Quantcast

Медия без
политическа реклама

Кога ще ги стигнем чужденците в борбата срещу руския шпионаж

Докато обвиненията срещу предполагаеми руски агенти у нас циклят, във Великобритания може да имаме осъдени българи

Българската държава дълго време е била в невидение за ареста на тримата наши граждани във Великобритания по обвинение за шпионаж в полза на Русия.

Пореден шпионски трилър с българи в епицентъра на скандала се разигра през последните месеци. Според службите на Великобритания, където бяха задържани нашите сънародници, те са работили в услуга на Русия. По-притеснителното е обаче, че по върховете на властта у нас са били невидение за шпионската афера на Острова. Освен това работата на партьорките служби отново остави горчив вкус заради провалите на родните разследващи по отношение на руското влияние.

Спящата клетка

Арестуваните са Орлин Русев на 45 г. от Грейт Ярмут, Норфолк, Бисер Джамбазов на 41 г. от Хароу, северозападен Лондон и Катрин Иванова на 31 г., която живее на същия адрес, като за последните двама се предполага, че са двойка. И тримата българи от дълги години живеят във Великобритания. За задържането им се разбра от медиите - Би Би Си съобщи, че те са арестувани още през февруари, а впоследствие са освободени под домашен арест. След като новината стигна и до тук, се разбра, че българската държава е била в невидение за обвиненията за шпионаж срещу нейни граждани. 

"Колкото и да е неприятно, ние научаваме за задържането на тези трима наши граждани от Би Би Си", каза посланикът ни Мартин Райков. По негови думи това се дължи предимно на нежеланието на самите задържани информацията да стигне до България и посолството ѝ. Държавната агенция "Национална сигурност" пък излезе с противоположна информация, като съобщи, че всъшност българското контраразузнаване е работило с партньорите си във Великобритания по случая с тримата българи още от януари, било е уведомено за задържането им и че дори има досъдебно производство в прокуратурата. За всичко това е знаел служебният премиер Гълъб Донев, заяви шефът на ДАНС Пламен Тончев.

Възникват няколко въпроса. След като ДАНС е знаела за ареста на българите, защо информацията е била пазена в тайна дори и от посланика ни във Великобритания, чиято основна задача е да защитава правата на гражданите ни в чужбина? Все пак всеки е невинен до доказване на противното и именно българската държава би следвало да осигури защита на тримата ни сънародници особено при такива тежки обвинения. Вместо това остана впечатлението, че редовното правителство, министерството на външните работи и мисията ни в Лондон са държани в невидение.

За събраните доказателства срещу сънородниците ни също не научихме от ДАНС или прокуратурата, а от отново от медиите. Според Би Би Си в жилището на Орлин Русев, който е живеел в къща за гости открити пособия за фалшифициране на документи. В дома на Катрин Иванова и Бисер Джамбазов са намерени 19 фалшиви документа. Сред тях са паспорти, лични карти и шофьорски книжки за Обединеното кралство, България, Франция, Италия, Испания, Хърватия, Словения, Гърция и Чешката република. По информация на The Times пък полицията е открила още фалшиви журналистически карти и дрехи, брандирани с логото на каналите Discovery и National Geographic. БНТ и бТВ пък съобщиха, че в българската прокуратура има събрани данни, че един от задържаните е поръчвал на българи у нас да следят движението и действията на журналиста Христо Грозев, когато той е в България. Той отрече да е подавал сигнал срещу задържаните.

Нищо от това обаче не е потвърдено официално от българските институции. Единственият факт, който беше съобщен е, че двама от шпионската афера са били членове на секционната избирателна комисия в Лондон. Катрин Иванова и Бисер Джамбазов в действителност са били председатели на СИК по време на изборите за Народното събрание от 27 март 2021 г. Те имат предходен предходен опит и в предишни избори - през 2017-а и 2019 г. По правило Външно министерство, участва с по един човек във всяка СИК, а партиите или български огранизации предлагат останалите членове. До момента нито една партия не е признала, че задържаните българси са нейни членове или регистрирани симпатизанти. Според "Свободна Европа" обаче единият от обвинените в шпионаж е бил член на БСП в Лондон.

Кога ще ги стигнем

Делото срещу тримата българи във Великобритания предстои да се разгледа от съда. Ако сте стигне до осъдителни присъди обаче, ще изпаднем в комичната ситуация да имаме първите осъдителни присъди на българи за шпионаж, но не от български съд. Но не е като да няма такива дела и тук. Бившият главен прокурор Иван Гешев обичаше да се хвали, че постоянно лови руски шпиони. Успехите му обаче са меко казано преувеличени.

За русофилският шеф Николай Малинов още не е чул присъда на първа инстанция, въпреки че обвинението за шпионаж в полза на чужда държава му беше повдигнато през 2019 г. Съдебната фаза започна чак през 2021 г., като делото веднъж беше върнато от Специализирания наказателен съд заради неспазване на срокове. Според разследването Малинов е трябвало да се създаде проруска партия, която да преориентира България на Изток, тв канал и сайтове, които да обслужват тези цели, както и неправителствена организация и аналитичен център. Откакто е обвиняем влиянието на шефът на Русофилите не само не е изчезнало, а той обезпокояван участва в избори и организира различни мероприятия с именно новосъздадената си партия "Русофили за възраждане на Отечеството".

"Петорката от Кеймбридж", или побългареният вариант на легендарния случай на петима британски студенти, вербувани от СССР през 30-те години на XX век, също беше използван да издигне Гешев за борец срещу руските шпиони. Става дума за огласеното от главния прокурор дело през март 2021 г. срещу шест души, които са привлечени към наказателна отговорност за шпионаж в полза на Русия. Тогава държавното обвинение разпространи видеокадри и аудиозаписи от срещи между заподозрените, а главният прокурор обяви, че разкритата афера е без аналог от Втората световна война насам. Според обвинението 74-годишен бивш шеф в българското военно разузнаване, изкарал преди 1989 г. школа в руското ГРУ, е сформирал и ръководил 6-членна шпионска група. Затова и прокуратурата му дава кодовото Резидент. В групата са още съпругата на Резидента, бивш негов подчинен и настоящ шеф на секретното деловодство на българския парламент, зам.-директор на бюджетната дирекция на Министерството на отбраната, както и двама действащи служители на служба "Военно разузнаване".

Въпреки че членовете на предполагаемата шпионска група бяха предадени на съд още през 2021 г., делото беше прекратено няколко месеца по-късно, през 2022 г., след като Софийският военен съд прие, че прокуратурата е допуснала процесуални нарушения в досъдебното производство, които са застрашили правотото на защита на обвиняемите. Това впоследствие беше потвъдено и от Военно-апелативния съд, който също прекрати съдебното производство по "невижданата" шпионска афера. След това прокуратурата не се е хвалила да е внесла повторно обвинението.

Нещо ни куца 

По всичко личи, че българските служби за сигурност не работят ефективно срещу руското влияние у нас. Сдаде за пример факта, че годишните доклади на ДАНС и ДАР не бяха приети от НС. Атанасов отказа да влезе в подробности, но отбеляза, че службите нямат капацитет за най-важните задачи. Нямали и достатъчно надежни източници на информация, особено в ДАНС.ъпредседателят на ПГ на ПП-ДБ и лидер на ДСБ Атанас Атанасов. Затова правителството ще предложи с поправки в законите да се обединят военното и цивилното разузнаване. Това ще позволи да бъдат сменени и шефовете на двете служби, които бяха назначени по времето на служебния кабинет и за които се изисква подпис на президента. Промените предвиждат правителство да предлага шефовете на службите не на президента, а на парламента, където да има публично изслушване на кандидатите.

На щик срещу готвените промени веднага застана именно президента Радев, който заяви, че "реформа не означава да смениш ръководството с "наши хора от записа". Неговият съветник и бивш военен министър Димитър Стоянов пък доразви тезата му с пример с избирането на Делян Пеевски за шеф на ДАНС. "Тогава не се изискваше подпис на президента. Една година по-късно ГЕРБ инициира връщането на президента в този процес. Това ли искаме да се случи", попита той. 

Боричканията между държавния глава и изпълнителната власт обаче оставят усещането, че спорът е кой ще седне на шефското място в службите. Безспорно е важно ръководителите в сектора да притежават необходимите качества и да се радват на доверие от нашите партьори в ЕС и НАТО. Но на първо място трябва да се помисли как да се промени системата така, че да се повиши ефективността, а не влиянието на определен политик.

Ключови думи:

шпионаж

Още по темата