facebook
twitter

Наблюдател

От масова приватизация се върви към масова национализация

Държавата най-после измисли как да попълни Сребърния фонд, без да вади пари от бюджета
1422

Тези дни финансовото министерство напомни на голяма част от българите, че някога са участвали в масова приватизация и са "горди" собственици на акции в стотици български предприятия и приватизационни фондове. Държавата обаче е хвърлила око на тези акции и май те ще се окажат спасителният й вариант да налее средства в Сребърния фонд, за да може след време да върже бюджета за пенсии. Финансовият министър Владислав Горанов роди идеята "спящите" акции от масовото раздържавяване преди повече от 20 години в един момент да бъдат иззети от държавата, след което продадени. Парите ще отидат в крайна сметка за пенсии.

Авторите на концепцията за раздвижване на забравените акции от масовата приватизация ни уверяват, че в никакъв случай подобно разпореждане с тях не може да се оприличи на национализация. Според МФ подобно действие е в защита на обществения интерес, не е посегателство върху личната собственост и не противоречи на конституцията. А шефът на Централния депозитар Васил Големанов в интервю за "Медиапул" даде следния пример: "И сега, когато някой почине и няма наследници, наследството му се придобива от държавата".

В масовата приватизация през 1995-1996 г. участваха над 2.5 млн. българи, на които държавата раздаде по тогавашни оценки 13% от акциите си в над 1000 предприятия. Разпределението стана чрез приватизационни бонове и всеки пълнолетен българин получи 25 хиляди инвестиционни бона. И тогава, както през всичките тези 20 години, имаше

 

проблеми с информираността на хората

 

за начинанието. Затова и по-голямата част от българите се довериха на иначе шумно рекламираните (част от тях след това тихомълком фалирали) приватизационни фондове. Малцина са хората, имали самочувствието и разбирането по онова време да купят директно акции от български предприятия.

През всичките тези години интересите на малките акционери с бонови книжки, които на теория би трябвало да са собствениците на приватизационните фондове, бяха пренебрегвани. В много от случаите мениджърите на тези фондове забогатяха на гърба на малките акционери, източвайки предприятията, които бяха купили. И всичко това години наред се случваше

 

под безучастния поглед на държавата,

 

без контрол и регулации.

От бившите 81 приватизационни фонда днес работещи са около 20. На този фон действията на прокуратурата, която след толкова години реши да търси отговорност от бизнесмена Николай Банев за обезкостените предприятия, придобити чрез приватизационния фонд "АКБ Форес", изглеждат безкрайно закъснели.

По номинал стойността на тези над 2 милиона сметки с акции от раздържавени предприятия е между 2.5 до 3 млрд. лв. Но като се има предвид, че повечето от фирмите вече ги няма, е трудно да се определи каква пазарна стойност имат тези книжа.

Идеята тези акции да бъдат "събудени", като се влеят в специален централизиран инвестиционен фонд, който да ги управлява и да представлява правата на всички акционери, да разпределя дивиденти и да има право да продава акциите, не е от вчера. От няколко години тя се лансира от радетелите на развитието на българския капиталов пазар. Разликата е, че сега държавата възнамерява не да управлява, а да продаде тези акции и да прибере парите, ако собствениците им продължават да не се интересуват от тях. Според концепцията на финансовото министерство притежателите на акции от масовата приватизация

 

ще имат около 6-годишен срок да се обозначат

 

и да се разпоредят с тях. В противен случай ще ги загубят. 

Очаквано идея предизвика критични реакции от финансисти и експерти по капиталовия пазар у нас. "Все едно да имаш имот, който, ако не го презапишеш, държавата ще ти го вземе. Това е абсурд", коментира вицепремиерът от правителството на НДСВ Николай Василев. Ако имаш земеделска земя, която не обработваш, а оставиш да пустее, означава ли това, че след време държавата може да реши да ти я вземе, е друг резонно зададен въпрос.

Повечето от експертите са категорични, че не само неинформираността и незнанието на хората е причина за тяхната незаинтересованост през годините. До момента регулациите и правилата за разпореждане с боновете от масовата приватизация наред с хилавия български капиталов пазар са били такива, че човек, дори да е проявявал интерес,

 

не е имал никаква икономическа изгода

 

да предприеме каквото и да било.

Таксите за използване на услугите на инвестиционен посредник, без който не може да управляваш акциите си, или за онаследяване на вече починали акционери са в пъти по-високи от цената им. Едва от началото на 2018 г. Централният депозитар даде възможност хората безплатно с данъчния си ПИК да влизат в регистрите му, за да проверят какви акции се водят на тяхно име. Сега държавата ги кара насила да прехвърлят "заспалите" сметки от Централния депозитар към инвестиционни посредници, като обещава временно те да намалят таксата за обслужване. И ако това не се случи в срок от една година, да си търсят акциите в новия инвестиционен фонд.

От концепцията не става ясно каква точно ще е задачата на този фонд - да управлява акциите, да реализира доходност, да раздава дивиденти или единствено да търси начин да ги продаде. И колко ще струва това управление на акционерите?

 

Служебното прехвърляне на частна собственост

 

от лични сметки към общ инвестиционен фонд също предизвиква опасения. "В общия кюп ще влязат както акции от добре работещи дружества с прилична цена, така и такива от вече фалирали предприятия. Това ще е във вреда на част от акционерите, защото те ще загубят", смята финансистът Владислав Панев.

Но именно попадането в инвестиционния фонд ще бъде масовият случай. Защото повечето експерти смятат, че каквато и информационна кампания да се предприеме, едва ли участниците в масовата приватизация ще се активизират дотолкова, че да изберат услугите на инвестиционни посредници.

Иван Стойков, финансов анализатор в сайта "Моите пари", даде следния пример: "Аз съм участник в масовата приватизация и до момента не съм предприел никакви действия с моите акции. В очите на държавата може да изглеждам като незаинтересован акционер, а акциите ми да бъдат наречени "спящи". Аз обаче редовно следя каква е цената им. И до момента тя не е удовлетворителна за мен. Затова не съм имал интерес да ги продавам. Не съм търсил и дивиденти, защото нямам никаква икономическа изгода да ходя да търся дивиденти от порядъка на 20 стотинки на акция. Но това е напълно осъзнатото ми поведение, а не е от незаинтересованост. Напротив, следя и виждам, че не всяка година дружествата, в които притежавам акции от масовата приватизация, разпределят дивидент, а когато има, той е нисък. Приел съм факта, че моят дивидент, независимо че е малък, ще бъде реинвестиран и се надявам това да донесе по-голяма доходност следващата година. И тъй като цената на моите акции не ми харесва, аз не искам да ги продавам. Чакам по-добра цена и тогава може би ще ги прехвърля по сметка към инвестиционен посредник и ще ги предложа за продажба. Но дотогава не виждам причина да правя каквото и да е с моите акции. Затова не мисля, че държавата има право да се намесва в моите решения и да ме съди за това, че не съм предприел нищо. Сигурен съм, че има и други хора, разсъждаващи като мен, които няма да бъдат съгласни държавата да се опита да им прехвърли акциите в някакви фондове и да ги продаде вместо тях".

Странното е, че на финансовия министър е хрумнала идеята да вкара парите от "спящите" акции в също така

 

заспалия отдавна Сребърен фонд

 

Държавният фонд за гарантиране  на устойчивост на държавната пенсионна система, както е цялото му наименование, бе създаден преди около 10 години и в него трябваше към този момент да има около 10 милиарда лева. Те обаче са малко под 3 милиарда. Години наред няколко правителства, сред които три на Бойко Борисов, прилагаха разнообразни трикове за отклоняване на иначе гарантираните по закон постъпления към този фонд - от приватизация, концесии, бюджетни излишъци.

По времето на първото правителство на Бойко Борисов тогавашният финансов министър Симеон Дянков създаде Държавната консолидационна компания, в която се прехвърлиха приходите от приватизация, и така се заобиколи законовото изискване те да отиват във фонда за бъдещи пенсии. Няколко години поред пък специални разпоредби в закона за държавния бюджет определяха, че постъпленията от една или друга сделка няма да влязат в Сребърния фонд. Последният случай е концесията на летище София. Нито лев не е влязъл и от бюджетния излишък, с който толкова много се хвали сегашното правителство. Защото през последните години на плюс излиза големият бюджет на държавата заедно с общините, но не и централният бюджет. Той умишлено или не се закотвя на нулата или малко под нулата, което лишава от постъпления Сребърния фонд. За миналата година след голямото харчене през ноември и декември финансовото министерство се похвали със 165 млн. лв. излишък. Той обаче е по консолидираната фискална програма. Баланса на централния бюджет предстои да видим. При това поведение е трудно да се повярва, че финансовото министерство е искрено загрижено за интересите на хората или за Сребърния фонд.

 

Все още няма коментари

Още

Защо ГЕРБ изведнъж се загрижи да не фалират болници
Вече е очевадно - Европейската народна партия руши ЕС

21.02.2019

Аделина Марини

646 4
Офроуд на две колела из недостъпна София

21.02.2019

Искра Ценкова

188

Влез или се регистрирай за да коментираш

×