Архитект Дафина Барфончовска е дългогодишен експерт по недвижими паметници на културата. Работила е в Националния институт за недвижимо културно наследство, съветник на бившия министър на културата Мартин Иванов.

 
- Архитект Барфончовска, защо едва когато една сграда, паметник на културата, бъде съсипана или разрушена, държавата се сеща, че трябва да я защити?

-  Защото няма контрол на изпълнение на законите. Трябва да се извършва непрекъснат мониторинг върху застрашените обекти. По закон в класификацията на недвижимите културни ценности има раздел "обекти в риск". След като са в риск, държавата - и съответно общината, следва да предприеме мерки за тяхното опазване и спасяване.
- За Царските конюшни министърът на културата Боил Банов, столичният зам.-кмет Тодор Чобанов и кметът на район "Оборище" Васил Цолов влязоха помежду си в объркващ обяснителен режим . Къде е отговорността по този случай, а и за всички други рушащи се паметници на културата?
- Както винаги, всеки се опитва да прехвърли отговорността на другата институция и не спазва своите ангажименти, които са разписани в Закона за културното наследство. Направи ми впечатление изказването на министър Банов, че по този случай той ще започне незабавна процедура за присъждане на статут (временен), макар че той е получил заявление за това от Столична община още през 2015 г. Неговото оправдание е, че са много и неясни собствениците на този комплекс от няколко сгради. И че, видите ли, той ще предприеме мерки, но отсега много услужливо подсказва в ефир, че неидентифицираните собственици евентуално могат да обжалват. Ами нека обжалват, но той да си свърши работата. Тази процедура е трябвало да се проведе за една година при добре обосновано решение на междуведомствена комисия и протокол на СЕСОНКЦ (консултативен съвет към министъра на културата, бел. ред.), при което е малко вероятно възражението на собствениците да издържи. Това обаче е хипотеза. Дали ще се обжалва от собствениците? Лично аз не зная случай решение за присъждане на статут „национално значение“ да е обжалвано. Министърът се оправда с приетия устройствен план за тази зона в центъра, с който тези сгради са отредени за запазване. Това не е оправдание да не проведеш законовата процедура.
- Какви са отговорностите на общината?
- По процедура министерството дава статута, като уведомява общината за това, а нейното задължение е да издири собствениците, да им връчи уведомлението и да изчака дали ще има възражение, или не.  В случая комплексът е бил публична държавна собственост, която е променена в частна държавна и е разпродадена. Аз не съм юрист, но ако все още се водят дела за собственост, а в съда има информация, следва да се уведоми продавачът, за да се знае статутът на съответния имот и да се уведоми и купувачът. Разбира се, редно е било това да се е изпълнило преди делата.
- Нормално ли е държавата да не знае кой е собственик на Царските конюшни? Поне това обяви районният кмет Цолов.

- Не е нормално. Аз бях удивена още докато работех в Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН) как Столичната община не взе мерки да опази къщата на арх. Никола Лазаров на ул. "Оборище" в София, която се руши. Когато трябваше комисията, в която участвах, да направи оглед на паметника, сградата беше заключена, а представителите на общината вдигаха рамене и казаха, че не знаят кой е собственикът. Общината има своя служба, която да следи за поддържане на имотите, независимо дали имат специален статут. Тя трябва да следи дали всеки имот е в добро състояние. Всяка община следва да задължава и да следи собствениците да поддържат своите сгради в приличен вид, да не застрашават преминаващи граждани и да изглеждат добре.  
- По случая с Царските конюшни зам.-кметът Тодор Чобанов размаха пръст на министъра на културата. Може ли да има споделена отговорност между общината и министерството?
- Отговорността е споделена по закон. Общината е по-близо до собствениците и имотите, паметници на културата. Тя е длъжна да знае кой е собственикът на една сграда най-малкото защото той плаща данъци. Не е нормално една община да не знае кое е лицето, което стопанисва една сграда. А министърът е длъжен да провежда процедурите, да уведомява общината, да изисква от нея тя да си свърши работата. Същото важи и за подчинения на министъра инспекторат, който трябва да следи за стриктното прилагане на Закона за културното наследство. Всичко това е регламентирано в закона и не мога да разбера защо така си прехвърлят отговорностите. За мен това е скандално.
- Каква е историята на този процес?
- Още като зам.-министър на културата г-н Чобанов създаде този инспекторат към министерството. Този орган трябваше да следи за прилагането на закона. В един момент обаче инспекторатът се превърна в коректор на дейността на НИНКН. Иззе съгласувателните функции на директора на института и, по неясни начини, започна да одобрява, или да не одобрява становищата на експертите на НИНКН. Инспекторатът, вместо да инспектира опазването и прилагането на закона, се превърна в съгласувателна институция, което е явен конфликт на интереси. Абсурд е министерството да инспектира себе си и да съгласува намесите по културните ценности.
- Как се отрази това върху опазването на паметниците на културата?
- Нещата се усложниха много. В началото от НИНКН реагираха, че след като министерството ще издава съгласувателния акт, нека се завеждат преписките там, институтът да се произнася само експертно, а решенията да се вземат само в министерството. Но видяха, че е много сложно в деловодството да завеждат такъв огромен брой преписки, папки и пак оставиха цялата работа да се извършва в НИНКН, да се пазят оригинали на документи и архив. Папките, които се изпращат от НИНКН, пътуват до министерството по някакви странни начини с коли, там се обработват, завеждат се под друга регистрация, с нови номера в министерството, слагат се печатите и се подписват от министъра или упълномощено лице и след това обратно се връщат в НИНКН. Това усложнява и много забавя процедурата. 
- Има ли умисъл в усложняването на процедурата, или е от некомпетентност?
- И едното, и другото. От години се работи за понижаване на авторитета на Националния институт за недвижимо културно наследство, който отговаря за всички тези 40 хиляди, ако са останали и толкова, недвижими културни ценности в държавата. Води се хибридна война срещу този институт, беше обвинен в какво ли не. Беше намален щатът, заплатите, отблъснаха младите хора, всичко това доведе до забавяне на преписки. Появиха се обвинения в корупция, като нито веднъж нямаше доказателства за това или сезиране на прокуратурата, за да се докаже. Преди време беше дадена възможност на общините да се произнасят за паметници на културата от местно значение и надолу, а това е най-големият брой обекти. На НИНКН беше дадена само съвещателна и техническа функция, което е безумие.
- Министър Банов се зарече, че ще има публичен регистър, в който ще се опишат всички сгради, паметници на културата. Това ще помогне ли за опазването им?
- Аз искам да попитам кой следи за спазването на сроковете, обявени в законите? Още в изменението на Закона за опазване на културното наследство от 2016 г. беше записано, че цифровизацията на регистъра трябва да стане до две години. Според изявление на и.д. директора на НИНКН сега ще се обявява обществена поръчка за цифровизация на регистъра само за културните ценности с категория „световно“ и „национално значение“. Сградите, паметници на културата от местно значение, са най-много. Те са най-уязвими и апетитите към тях са най-големи. В същото изменение на закона се задължаваха съответните общини в едногодишен срок да обособят звена от по трима специалисти (от наличния състав), които да изготвят становища за проектните намеси по недвижимите културни ценности на тяхна територия. До настоящия момент нито едно от тези изисквания на закона не е изпълнено!
- Възможно ли е историческа сграда, която е била разрушена - палеж или умишлено съборена, да се възстанови в автентичния й вид, както се заканва министър Банов?
- Това е най-голямото ми недоумение. Учудвам се как може толкова некомпетентни изказвания да правят министър Банов, г-н Чобанов и г-жа Фандъкова, които заявиха, че ще задължат собствениците да възстановят, видите ли, в автентичен вид Царските конюшни. "Автентика" значи оригинал, непокътнат, така, както е бил създаден. Нищо не може да бъде създадено наново в автентичния му вид, то ще бъде или съвременна реставрация, или реконструкция. Неслучайно пожарът е тръгнал от покрива. Не мога да кажа дали е бил умишлен. Същото се случи с пловдивските тютюневи складове, така ще се случи и с други сгради. Когато покривът изчезне при тези дъждове, представете си какво ще остане от сградата. Нищо няма да остане и нищо няма да е автентично, а ще е едно копие, в случай, че обектът е подробно документиран.
- Откъде трябва да се тръгне, за да се решат всички тези проблеми?
- За мен най-тревожното е, че няма визия и съответната стратегия за културата и културното наследство. Тя би трябвало да е консенсусно приета от парламента и всички политически сили. Трябва да има идея какво от културното ни наследство искаме да съхраним. Не ни стигат финансите и ресурса да съхраним всичко, но трябва да имаме акценти, приоритети. В момента се готви някаква Визия за София, но министерството не върши нищо в тази посока. Там имаше една безумна комисия от 80 души, която да пише промени в закона за културното наследство. Докъде стигна - никой не знае. Никой на никого не търси отговорност. А това е нашата памет. За да имаме наистина съвременна държава, ние трябва да осъзнаем кое от националното ни богатство, материалното свидетелство за това, че ни е имало 14 века назад, да съхраним за поколенията.