facebook
twitter

Наблюдател

Кой пръв ще се откъсне от популизма?

Популизмът е последният резултат от нарушената логика в света. Всички политици са в неговия капан
3082

Всички имаме чувството, че нашият политически спектър се задъхва и вече не прилича на никакъв спектър, а на монотонна белезникава боза. Онзи ден писах, че освен „стани, за да седна“ май няма друг мотив партии, организации и личности да желаят властта. Идеологията е унищожена, парадигмата е разбита. Довчерашни антикомунисти не виждат проблем да се прегърнат с БСП на основа „върховенство на закона“ и „човешки права“. Партиите не изтъкват това, което ги различава от опонентите им, а онова, което ги обединява, за да оправдаят всевъзможни безпринципни съюзи. Партиите са се превърнали във фирми с предмет на дейност „упражняване на власт“, а на изборите се гледа като на някакъв вид търг за обществена поръчка, където се явяват всички, надпреварвайки се да убедят комисията, че именно тяхното дружество ще достави най-качествена и най-евтина услуга. Разбира се, в този процес консорциумите са не само позволени, но и желателни. Партиите търсят форми на joint venture по конкретна дейност, за усвояване и разпределяне на конкретен бюджет, пък после – кой откъде е. Правят го всички, без изключение: и най-големите, и най-малките.

Така не може да продължава. Ако продължи, ако истинската политика окончателно бъде изхвърлена от процеса на властта, скоро ще имаме няколко партийни корпорации без особена разлика помежду си, но единствено способни да доставят услугата „управление“, както има и няколко фирми, единствено способни да строят магистрали. Разбира се, че е по-добре властта да се упражнява от няколко големи партии, вместо от десетки юридически лица на малки наполеончовци, но тези партии не бива да губят политическия си облик, разликите помежду си, защото тогава ин-янът ще се пропука.

В момента няма ясно изразено политическо противопоставяне, защото всички са популисти.

Абсолютно всички. Всички се надпреварват да обещават, а някои дори се опитват да изпълняват. Няма идеи, няма посока, няма ценности и мироглед. Впрочем мироглед има: човекът е консуматор, който трябва да взема все по-малко решения; обществото се грижи за всичко; груповите права са по-важни от индивидуалните; главната цел е икономическият растеж. Основната фигура е „гражданинът“ – абстракция, която вече няма общо нито с индивида, нито с личността. Всички партии говорят какви блага ще излеят върху „гражданина“ и по този случай говорят едно и също. Няма съревнование на идеи, а само наддумване на рибари в кръчмата: аз ще ти дам 5 метра риба; аз пък ще ти дам 6 метра.

Системата се задъхва. Когато обещаваните риби станат по един километър, тогава и лековерният избирател ще се почеше по главата и ще заподозре, че нещо го пързалят. Но какво да правим като ценностите са такива! Популизмът е паневропейски и нашите политици само гледат от батковците.

Популизмът не се е появил от нищото. Здраво стиснали очи, отказваме да разгледаме проблема за вярата и властта; отказваме да признаем, че уникалната християнска цивилизация, която промени света и го превърна в глобално село, е на смъртен одър, стига вече да не е умряла и сега от трупа ѝ да се издигат зловонни газове като популизъм, мултикултурализъм, културен марксизъм, ляв либерализъм и т.н.

В една забележителна лекция от 2000 г. кардинал Йозеф Ратцингер, преди още да стане папа Бенедикт XVI, изследва отстъплението на християнската цивилизация. В най-общи линии тезата му е, че в процеса на секуларизация на държавите постепенно се губи представа за истинската природа на властта. Когато властта няма божествена санкция, тя няма и морална основа, защото критериите за добро и зло са обективни и когато престанат да бъдат такива, губят стойност и смисъл.

Светската власт разваля църквата, корумпира я.

В един момент католицизмът дотолкова забравя небесното, че се превръща в обикновена политическа машина със своя финансова и икономическа логика. В разгара на кампанията за продаване на индулгенции с цел финансиране строежа на катедралата „Св. Петър“ в Рим нервите на Мартин Лутер не издържат и той поставя началото на протестантството, което е още една голяма крачка на отдалечаване от Църквата на Петдесетница. В стремежа си да отрече католицизма протестантството често отрича самото християнство. Но пък се вписва много по-добре в политическата тъкан на обществото. Най-лошото при протестантството е, че на абсолютната централизация на католицизма противопоставя крайна децентрализация, което също е разрушаване на съборността, само че от другата страна.

Разединена, църквата губи авторитет, защото започват да я гледат не като Богочовешки организъм от друг, не от този свят, макар и проявена в него, а като пореден политически институт, властова корпорация. И църквата, особено на Запад, си е абсолютно виновна за това. За първи път се появява ново, немислимо до този момент разделение – на вярващи и атеисти. До този момент е имало остри спорове с еретици, но откровени безбожници не са се появявали. За първи път човекът казва: „Няма Бог!“ Дори и сатаната вярва, че има, защото Го познава лично; бунтът на сатаната не е да отрече съществуването на Бог, а да Му навре в лицето собствената си суета. Атеизмът е ново, непознато за човечеството състояние, което има своите тежки мирогледни последици – човекът престава да разглежда себе си като безсмъртен и обявява смъртта за абсолютен край, откъдето се ражда и поривът всичко да се постигне тук и сега, включително и да се построи раят на земята – цел не само на комунизма, но и на целия модерен свят.

Така се стига до най-големия катаклизъм на последните времена – Френската революция.

Масонска по своята същност (тоест гностическа в един по-стар исторически план), тя изважда църквата от уравнението на светската власт и създава секуларната държава. Бог вече не е легитимиращ източник на политическата власт и на Негово място трябва да се измисли нещо друго. Така се ражда концепцията за „народа“, за „гражданите“ като източник и субект на властта. Появява се фигурата на „нацията“, секуларната държава става и национална, което бележи целия XIX век. Нашите националноосвободителни борби са част от тези процеси. Левски и другите ни революционери просто пренасят идеите и ноухауто на Мандзини и Гарибалди на българска почва.

Забравил, че е безсмъртен, и повярвал, че сам е източник на властта (какъвто никога не е бил, няма и да бъде), масовият човек започва да развива все по-високо мнение за себе си, да предявява все по-големи претенции към света и живота, защото (да не забравяме) светът и животът са само тук и сега, друго няма. Представяте ли си какво сътресение е това за мисленето на човек, формиран от векове християнска цивилизация!

Секуларизацията и националната държава дадоха своите плодове през ХХ век – двете световни войни.

Там, където вече не са замесени отделни династии, а цели народи и нации, нещата винаги са по-масови и по-кървави. Ужасите са толкова големи, толкова незабравими, че човечеството се зарича никога да не ги допусне отново и на тази клетва се гради всичко от втората половина на ХХ век насам. Дали оцелелият от касапниците европеец се връща към смирението, към църквата, към Бог? Дали си казва: „разбрах те, Господи, разбрах урока Ти“. Нищо подобно. Оцелелият от касапниците европеец решава, че сега е моментът да се компенсира за изживените неудобства с малко по-интензивни удоволствия. Рокендролът от 50-те, сексуалната революция от 60-те, пацифизмът на 70-те, юпитата от 80-те, текното от 90-те – всичко това са манифестации на свещеното право на човека да се забавлява, да бъде все по-богат, все по-модерен и прогресивен. Човекът е не само център, но и венец на природата и задоволяването на прищевките му е свещена цел за всяка дейност. Човекът трябва да бъде все по-богат, все по-осигурен, да получава все по-разнообразни и качествени публични услуги – това е смисълът на живота. И доколкото човекът, „гражданинът“ е този, който уж раздава властта, всички, които я очакват от него, стават популисти.

Популизмът е последният резултат от нарушената логика в света. Всички политици са в неговия капан. Вече никой не може да си позволи да не е популист. Но както казахме, това не може да продължи вечно. Бъдещето е на онази партия, на онзи лидер, който успее да се откъсне от популизма. Не да го замени с някакъв друг, с някакъв нов вид популизъм, а да се откъсне от него. Да не се подмазва на избирателите си, а да потърси от тях смирение. И уважение. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

93

Влез или се регистрирай за да коментираш

Още

"И нашата бедна журналистика"... заслужи нов медиен закон
Държавният чиновник остарява

13.12.2019

Инфограф

702
Екзистенциална пенсионна криза обхвана Франция

Коментари

Страници

Sine_metu

Уводът, до абзаца след първото черно изречение, е горе-долу. Горе, щото ме е конспектирал, долу - понеже преразказва в бъдеще време неща на 20 и повече години. Заради старанието ще затворя едно око за „популизма“.

Нататък обаче...

 

 

ЕВРОСКЕПТИК

Сикаджийска герб-еврокриминална умствена инвалидност, това демонстрира този агресивно неграмотен , откровенно криминализиран медиен герб-евромутрест бандит, готов и майка си да продаде и препродаде за някой евро-колониален грант..

И как нахално определя родната си криминална наемна евро-шайка герб, като "партия".

Явно не е осъзнал, че за нея има НК и глава IV от НК  " Престъпления срешу Републиката".

wreckage
снимка на wreckage

Мандзини

дръшки👆

 

 

Предводител на ...

Сула нема никакъв проблем да заема две напълно противоположни позиции. Едновременно.

 

Познанията му за миналото са ниво трети клас в котелско училище.

 

Въопще баси безсмислиците.

Sine_metu

Уви. Исках да го пофаля, но прочетох отново

 

„Разбира се, че е по-добре властта да се упражнява от няколко големи партии, вместо от десетки юридически лица на малки наполеончовци“

 

и любезността ми се сломи

wreckage
снимка на wreckage

аз лично намирам концепцията, че одкакто човечеството се е одкъснало од църквата и нейния почетен плезидент, изтъкнатото божество Госпот, фсичко е тръгнало на зле, за очарователно въртоглава.

 

 

kaily
снимка на kaily

Популизъм значи с мисъл за народа.

Докато популизъм е мръсна дума у журналистите, ще ги считам за дегенерати.

Предводител на ...

Популизъм значи с мисъл за народа

🤣🤣🤣🤣🤣 

бонго-бонго
снимка на бонго-бонго

Тоя път Команчът е дал най-точната диагноза #3: https://www.segabg.com/comment/413378#comment-413378

Просто няма какво да се добави.

 

Бронщайн

Сула е от австорите на които с удоволствие бих платил хонорар за да не пишат.

Verbis verbis

„Популизъм значи с мисъл за народа.„

Да. И е взет на въоръжение от всички - леви, десни, сини, червени, зелени, лилави, и пембени.

Популизмът отдавна е синоним на демагогия.

По-лесно би било да ги отличим по това, кой за кого се труди.

За протестантският или католическият клан. Долу-горе така се поизбистрят вече нещата.

Нищо ново под слънцето.

 

„Там, където вече не са замесени отделни династии, а цели народи и нации, нещата винаги са по-масови и по-кървави. „ 

Династиите, размножени и процъфтяващи, и до сега управляват.

Това, че в 20в. се използват народите и нациите в двете световни войни, може би е виновен Вестфалският мирен договор.

Бронщайн

Демагог е Перикъл.

Verbis verbis

Щото е демократ.

А Лейба Давидович не е демагог.

kaily
снимка на kaily

Независимо от кого е взет на въоръжение, популизъм е мисъл ца народа. И е мръсна дума за всички и оттук и всяка мисъл за народа - демагогска или не - се счита за нещо мръсно.

Виж, мислите за лобизъм, примерно, са чисти като снежнобели ангели.

Мислите за непрекъснат растеж на икономиката, за добруването на банките, те не са мръсни.

Каквото и минимално мислене за народа да проблесне и веднага скачат да го заклеймяват.

А в крайна сметка политиката и държавата трябва да защитават обществото и добруването му, т.е. хората, т.е. народа.

А не банките и ония зад лобистите.

Що не скачате срещу лобизма?

От това по-голяма гавра с обществото няма.

Има ли лобисти на народа?

маргаритка2

👍

 

Verbis verbis

Това, с божествената санкция на властта отдавна ме мъчи.

Казват, всички пътища водят до рим.

Кеф ти крал, или цар - Папата те благославя.

Кеф ти република... Пак Папата благославя. Нали неговата власт е Папска република.

В края на краищата имаме гвелфи и гибелини там, у Рим.

А някои православни свещенници дори твърдят, че Христос е първият комунист.

Какъв ни е проблемът с божествената санкция на властта?

Каквато власт искаш, все е божествена.

Sine_metu

Пет., 15/11/2019 - 23:00 (нов)

Verbis verbis

Какъв ни е проблемът с божествената санкция на властта?

 

Проблемът ти е тълкуването на Сула. Дълбоко нехристиянско като повечето му „християнски“ позовавания.

Иначе проблем няма нито нашата Църква, нито римо-католическата.

Ясно казват:

 

Дело на Божията премъдрост е съществуването на властта, и обстоятелството, че всичко се случва не случайно и произволно.

 

НО

 

Отделните началници не са поставени от Бога, дори когато са помазани. Помазването е само акт на единство в държавността.

Християните са длъжни да отстояват себе си, включително срещу земните управници, изпълнявайки изискванията им само в частта, която не противоречи на християнската им съвест.

 

Римо-католиците отиват още по-далеч, имат преки забрани срещу спазването на определени видове закони. Да не говорим колко владетели са бактисали :)

Sine_metu

П.П.

Иронията е, че ако Сула беше прав, до днес законната власт у нас трябваше да бъде у рода Батенберг-Маунтбатън, а суловите плонжове пред дедо цар щяха да са държавна измяна :)

Verbis verbis

„Въопще баси безсмислиците.„

 

Опровергай, но смислено.

ЕВРОСКЕПТИК

Я ни отвори очите, как при абсолютно бандитски  неграмотен и безмислен слугински сикаджийски трол-текст, как аджеба, ще го опровергаваш смислена.

Weiß

Здраво стиснали очи, отказваме да разгледаме проблема за вярата и властта

С широко затворени очи Сула отказва за приеме, че между вяра и религия с нейните институции има разлика.

Ето що казва Анатол Франс по въпроса:

"Когато Боговете са лишени от жреците си, те стават достъпни и общителни".

Simplicissima
снимка на Simplicissima

Неам нерви, но рекох да фърла едно око на морала на сичкото.

И те на:

Вече никой не може да си позволи да не е популист. Но както казахме, това не може да продължи вечно. Бъдещето е на онази партия, на онзи лидер, който успее да се откъсне от популизма. Не да го замени с някакъв друг, с някакъв нов вид популизъм, а да се откъсне от него. Да не се подмазва на избирателите си, а да потърси от тях смирение. И уважение. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

Ако и останалата статия е толко весела, непременно трябва да се прочете. Ама първо да спра да се смея. Ето, спрях. Изпреварващо се привеждам в състоянието, което ме очаква, след като Боко престане да се прави на шут и поиска от мен смирение и уважение.

Опа, пак се разсмях

Иван111

Като прочетеш и коментарите, се убеждаваш, колко прав е автора ...

Sine_metu

Съб., 16/11/2019 - 11:55 (нов)

Иван111

Като прочетеш и коментарите, се убеждаваш, колко прав е автора ...

 

А като пребориш граматиката за осми клас, ще се убедиш в цял нов свят

бонго-бонго
снимка на бонго-бонго

Разединена, църквата губи авторитет, защото започват да я гледат не като Богочовешки организъм от друг, не от този свят, макар и проявена в него, а като пореден политически институт, властова корпорация. И църквата, особено на Запад, си е абсолютно виновна за това. За първи път се появява ново, немислимо до този момент разделение – на вярващи и атеисти. До този момент е имало остри спорове с еретици, но откровени безбожници не са се появявали. За първи път човекът казва: „Няма Бог!“ Дори и сатаната вярва, че има, защото Го познава лично; бунтът на сатаната не е да отрече съществуването на Бог, а да Му навре в лицето собствената си суета. Атеизмът е ново, непознато за човечеството състояние, което има своите тежки мирогледни последици – човекът престава да разглежда себе си като безсмъртен и обявява смъртта за абсолютен край, откъдето се ражда и поривът всичко да се постигне тук и сега, включително и да се построи раят на земята – цел не само на комунизма, но и на целия модерен свят.

Плутарх, Перикъл, 32:

 Око­ло это­го же вре­ме­ни про­тив Аспа­сии был воз­буж­ден судеб­ный про­цесс по обви­не­нию в нече­стии. Обви­ни­те­лем ее высту­пил коми­че­ский поэт Гер­мипп, кото­рый обви­нял ее еще и в том, что к ней ходят сво­бод­ные жен­щи­ны, кото­рых она при­ни­ма­ет для Перик­ла. Дио­пиф внес пред­ло­же­ние о том, чтобы люди, не веру­ю­щие в богов (τὰ θεῖα μὴ νομίζοντας) или рас­про­стра­ня­ю­щие уче­ния о небес­ных явле­ни­ях, были при­вле­ка­е­мы к суду как государ­ст­вен­ные пре­ступ­ни­ки. Он хотел набро­сить подо­зре­ние на Перик­ла кос­вен­ным путем, через Ана­к­са­го­ра.

 

Платон, Апология на Сократ (Превод на Кацаров):

В името на тия същите богове, Мелете, изкажи се още по-ясно и пред мене, и пред тия мъже, защото аз не мога да разбера дали твърдиш, че аз ги уча да вярват, че има някакви богове и следователно сам вярвам, че има богове и не съм съвсем безбожник (ἄθεος)и в това отношение не престъпвам закона, само че не ония богове, които тачи градът, а ами други и че това е според теб моята вина, дето признавам други богове; или пък ти казваш, че аз изобщо не признавам богове, па и другите уча на това.

 

Цицерон, За природата на боговете (23):

 

Диа­гор, про­зван­ный “Без­бож­ник”   ( ἄθεος  Diagoras, Atheos qui dictus est), а затем Фео­дор — раз­ве не отвер­га­ли откры­то богов? И Про­та­гор из Абде­ры, о кото­ром и ты толь­ко что упо­ми­нал, в свое вре­мя вели­чай­ший из софи­стов? Ведь за то, что в нача­ле сво­ей кни­ги он поме­стил такие сло­ва: “О богах — есть они или их нет — не имею ниче­го ска­зать”, он по поста­нов­ле­нию афи­нян был изгнан не толь­ко из горо­да, но и из стра­ны, а кни­ги его были пуб­лич­но сожже­ны. Я так думаю, что это заста­ви­ло мно­гих более осто­рож­но выска­зы­вать такие мне­ния, посколь­ку даже сомне­ние не смог­ло избе­жать кары.

 

Та лъже ли безсрамно Стамболов тире Сула скоба Тартюф скоба или да? Безсмилица ли е написал или да?

Прочее: http://turbulentpriests.group.shef.ac.uk/the-doubt...

 

si vel ulla in scripturis sacris veritas sit ac profectus, vel si deus omnipotens constet prorsus dubitavi (“I wholly doubted whether there was any truth or usefulness in the holy Scriptures, or if Almighty God existed”).

 

И още:

https://www.gresham.ac.uk/lectures-and-events/athe...

бонго-бонго
снимка на бонго-бонго

И още:

https://www.gresham.ac.uk/lectures-and-events/athe...

Много хубав цикъл лекции. Препоръчвам го горещо, за сметка на доста .... хмммм .... опростеното представяне на проблема тук .

 

It does look, however, as if one particular medieval notion was given new force by the Renaissance. The Vatican Library contains a manuscript copy of Lucretius’ poem made in 1497 by a young Florentine scholar named Niccolò 7 Machiavelli. Machiavelli’s comments on the text pay little attention to literary, historical or even ethical matters, but concentrate intensely on Lucretius’ materialism and especially to his doctrine of chance. Not that Machiavelli was an Epicurean. In his mature career he showed no discernible interest in doctrine or metaphysics at all. His interests were strictly in politics and practical ethics. What made his treatment of religion so shocking was not a new idea, but a new way of applying a very old one.The less notorious of Machiavelli’s two books, the 1517 Discourses on Livy, includes a hefty section on religion and politics. This begins with the commonplace observation that governments ought to encourage religion in order to preserve social harmony. Most medieval Christians would of course agree. Lucretius, by contrast, resented the way politicians used religion to manipulate the people. Machiavelli agreed with Lucretius’ analysis, with one crucial difference: he thought manipulation was a good thing. He praised an early Roman king for faking divine authority for his laws: how else would they ever have been accepted? Especially since ‘the times were so impregnated with a religious spirit and the men with whom he had to deal so stupid’ – two facts that evidently went together. Machiavelli recommended that governments encourage religion ‘even though they be convinced that it is quite fallacious’. He added a breathtakingly cynical story about a Roman general preparing for battle who casts auguries to boost morale. Awkwardly, the auguries warn against an attack. So, with the chief priest’s connivance, the general lies, telling his men that the results were favourable. When rumours of the true result nevertheless leak out, the general publicly blames the hapless priest for spreading subversion, and sends him to the front of the attack. And so when the priest is killed early in the battle, the general can describe it as divine vengeance for his lies, and proceed to win his victory. Of course, such things have been happening for as long as there have been soldiers and politicians. But no-one had ever earnestly described it as praiseworthy before.By contrast, in Machiavelli’s most infamous book, The Prince, religion is notable chiefly by its absence. In this utterly pragmatic and amoral worldview, popes and bishops are mere political players like any other. Machiavelli not only dismissed Christian ethics as nonsense for simpletons; he apparently despised Jesus Christ himself. He was not so foolhardy as to say so explicitly, and indeed, remarkably, never referred to Christ by name. But how else are we to read his praise of Moses, who as an ‘armed prophet’ had compelled obedience, and who was therefore vastly superior to the unnamed ‘unarmed prophets ... who must use persuasion. ... They always come to grief, having achieved nothing’. His statement that ‘a prince must have no other object or thought, nor acquire skill in anything, except war’ is hardly an endorsement of the Prince of Peace.

Бронщайн

ЗЕВС

Богове, престанете вече да мърморите, да се събирате по ъглите и шушнете на ухо, възмущавайки се, че мнозина участвуват в нашия пир незаслужено. Понеже е свикано събрание заради тях, нека всеки открито изложи мнението си и обвинява. Ти, Хермесе, направи законната обява за това.

 

ХЕРМЕС

Тихо! Слушай! Кой от възрастните и пълноправни богове иска думата? Обсъжда се въпросът за метеките и чужденците.

 

МОМ

Аз, Мом, Зевсе, ако ми позволиш да се изкажа.

 

ЗЕВС

Обявата вече позволява това, тъй че няма нужда от моето разрешение.

 

МОМ

Тогава ще кажа, че някои сред нас се държат ужасно: не им стига, че сами от хора са станали богове, но смятат, че ако не изравнят с нас придружниците и слугите си, не са сторили нищо велико и юнашко. Но моля те, Зевсе, позволи ми да говоря свободно, иначе не бих могъл: всички знаят, че съм свободен по език и че не бих премълчал нередните факти. Аз изобличавам всекиго и изказвам мнението си открито, без да се боя от някого, без да крия мисълта си поради някакъв свян. Затова повечето ме смятат за досадник, за доносник по природа и ме наричат публичен обвинител. Но понеже е позволено и обявено, а и ти, Зевсе, даваш възможност да се изкажем, ще кажа, без да премълча нищо.

Да, мнозина, казвам аз, недоволни, че самите те участвуват в събранието ни и пируват наравно с нас, и то, макар че са наполовина смъртни, изкачиха на небето дори слугите и приятелите си, тайно ги вписаха в списъците и сега те делят наравно с нас дажбите, участвуват в жертвоприношенията, без дори да ни плащат данъка на метеките.

 

ЗЕВС

Не говори със загатвания, Мом, изказвай се ясно и точно, като посочваш и имена. Ти изтърси речта си сред всички ни, така че можем да подразбираме мнозина и да свързваме с думите ти ту едно, ту друго лице. Щом си откровен, няма какво да се маеш, говори!

 

МОМ

Много добре, че дори ме насърчаваш да бъда откровен, Зевсе. С това ти постъпваш наистина по царски и великодушно. Затова ще спомена и имена. На, този благородник Дионис, който е получовек и по майка не е елин, а внук от дъщеря на някакъв сирийско — финикийски търговец Кадъм: няма да говоря как се проявява, след като бе удостоен с безсмъртие, не ще засягам нито митрата му, нито пиянството му, нито походката му (всички, мисля, виждате какъв е изнежен и женствен по природа, полубезумен, още от ранно утро дъхти на вино). Но той създаде сред нас цяла фратрия, довел е хора си и е обявил за богове Пан, Силен и сатирите, повечето груби селяци и козари, хора буйни и със странна външност. Първият от тях има рога, от кръста надолу прилича на козел, пуснал е дълга брада и малко се отличава от пръч, вторият е плешив старец, с вирнат нос, най-често язди на магаре, лидиец е, а сатирите са с остри уши, плешиви са и те, имат рога, каквито покарват на току-що родените козлета, някакви фригийци са; всички имат опашки. Виждате ли какви богове ни създава този благородник?

Чудим ли се после, че хората ни презират, като гледат такива смешни и странни богове? Няма да говоря за това, че доведе тук и две жени: едната е любовницата му Ариадна, чийто венец той дори причисли към хора на звездите, а другата е дъщерята на селянина Икарий[1]. И което е най-смешно, богове, дори кучето на Еригона — и него доведе, за да не тъгувало момичето, ако не притежава на небето познатото си кученце, което тъй обичало! Не смятате ли, че това е нахалство, хулиганство и подигравка? Но слушайте и за други…

Мето от Факултето

                                    THE PLOT AGAINST THE CHURCH

 

https://archive.org/details/Pinay-ThePlotAgainstTh...

 

 

tatyana1

Баш  в стила на средновековното християнско католическо мислене. Вярвайте и бъдете смирени! Не четете и не мислете, грешно е.  Има кой да го прави вместо васБъдете смирени и вярвайте,каквото и да ви пробутват.

Бронщайн

Туй е казало

стадо от вълци във овчи кожи,

камък основен за да положи

на лъжи святи, а ум човешки

да скове навек в окови тежки!

Соломон, тоя тиран развратен,

отдавна в раят нейде запратен,

със свойте притчи между светците,

казал е глупост между глупците,

и нея светът до днес повтаря -

"Бой се от бога, почитай царя!"

Страници

Влез или се регистрирай за да коментираш

×