Медия без
политическа реклама

ИНТЕРВЮ

Като чуя "художник", си представям каша от болни амбиции

Не е важно накъде върви живописта, важно е движението, смята художничката Донка Павлова

Донка Павлова

Донка Павлова е завършила Художествената гимназия "Илия Петров", а след това и Художествената академия, специалност живопис в класа на проф. Найден Петков. Дъщеря е на именития български поет Константин Павлов. От 2014 г. е директор на Художествената гимназия.
------

- Вие сте художник, а това в България, пък и навсякъде, е трудно занимание. Как се справяте?
- Както почти всички колеги, които уважавам - ходя на работа, получавам заплата, а в останалото време се опитвам да си върша същинската работа, тоест да рисувам.
- Кое ви дава хъс да правите визуално изкуство в епохата на телевизията, киното, фотографията? 
- Обичам да рисувам. Отделните изкуства и различните форми на изразяване не се изключват взаимно, напротив. Действително днес границите между изкуствата са размити и всеки видеоклип, фотография или найлонов плик може да бъде припознат като концептуално изкуство, всеки изигран етюд с пърформанс, ходенето на пазар с хепънинг. Но концептуализмът, както и всяка друга изразна форма, предполага първо идея. Така че, важна е идеята, а чрез какви средства ще я уплътниш, е въпрос на избор и възможности.
- Дъщеря сте на големия поет Константин Павлов. Поезията му, освен всичко друго, е и апотеоз на язвителността. Тази язвителност обаче я нямаше май в характера му...Или я имаше? Разкажете нещо.
- Знам, че въпросите ви са добронамерени. Извинявайте, но не смятам, че поезията му е "апотеоз на язвителността", страх ме е да си помисля какво имате предвид под "всичко останало". Наричали са поезията му и "сатирична". Не помня кой критик някога беше писал, че когато е близо до Константин Павлов, има усещането, че е до "змия, пълна със злост и отрова" и т.н... Как очаквате да отговоря на въпроса?!  
- Ами имаме предвид, че е "остър" поет, а не лимонаден и сладникав...Пък като човек беше естествен, приятелски настроен. 
- Не знам, не е моя работа да анализирам поезията на баща ми, все пак.
- А коя негова черта откривате у себе си?
- Много би ми се искало да откривам негови черти в себе си. Според изследвания дъщерите наследяват наполовина интелекта и възможностите на баща си. Това е огромно наследство за мен. И отговорност.
- Но какво Ви накара да изберете четката, а не думите? Нямаше ли да е по-лесно, ако се занимавахте с литература?
- Първо не мога да пиша...
- Това не ни се вярва...
- А и да можех, пак щях да съм обречена. Всички деца на талантливи поети, за които се сещам, тръгнали по стъпките на бащите си, са бледи копия.
- Е, има и изключения - Петко и Пенчо Славейкови, да речем. Но да не задълбаваме. В едно интервю казвате, че ви звучи претенциозно  да се наричате художник. Защо? Още ли е така?
- Толкова много хора си пускат брада и се наричат художници. Толкова много злоупотребяват с думата, че като чуя "художник" си представям каша от болни амбиции, неудовлетвореност с артистично фишу и барета. 
- Ето тук долавяме и гласа на Константин Павлов - язвително е!
- В същото време в България има изключителни автори и редом с тях не смея да се нарека такава. Опитвам се да си гледам работата.
- Вие като че избягвате публичния живот. Това не е ли противопоказно за един художник, който трябва да излага картините си редовно и  да не позволява името му да бъде забравено?
- А кое наричате публичен живот?  Ако е по-често правене на изложби - прави сте, трябва по-ритмично да се излагат работите. Спират ме съмненията в себе си и оправданията, че има картини, които няма нужда да бъдат нарисувани, а и още повече показани.
- Имате и преки наблюдения върху художествените търсения на по-младите. Какво търсят те  в изкуството и какво получават? 
- Има много талантливи деца, които освен талант обаче трябва да имат характер, почтеност и късмет за да устоят на всичко, което ги очаква. 
- Да се гледа на творчеството като на средство за изкарване на пари, принизява ли изкуството? 
- Не го принизява, ако се изключи човешкият фактор. Появяват се твърде много съображения и изкушения и за двете страни. Всъщност ми е трудно отговоря, защото у нас не съществува реален пазар на изкуството. Същевременно по света много големи автори са попадали в капана да се мултиплицират, за да продължават да се продават.  
- Като цяло накъде отива живописта - към повече стилизации, към повече абстрактност или към някакъв нов вид реализъм? 
- Живописта, както и всяко изкуство, е непредсказуема, когато е натоварена с талант. Изразните средства са безкрайни и няма значение какви са, стига да са адекватни на идеята. Всъщност няма никакво значение къде отива живописта, важно е самото движение.