Последното нещо, което левите в САЩ искат в навечерието на частичните избори за Конгрес в началото на ноември, са кадри, показващи слабостта на южната граница на САЩ. Така че на кервана от хиляди имигранти, поел от Хондурас към САЩ, се гледа като на несъстоятелна новина, на оправдание за биенето в гърдите и тревогите, насаждани от Доналд Тръмп.

Няма съмнение, че Тръмп и съюзниците му хвърлят много плява в публичното пространство заради кервана. Той не е платен от Джордж Сорос, както се опита да внуши конгресменът Мат Гец. Няма доказателства и за това, че хора от Близкия изток също са в кервана, както написа в "Туитър" Доналд Тръмп. Той от време на време се опитва да внуши, че керванът е конспирация на демократите, което очевидно също не е истина. Но той посочва и големия проблем и той е, че САЩ имат граници и трябва да ги пазят добре.

Както и да се опитва да изопачава нещата Тръмп, самият керван не е измислица. Той започна като група от 160 души, тръгнали от Хондурас. Тя бързо набъбна до 1600 души. Гватемала се опита да затвори границата си за мигрантите, но бързо се отказа. Докато стигна до мексиканската граница, керванът вече бе събрал около 3000 души и нарасна до 7000, докато прекосяваше Мексико.

Медиите отразиха събитието, защото не всеки ден група от няколко хиляди души минава мексиканската граница, противопоставяйки се на правителствата на Мексико и САЩ. Кадрите от колона бежанци, докъдето ти стигат очите на мексиканска магистрала, или на мигранти, които висят от каросерията на камион, са впечатляващи. Отговорът на прогресивните коментатори е - това не е честно.

Появиха се критики, че "Ню Йорк таймс" два дни поред публикува снимки от кервана на първа страница и сравнения с отразяването от вестника на скандала с имейлите на Хилари Клинтън. Тв каналите също показват кадри. Тв водещият Бил Мар коментира: "Не се заблуждавайте, телевизиите помагат на Тръмп и поддръжниците му да спечелят предстоящите избори".

Вместо да зоват медиите да си затварят очите за кервана, демократите биха постъпили по-добре, ако намалят уязвимостта си по проблемите на имиграцията и ако не пренебрегват като несъстоятелни тревогите за граничната сигурност.

Колко ли ще е трудно да се каже на глас, че не може да се влиза просто така в САЩ? Че това е обидно за имигрантите, които стриктно са спазвали правилата? Че керванът трябва да се разпусне и тези, които имат основание да поискат убежище, трябва да опитат да го получат в Мексико, доста преди да стигнат до САЩ?

На въпрос за отношението на Тръмп към кервана сенатор Камала Харис се изказа, сякаш би било не по американски да бъдат върнати имигрантите от кервана. "Ние сме страна, чиято сила винаги е била, че сме толерантни, че сме гостоприемни, особено към хора, които бягат от насилие". Тя разкритикува "очернянето на една група хора в името на политиката и на разпалване на страх".

Не бива обаче да забравяме най-важното. Нашите закони на практика анулират южната ни граница за категория имигранти, която непрекъснато расте - за семейства и малолетни лица от Централна Америка. Мигрантите от кервана са наясно, че като представители на семейни единици от Централна Америка, ако успеят да влязат в САЩ, има голям шанс да останат (стотици имигранти от друг керван от 1500 души са успели да влязат в САЩ по-рано тази година). Т.нар. Закон Флорес, който защитава малолетните от трафик и хлабавата политика по признаване на бежански статут, означава, че имигрантите могат да се предадат на граничните власти и след това дори да се сдобият с билет за автобуса до някой град във вътрешността на страната, където да започнат процедури по имиграционните закони, на които може никога да се явят.

Това е достатъчно мотивираща причина да се предприеме пътуването с кервана, то намира отражение в нарастващия брой събиране на семейства на имигранти от Централна Америка.

Тръмп е прав, че е лудост за една суверенна страна да води по този начин имиграционна политика и че републиканците искат да решат проблема, като затегнат правилата, докато демократите подкрепят статуквото. Ако опонентите на Тръмп не искат да виждат повече кервани по телевизията, биха могли да се съгласят, че границата не бива да бъде разграден двор за мигранти от Централна Америка, и да помогнат за това. Те обаче нямат интерес да го сторят. Така че могат единствено да вдигат олелия, когато Тръмп посочва очевидните слабости на настоящата система, и да се надяват медиите да не забележат как група от няколко хиляди души се отправя на север в опит да се възползва от нашата небрежност.