facebook
twitter

Наблюдател

Крайнодесните се готвят да превземат ЕС

Популистите, които печелят все по-голяма подкрепа, смятат да използват евровота като трамплин за по-голямо влияние. Проучванията показват, че може и да пожънат успех
1399
Графика Шпигел онлайн
Успешните крайнодесни популисти в Европа Държави, в които са на власт или са част от коалиционно правителство Държави, в които имат представителство в парламента НОРВЕГИЯ Партия на прогреса ШВЕЦИЯ Шведски демократи ФИНЛАНДИЯ Синя реформа и партия "Финландците" (в парламента) ЕСТОНИЯ Консервативна народна партия на Естония ЛАТВИЯ Национален алианс ЛИТВА Ред и справедливост ПОЛША Право и справедливост БЪЛГАРИЯ Обединени патриоти, Воля СЛОВАКИЯ Словашка национална партия УНГАРИЯ Фидес, Йобик( в парламента) ЧЕХИЯ Ано СЛОВЕНИЯ Словенска национална партия ИТАЛИЯ Лига АВСТРИЯ Партия на свободата ШВЕЙЦАРИЯ Швейцарска народна партия ФРАНЦИЯ Национален сбор ЛЮКСЕМБУРГ Алтернативна демократична реформаторска партия БЕЛГИЯ Фламандски интерес ХОЛАНДИЯ Форум за демокрация ГЕРМАНИЯ Алтернатива за Германия ДАНИЯ Датска народна партия

В залата избухват спонтанни аплодисменти, когато тя влиза. Средата на ноември м.г. е и Марина Льо Пен току-що е пристигнала в българския парламент като най-видния гост на среща на европейските крайнодесни популисти. Тук са представители от белгийската Фландрия, от Италия, България и Чехия. Лидерката на френската крайнодясна партия „Национален сбор“, която до юни се казваше „Национален фронт“, заема място си. Зад нея е закачен плакат с надпис: „Европа на нациите и свободата - нов модел за европейските граждани“.

Льо Пен пътува до България, за да покаже, че заедно със съюзниците си, са сила, с която всички трябва да се съобразяват, и че 2019 ще бъде годината на крайнодесните популисти на европейската сцена. Надяват се, че изборите за Европарламент през май ще дадат нова политическа посока на Стария континент.

И проучванията показват, че крайнодесните могат да станат по-силни от всякога. Със сигурност обаче има съществени различия между някои от партиите в крайнодясното и те не са достатъчно добре организирани, за да застанат зад обща политическа платформа. Определено обаче могат да спрат европейската интеграция.

Крайнодесните популисти станаха част от политическия пейзаж в почти всички държави - членки на ЕС, а в Италия, Австрия, Полша, Унгария, Словакия, Дания и Финландия са в правителството или поне го подкрепят. Вече не са само феномен или аномалия, която ще отмине. Те са движение, което може да продължи да се разраства – и правят всичко възможно, за да се позиционират като такова.

Въпреки всичките различия целта на гнева им е една и съща: космополитният елит, лидерите с либерално мнение и еврочиновниците в Брюксел. Най-големите им врагове? Германският канцлер Ангела Меркел и френският президент Еманюел Макрон, които неуморно работят за по-голяма евроинтеграция.

От гледна точка на крайнодесните плановете на Макрон могат да означават само едно: още по-голяма тежест за „нормалните хора“, които вече понасят доста – забраните за пушене, гей браковете, бежанците и скъпите регулации за защита на околната среда. Популистите твърдят, че са единствените, които говорят от името на мнозинството европейци. А една от основните им цели е Европа без имигранти. Те наричат концепцията си „Европа на нациите“.

Крайнодесните се надяват да превърнат евроизборите във вид референдум: Каква Европа искат хората? Отворена или затворена? Традиционна или толерантна? Трябва ли евроблокът да става политически съюз с по-малко власт за държавите членки или трябва да бъде нещо като зона за свободна търговия, в която всяка индивидуална страна може да определя своята посока?

Най-наболелият проблем

Настроенията в Европа в момента са в полза на крайнодесните популисти. Според последните проучвания на Евробарометър 62% вярват, че членството в ЕС е добро нещо, но в същото време точно половината от европейците смятат, че ЕС е „поел в погрешна посока“ – увеличение с 8% пункта спрямо резултатите от допитване, направено преди половин година. Миграцията продължава да се приема като най-наболелият проблем за общността.

Социолозите смятат, че крайнодесните популисти могат да получат 20% от вота в целия ЕС. Това, разбира се, е доста далеч от мнозинство, но е достатъчно, за да пречат на работата в Брюксел, като блокират общи инициативи по финансови въпроси, в социалната сфера и миграцията. Накратко: те могат да върнат назад евроинтеграцията. Унгарският политолог Даниел Хегедуш от „Джърман Маршал фънд“ е на мнение, че изборите през май ще бъдат съдбоносни за бъдещото развитие на Европа.

Точно това харесва на Марина Льо Пен. „Намираме се в исторически повратен момент. Дивата глобализация идва към своя край“, заяви тя в София. Според нея сега е време европейските народи да застанат в центъра.

Льо Пен вече има и плакати за кампанията за евровота – заедно са с италианския вътрешен министър Матео Салвини, с когото са близки приятели и тя обича от време на време да танцува с него. Направен е и друг подобен плакат с посланието: „Идеите ни печелят в Европа!“.

Това определено е вярно за Италия. Резултатите от изборите, проведени в страната през март м.г., отредиха на Салвини да е само малкият коалиционен партньор в правителството. Лидерът на партията „Лига“ обаче има доминираща роля при определянето на дневния ред на кабинета в Рим. Той не оставя никакви съмнения за амбицията си да стане лице на крайната десница в Европа.

По време на визита в Москва през октомври той дори заяви, че може да си се представи за кандидат за поста на Жан-Клод Юнкер – човек, към когото не изпитва нищо друго, освен презрение. Салвини казва, че често чете как „Европа е в опасност заради тези популисти, расисти и фашисти; заради Салвини, Льо Пен и „Алтернатива за Германия“. Проблемът на ЕС според него е, „че се управлява зле от едни и същи хора от десетилетия“. Той намеква, че това е нещо, което има намерение да промени.

Тесни международни връзки

През декември Салвини говори пред 80 000 свои привърженици на римския площад „Пиаца дел Пополо“, където обеща нова ера в Брюксел. „Има хора, които предават европейската мечта. Но ние ще дадем кръвта си за нова Европа“, заяви той. Салвини не говори за напускане на еврозоната - нещо, което често обещаваше, докато партията му все още беше в опозиция. Изглежда, че се е преоткрил и сега се представя като лидер на движение, който се кани да поеме юздите в парламента на обединена Европа.

Често посреща гости от цяла Европа. Сред тях е австрийският вицеканцлер Хайнц-Кристиан Щрахе, който намина през юни. Резултатът от визитата е хубаво селфи с италианеца за профила на Щрахе във Фейсбук.

Австрийската Партия на свободата на Щрахе от дълго време е основен играч в европейското крайнодясно, с избраното преди време от покойния бивш партиен лидер Йорг Хайдер мото „Европа на нациите“ – лозунг, измислен от Шарл дьо Гол. Бившият ученик на Хайдер Щрахе, който е начело на партията от 2005 г., продължава да следва стратегия, като укрепва позицията му чрез създаване на тесни международни връзки. 

Щрахе намали антиевропейската риторика, след като влезе в правителството като малкия коалиционен партньор на десния канцлер Себастиян Курц, но продължава да поддържа близки отношения с популистите в Европа. Генералният секретар на Партията на свободата Харалд Вилимски зове за солидарност от десните. Според него трябва да се развива крайнодесен алианс, тъй като „ние можем да спасим Европа”.  

Партията на свободата традиционно има и близки отношения с Москва. Крайнодесните на Щрахе имат споразумение за сътрудничество с партията „Единна Русия” на  президента Владимир Путин – договорка, която зае централно място през август по време на сватбата на външната министърка от партията Карин Кнайсъл. Тя благодари на Путин, че е дошъл на тържеството с дълбок реверанс.

Партията на свободата също така има връзки и с крайнодесни формации в съседни държави като „Фидес” на унгарския премиер Виктор Орбан, чиято позиция по отношение на имиграцията е поне толкова крайна, колкото на националистите и на правителството във Виена.

Европейските крайнодесни обаче имат своята ахилесова пета. Досега партиите имат проблеми в сътрудничеството си и това е особено очевидно на еврониво. Има две крайнодесни популисти политически групи в ЕП – „Европа на свободата и пряката демокрация” (ЕСПД) и „Европа на нациите и свободата” (ЕНС). Те са свободни обединения, като единно гласуване в пленарната зала е по-скоро изключение, отколкото правило. Проучване на базирания в Берлин институт „Жак Делор” показа, че членовете на ЕНС са спазвали партийната дисциплина само при 69% от гласуванията. При други политически групи в ЕП този процент е над 90%.

Евтини заеми от Русия

Липсата на дисциплина показва, че въпреки всички демонстрации на единство, основата за истинско сътрудничество е малка. Различията в партийните интереси са значителни по определени въпроси. Салвини, например, иска да види бежанци – ако не може да бъде спряна миграцията – разпределени по-честно из Стария контитент, включително и в страните от Източна Европа. На това обаче категорично се противопоставя крайнодясната полска партия „Право и справедливост”, която е начело на правителството, както и Орбан в Унгария.

Европейските крайнодесни също така са разделени и когато става въпрос за  отношенията с Русия. По исторически причини поляците не искат да имат нищо общо с Путин, но Орбан и Льо Пен се обърнаха в миналото към руския президент за евтини заеми. На германските националисти от „Алтернатива за Германия” (АзГ) също се гледа с подозрение, подобно на нещо, свързано с историята от ХХ век. Така става почти невъзможно крайнодесните популисти от Полша да обмислят общи действия с колегите си от Германия.

Крехко съгласие има по бюджетни теми. Съпредседателят на АзГ в германския парламент Алис Вайдел наскоро пусна съобщение, в което остро разкритикува италианския бюджет: „Германия не може да стане касиер на Италия”, написа тя и припомни на Салвини, че без подкрепата на ЕС, Италия „отдавна щеше да е свършена”. Изявлението завършва с цитат от комиксите за Астерикс: „Тези римляни са луди!”.

Има и разногласия, свързани с това кой трябва да бъде водещата фигура на крайнодесните Салвини или Орбан. Вторият е премиер на Унгария вече 8 години и обича да се представя като инициатор на новото популистко дясно. Той има солидно парламентарно мнозинство у дома и в голяма степен е поставил под своя контрол цялата  държава, медиите и съдебната система.

Популяризирането на идеите на Орбан

Орбан беше този, който през лятото на 2015 г. показа как да се получат политически дивиденти от присъствието на бежанци. В пропагандна акция тогава той заклейми бежанците като потенциални терористи, като конкуренти на унгарците на трудовия пазар и дори като преносители на инфекциозни заболявания. Правителството му изгради ограда от бодлива тел, която е с височина до 4 метра. И след това Орбан поиска ЕС да му върне парите за нея.

Екипът на Орбан също така измисли коварната и широко разпространена пропагандна лъжа за предполагаемия план „Сорос”. Според нея милиардерът Джордж Сорос, който има унгарски произход, планира да наводни християнска Европа с мюсюлмански бежанци и подготвя това чрез финансирането на либерални фондации. Части от конспиративната теория често са цитирани от националисти в Полша и България.

Орбан обича да се представя като спасител на християнския Запад. И има план за това: ще бъде създаден нов център за обучение с клонове в повечето важни европейски столици в Европа, които ще разпространяват идеите на Орбан из Стария континент.

Връзките на Орбан с политическия елит му осигуряват стратегическо предимство сред европейските десни. Партията му „Фидес” е част от Европейската народна партия (ЕНП)- парламентарната група в ЕП, в която влизат и германските консервативни християндемократи. „Орбан може да разпространява посланието си от центъра”, казва политологът Хегедуш, „с което затвърждава позициите си и може да привлече нови групи избиратели”.

И все пак унгарците са силно зависими от евросубсидиите. От влизането си в ЕС през 2004 г. до края на 2017 г. страната е получила 40 млрд. евро от Брюксел. Същото е и с Полша. Страната, чието население е 38 млн. и е ръководена от партията „Право и справедливост”, се превърна от изостанала аграрна нация в център на растеж – в известна степен благодарение на евросубсидиите.

Хулиганите в Брюксел

И въпреки ползите, които имат от членството в ЕС, Полша и Унгария са склонни да създават проблеми на Брюксел. Защо?

Това е въпрос, по който консервативният професор Кшищоф Шчерски, назначен за шеф на кабинета на полския президент Анджей Дуда, доста е мислил. „ЕС губи подкрепата на обществото”, отбелязва той. „ЕС вече не е гарант на сигурност, какъвто беше в миналото”.

Европа се провали в кризата с еврото, но най-вече със защитата на границите, казва той. Социологът твърди, че масовата миграция на мюсюлмани е донесла тероризъм в Европа. Той смята, че ЕС получава още по-големи правомощия. „Всеки, който строи къща или отваря компания, знае това”. Шчерски твърди, че Брюксел се е превърнал в заплаха за свободата. „Затова и политическият елит се страхува от избори – страх ги от народното недоволство”.

Според него обаче демокрацията е възможна само на национално ниво и затова Шчерски вярва, че на страните членки трябва да се дадат повече правомощия. Той иска ЕС да се върне към принципа на единодушие при взимането на всички решения. „Нищо не може да се решава през главите ни, без нас”. Професорът се ядосва, когато се замисли за определяния от него като покровителски тон от Брюксел понякога. „Тонът е подобен на този, използван между източно- и западногерманци. Но ние не искаме да бъдем източногерманците на ЕС”, казва той.

Сравнявайки източните и западните германци в обединената държава, той се докосва открита рана, която е позната на всички германци. Около три десетилетия след падането на Берлинската стена все още съществува сериозно негодувание край бившата желязна завеса. В тази ситуация не е случайно, че АзГ има особено силна подкрепа на изток. В Саксония партията е едва на 4% зад ХДС, който има одобрението на 25%.

АзГ срещу ЕСССР

Когато федералният председател на АзГ Йорг Мютен излезе на сцената в Магдебург на 16 ноември, той отлично знаеше как да накара публиката да се чувства по определен начин. „В евроизборите хората избират между две напълно различни политически визии”, каза той. От една страна, имате „социалисти Зелени, които умишлено разединиха родината, отстраниха Германия и превъзпитаха нацията” в желанието си да направят някакъв вид ЕСССР, европейска версия на СССР. От друга страна, АзГ иска обратното: „консервативна, (икономически) либерална и патриотична политика”.

Презрителният термин ЕСССР от дълго време е популярен в радикалните крайнодесни кръгове, но сега се появява и чрез АзГ. Мютен също така обещава на публиката, че имат много „естествени съюзници” в ЕП.

Няколко седмици по-късно в берлинско кафене Мютен казва, че изборът на партньори на партията му все още е в начален етап. Мютен обяснява, че добре познава Щрахе, но никога не се е срещал лично със Салвини. Контактите му с Орбан са ограничени до едно кратко ръкостискане. Отношенията на АзГ с Национален сбор на Марина Льо Пен са в застой, след като бившата партийна лидерка Фрауке Петри и съпругът й Маркус Прецел напуснаха АзГ през септември 2017 г.

Крехки или несъществуващи съюзи

В крайна сметка съюзите на АзГ с други крайнодесни европейски партии са крехки или несъществуващи. Не само защото Мютен е единственият член на АзГ в ЕП, но и заради факта, че неговите идеологически братя смятат, че той няма власт.

Мютен е на мнение, че езиковата бариера също представлява пречка за успешно партньорство. „Трудно е да си представим обща предизборна кампания”, казва той, преди да предложи по-реалистично нещо като общ политически митинг.

Възможно ли е инициативата да получи малко помощ от Америка в лицето на Стивън Банън? Мютен споделя, без никаква гордост, че бившият довереник на Доналд Тръмп в момента се опитва да си уговори среща с него. „Не съм против среща с Банън”, казва той. Но изглежда, че не бърза особено. „Не смятам, че ние, европейците, се нуждаем от американска подкрепа в предизборната кампания. И сами можем да се справим много добре”. Бившият мениджър на кампанията на Тръмп се е заел със задачата да поведе европейското дясно към успех чрез инициативата му „Движението”. Той пътува из Стария континент, срещна се със Салвини, Льо Пен и Орбан – и очевидно планира да остане.

Тъпчене на едно място

Тези частични политически успехи обаче не могат да скрият факта, че Банън в момента не постига напредък. Както писа в. „Гардиън”, чуждестранната предизборна помощ е забранена в много държави от ЕС, включително Франция, Испания, Полша, Чехия, Унгария и Финландия. Разрешена е само в известна степен в Германия и Австрия. Единствените страни, в които няма наложени ограничения за подобно съдействие са Дания, Швеция, Италия и Холандия, но крайнодесните популисти в Дания и Швеция отказаха да работят с Банън, като засега остават само Италия и Холандия.

Дори и холандският крайнодесен политик Геерт Вилдерс, чиито позиции бяха отслабени след лошите изборни резултати през лятото на 2017 г., отхвърли американския политик. „Банън е наш приятел, но нямаме нужда от американска помощ под такава форма”, заяви той.

Въпреки множеството различия, обаче, европейските националисти все още са опасни. Основното им послание, пряко предизвикателство към демокрацията като такава, е пуснало корени: „Ние сме хора и трябва да изгоним елитите”. Също така е възможно крайнодесните да бъдат структурирани по нов начин в бъдещия ЕП. От едната страна е групата на сравнително умерените Европейски консерватори и реформисти. Заради Брекзит обаче групата ще загуби британските тори и полската „Право и справедливост” ще получи влияние.

Партиите, ориентирани по-надясно, вероятно ще станат част от „Европа на нациите и свободата”– парламентарната група, която е дом на истинските евроскептици. Италианската „Лига”, австрийската Партия на свободата и германската АзГ могат да формират група заедно с „Национален сбор” на Марина Льо Пен. Според последните проучвания двете групи заедно наброяват над 150 души от общо 705 членове на ЕП.

Спирачки на Европа

В рамките на Европейския съвет, който обединява лидерите на страните от ЕС, дебатите по бежанската политика вече са в застой, тъй като Салвини блокира усилията за преговори.

Популистите могат да забавят и още въпроси в ЕК. Важно е степента, до която комисарите от различните държави с евроскептични правителства ще пречат на ефективността на ЕК. Досега имаше проблеми само с изпратения от Орбан Тибор Наврачич, който отговаря за образованието, младежта, културата и спорта – позиция, която не му позволява да пречи много.

Ако няколко критични към ЕС правителства изпратят комисари, няма да е лесно да бъдат оставени на заден план с немного важни ресори. В брюкселската игра на власт ЕК е институцията, която е най-ангажирана с намирането на общи европейски решения. Но ЕК с комисари и критици, които непрекъснато пречат, ще отслаби ЕС.  

И това ще бъде благодат за евроскептиците. В крайна сметка едно от основните им послания от дълго време е, че Брюксел е некомпетентен. Те твърдят, че ЕС не може да идентифицира и решава проблемите на хората. Ако тези хора заемат постове, от които могат да упражняват повече контрол, ЕС вероятно ще заприлича на това, което критиците твърдят, че е: бюрократичен, муден и неадекватен.

В края на краищата европейските крайнодесни популисти са в позиция да сбъднат някои от собствените си прогнози, докато в същото време привличат повече избиратели за следващия вот.

 

3

Влез или се регистрирай за да коментираш

Още

Научно-техническата революция на ПП ГЕРБ - видими неуспехи

16.02.2019

Петьо Цеков

353 5
Стратегията за детето е истанбулско дежавю
Накрая творчеството на Георги Марков влезе в учебниците

16.02.2019

Димитър Бочев

130 3

Коментари

mazen

И Шпигел (онлайн) се е облажил с еврогейски парички, съдейки по статията (която не дочетох).

Толкова напоителни вопли може да издава нещо, което му предстои да умре и то го знае.

ГАМЕНЧЕТО

Има два отговора: време е, и късно е. Истината е че елитите си вкарват плебс за да е комплектована пирамидата.

Думи думи

Ех, тези неуморни европейци !

Въртят го, сучат го, .. че  от левият крачол, та в десният.

Влез или се регистрирай за да коментираш