрих Айхелман от виенската неправителствена организация „Ривър Уотч“ („Речен страж").

„Изграждането на минивецове заплашва последните свободно течащи реки и потоци в Европа. От Словения до Гърция са планирани или вече се строят 3000 подобни централи", казва Айхелман. Той, германската фондация „Юро Натур“ и партньори на Балканите са стартирали кампанията „Спасете синьото сърце на Европа“, с която се надяват да спрат вълната от строежи.

Концесии за хора, близки до властта, съсипват природата на Балканите

Смята се, че причината за масовите концесии е склонността на балканските държави да поставят частните интереси над обществените. Айхелман е убеден, че концесиите се дават на близки до властта хора. Йелена Иванич от босненския Център за околна среда в Баня Лука също е на мнение, че местните управи не вършат работата си добре. „Проучванията им са повърхностни“, казва тя. Айхелман от „Ривър Уотч“ дори твърди, че властите не посещавали местата, а пишели доклади от бюрата си, в които лъжели и мамели, за да дадат зелена светлина на строителните дейности.

Той дава за пример река Вьоса, която извира от планината Лигос в Гърция, прекосява Албания, а сетне се влива в Адриатическо море. По нейното поречие ще се изградят 38 бента. В цяла Албания броят им е 500, а на Балканите – 3000. Почти всички (91%) са малки вецове. Една трета от тях се намират в защитени територии – като например в националния парк „Маврово“ в Македония или по поречието на реките Уна в Босна и Хърватия, Кърка в Хърватия и Тара в Сърбия.

„Всеки, който има пари, може да си направи такава миницентрала“, обяснява Йелена Иванич. По нейни думи инвестицията започвала да носи печалба след 7 години. Проектите се финансирали с държавни субсидии или банкови кредити от Световната банка, Европейската банка за възстановяване и развитие, Европейската инвестиционна банка, френската „Сосиете Женерал“, италианската „Уни Кредит“, австрийските „Райфайзен“ и „Първа банка“ и германската „КФВ“.

Тази енергия не е възобновяема

„Тези институции финансират строенето на подобни централи, защото ги смятат за източник на обновяема енергия. Но енергията от водноелектрически централи, които унищожават природата, не е обновяема", категоричен е Айхелман. Освен това подобни миницентрали не са печеливши, твърди той: „В момента има толкова много енергия, че цената за един киловатчас е 3 цента“, казва той. „Никой няма да тръгне да строи за толкова малко пари. Но тук се намесват законови постановления за субсидирането на т.нар. възобновяеми източници на енергия. В Босна държавата отпуска на производителите на подобна енергия по 8-9 цента за киловатчас – три пъти повече от средната цена. Без тези субсидии никой няма да тръгне да строи бент."

„Тъй като реките в останалата част на Европа вече имат бентове, инвеститорите се насочват към Балканите, за да правят пари", се казва във филма „Синьо сърце“. Айхелман смята, че е време ЕС да се намеси: „Ако Балканите искат да бъдат част от Съюза, е важно природата там да се пази. Но тук играят роля и интересите на инвеститори, които настояват до 2020 г. в Европа да има 20% възобновяеми енергийни източници - и то на всяка цена. Екоактивистите са твърде слаби, за да им се противопоставят. Затова трябва да убедим Европейската комисия, че реките на Балканите са най-ценното съкровище на Европа". 

----------------

В България в момента действат над 240 ВЕЦ. Първата такава централа е ВЕЦ "Панчарево", строена през 1900 г. Тя е и първата ВЕЦ на Балканите. Миналото лято Еврокомисията започна пилотна процедура срещу България заради нарушения при малки водноелектрически централи (ВЕЦ) по българските реки след жалба от природозащитната организация WWF България, риболовно сдружение "Балканка", Българското дружество за защита на птиците, Българското каяк общество, Сдружението за дива природа "Балкани".  Според жалбоподателите липсата на адекватен контрол върху ВЕЦ нарушава три евродирективи – за стратегическата екологична оценка, за хабитатите, както и рамковата директива за водите. Нарушенията са свързани с режима на издаване на разрешителни в противоречие с плановете за управление на речните басейни и екологичните оценки към тях, с липсата на контрол от страна на държавата и с факта, че не се оценява комулативният ефект – всяка централа се оценява сама за себе си, без да се отчита ефектът, който централите по една река оказват заедно върху екосистемата.