facebook
twitter

Наблюдател

Писмо от “България” 1

Как си, приятелко?

12709
БГНЕС
Стефан Данаилов

Някой телефонира на Мариана и чух Тони Димитрова:

Здравей, как си, приятелко,

как, добре ли я караш,

още ли вятъра гониш

към някой бряг, кажи….

Преди това братя Аргирови пееха: Как си ти?..

Аз или ти. Всички срещи са пред мен...

Гот е, да чукна на дърво. До вчера….

Тъкмо тогава влязох в телевизията на ”Сан Стефано” 28. В стаята на “Всяка неделя” Кеворк беше събрал екипа на предаването и дерибействаше. Като ме видя подхвана мен:  

- Здравей, Джимо. Как си?

- Добре.

- Спри да се хвалиш. Кое ти е доброто, бе. Изпъдиха те от БТА, от радиото от всякъде.

Следващата неделя:

- Здравей, Джимо. Как си?

- Зле.

- Спри да се оплакваш. Ние от девет бачкаме, ти идваш в три и си бил зле.

Другата неделя:

- Как си, Джимо?

- Горе-долу.

- Вижте го бе. Новинар и коментатор-международник. Вместо ясна позиция той уклончиво. И така, и иначе. И горе, и долу.

Пък аз от малък съм международник, защото в София казвах “тръбичка”, в чужбина казвах “сарбакан”. Фунийките не ги правех с карфица, нито със счупен писец, а си шмиргеловах пирончета и щото те са по-тежки, уцелвах като снайпер. Сега мен ме уцелваха.

Следващата неделя:

- Как си?

- Дай пет лева и ш’ти кажа.

- Разбрахте ли защо Джимо все мълчи? Защото само за да си отвори устата пари иска.

Гявол. Ама и аз защо не казвах: "Добре съм, но ще се оправя". Бавно мислене.

Французите му казваха esrit d’escalier. Чак, когато слизаш по стълбището, се сещаш какво е трябвало да му кажеш на онзи горе.

Политиците казват какво са искали да кажат, но ги били цитирали извън контекста. Конския текст, казвахме с Тошока.

А испанката Сарсуела ни насърчаваше: Siemre se puede un poco mas. Винаги може още малко. Тя и политически беше права.  

Сега можеше да е още малко по-зле, отколкото е, казвам 30 години след инсценировката на 10 ноември 1989 г.

Помислихме си, че почва преход към демокрация, пък животът вятърна мелница ни подари, приятелко.

Можеше да е още малко по-зле. Да, съсипахме си планините и бреговете. Да, създадохме търтеи, които нарекохме “политическа класа”. Да, разграбихме що имахме или го подарихме като златото на "Дънди метълс". Да, да, признавам. Но приехме мораториум за сондажите, за които си точеше зъбите "Шеврон".

Ти, приятелю, който ми даваш акъл от Лондон, не стой само в Лондон, а иди в Еквадор да видиш какво "Шеврон" е натворил и ще ти се доплаче. Но на "Шеврон" адвокатите му са по-гяволи от теб и е недосегаем. If you don’t believe me just ask me, както казват в телевионните комедии. Вярвай ми, в България It could be worse, както казват в твоята Англия. Благодаря … но не за твоите съвети, а за уискито, което ми донесе. Добро е.

- Не разбирам от уиски. Но е най-скъпото. Защото те знам че си сноб.

- Защо, моля?

- Защото те следя. Пишеш. Ама не си написал нито една книга.

- Да пишат чукчите. Обратно на чукчата, аз не съм писател, а читател..  

- Но някои хора ти пишат във форума; даже на тях не отговаряш.

- Отзивите ги чета всичките. Избягвам Man bites dog sensation. Нали знаеш, че ако куче ухапе човек, не е сензация, но ако човек ухапе куче, е сензация. Някой форумен трол ще ме ухапе. Но аз не мога да го ухапя. А пък ти в твоята Англия пази се от английските думи.

- Що?

- Parce-que. Защото. Коварният Албион казвали за Англия французите. Там и думите са коварни. Snobbism и Snobbery са различни думи както тимпанист и тъпанар. Сега казват перкусионист. Дори барабанист и барабанчик са различни. А наздраве. Коман са ва? Ти, щото не живееш в България, не си виждал как Стефан Данаилов ”Мастера” питаше онази парижанка, дето не я познавам: “Коман са ва”, и тя казваше: “Комси, комси, комса”. Ето това е отговорът на "Как си ти".

Ех, добрата стара Англия, когато тя още не беше гъчкана с черни и такива като теб, а там живееха англичани! Там беше най-лесно да кажеш как си. Хау-ду-ю-ду и ти подават ръка. Отгваряш: Хау-ду-ю-ду. Не очакват от теб да кажеш как си, нито ти очакваш онзи да ти каже как е. Релаксиращо нищоказване. Много е гот. Small talk. Говориш глупости, смееш сe на гпупостите си, англичаните също се смеят и те одобряват. Сега англичаните си блъскат главите как могат да са хем вън, хем вътре в ЕС. Светни ги, бре! Кажи им как ние можем да сме хем демокрация, хем с диктатор. Гле’й да ти обясня как аз им обяснявах и ме разбираха хората:

Английското момиче каза: "Марк, ела да те запознаем. Our brother Mark Dodd". Аз наум го наричах Марко Додев като Марко Тотев и поради вътрешния смях го гледах ухилено. Марк, който беше атлетичен левент, се засмя и каза: "Enough is enough! Омръзна ми да се запознавам с него!"

Той вярно казваше. В Западен Пакистан, когато имаше два Пакистана, Западен и Източен, Тони Мазарена и аз го изпреварихме за войната в Източния, който стана Бангладеш, после Бжежински и аз го изпреварихме за войната в Афганистан.

Марк продължи: "Вчера се видяхме на "Флийт стрийт", вечерта в Дорчестър, където пак ни запознаха. Enough is enough!"

- Мамо, ела при нас да ти представим този дженълмен. Той бил с Марк на "Флийт стрийт" в "Ройтерс" и в Дорчестър.

 - Young man, разкажете ми какво правят на "Флийт стрийт" Марк и другите.

- Казват, че работят. Те често лъжат. Седяха около една голяма кръгла маса и пиеха чай. Една жена с една емайлирана кана на цветенца вървеше от вътрешната страна на масата и доливаше чашите.

- Това вкъщи е изключено. Супа и чай се сипват откъм лявото рамо на гърба на госта.

- Но, мадам, масата не е кръгла, всъщност е елипса, представете си я като подкова, затова жената с каната върви от вътрешната страна.

 - Марк, виждаш ли как хубаво разказва джентълменът, а ти нищо не ми казваш. Кажи защо джентълменът и ти сте били в Дорчестър?

- Официална вечеря, каза Марк.

- Знам аз, не ми обяснявай. Баща ти ме заведе, когато го произведоха полковник.

- Да, официално беше, потвърдих аз. Седяхме like stuffed ducks. Като препарирани патици на една много дълга маса. После най-важният, дето седеше начело на масата, се изправи, вдигна чаша и каза: "Ladies‘n gentlemen the Queen!" Всички станахме прави. Но кралицата не влезе.То значело, че отпиваме първата глътка в чест на кралицата, след което можем да си пием и пушим. В Дорчестър я нямат манията да не се пуши, но имат хубави сребърни прибори, щях да си пъхна една лъжичка в джоба, но забравих.

- Хи-хи! – захилиха се сестрите.

- Хо-хо! - засмя се майка им и разпореди: Марк, ще доведеш джентълмена в петък преди файв-о-клока. В събота и неделя ще играете поло на смесени двойки. Ти и Мери срещу джентълмена и Джейн. Тя е по-голямата и е по-опитната ездачка, вметна майка им, обръщайки се към мен. Великолепна стойка на седлото имаше мъжът ми, полковникът. Аз ще ви покажа албумите.

Усетих, че ще се изложа. Понечих да се откопча от светската покана. Но полковничката каза, че ще си избера кон от тяхната конюшна, а тя пази поло екипировките на полковника. Чисто нова ще получа. Необличана.

 - Заминавам. The Call of Duty. Service. Служба.

Тя ме погледна разбиращо и каза:

- Сякаш него чувам.

Напуши ме смях. И съзнах, че не е смешно. Тя продължаваше да го обича.

 

DI copyright

 

28

Влез или се регистрирай за да коментираш

Още

Властовата пирамида на ГЕРБ се клати - не от комплоти, а от лакомия

Юлиан Войнов*

12.12.2018

20
Франция е в гражданска война след закъснялата либерализация
Как САЩ сами си печелят врагове?

Коментари

Sine_metu

Тоя път - от все сърце... тиконче, като върнат хубавите

maestrata

Майсторе,ако ме четеш-Поклон и Хвала!Толкоз!?

Foton4ik
снимка на Foton4ik

Който може, списва по малко. Който хич не може, като чете, кръв...

Може 100 пъти да разкажеш една история и при това краят й да е всеки път друг. Който може. Карусел. Виенското колело и то все в една посока се върти, но като спира да се качат следващите щастливци, виждаш, че на различна височина гледката е различна. Различна е дори за седящите един срещу друг. Та и тук, при писаницата на Димитри, е точно така - уж същото, пък друго. Удоволствието мое само при Хемингуей е по-голямо. Ако го е превел Димитри. Взимаш оригинала, взимаш превода на Димитри, сядаш и четеш. Като да пиеш с две чаши от едно шише. Хем същото, хем по така.

Благодаря!

генек

Хубаво...

Но пак скрито...

--------

https://genekinfoblog.wordpress.com/

PlaNed
снимка на PlaNed

Сега можеше да е още малко по-зле, отколкото е, казвам 30 години след инсценировката на 10 ноември 1989 г.

Помислихме си, че почва преход към демокрация, пък животът вятърна мелница ни подари, приятелко.

Резюме за една илюзия!

Благодаря ти Човеко!

Антей

Присъединяваме се.

 

И от нас - голямо БЛАГОДАРЯ за писаницата!

 

А "инсценировката" все още си остава една голяма ... загадка!

 

Какво ни ЛИПСВАШЕ, че както казва Джимо

си

".... съсипахме планините и бреговете,

разграбихме  що имахме или го подарихме като златото

на Дънди метълс".... и т.н.

 

Какво ни липсваше?!

Че изсипахме тези недобрини над Родината ни - прекрасна райска градина?!

 

И я превърнахме в ... кажете мили хора - в какво..?!

 

п.с. И г-н Иванов наистина издайте КНИГА - Вашите писаници са

прекрасно съдържание.

Подредете ги само в един интересен бестселър!

 

..На "прехода" може би!

:)

 

 

Валерий
снимка на Валерий

Дълбок поклон от Траката, МАЙСТОРЕ!!!
Да си ни жив и здрав - чакам с нетърпение следващото писмо...

nesega
снимка на nesega

Българщина родна... все да открадне нещичко, навсякъде цари еснафщина и корупция от най-долния тип... няма оправия още 30 години псевдо-интелектуално-списване.

Елате ни вижте

  Хубаво. Както винаги. ?

А песента е  „Здравей, как си приятелю„  ?

Джиджи
Елате ни вижте

Джиджи, права си, така започва.

Аз даже не я отворих да я чуя.

Да си призная, „ФТоника„ никога не са ми били приятни.

А сега като ги погледнах .... хи,  нагиздили се като на „Хелоуин„..

ЗИП
снимка на ЗИП

Прекрасно Джимо. Особено краят ...

 

Англия загуби своя стил отдавна. Франция я следва по петите. Италия и Испания засега държат фронта, но докога ?

 

Все пак има надежда. И тази надежда е Тръмп и Брекзит. Тези събития могат да доведат до толкова полезния разрив, който да разтърси Континента....

 

 

 

 

Джиджи

Все пак има надежда. И тази надежда е Тръмп и Брекзит.

Да ти имам надеждите ... ?

Pippin Kurze

Здрасти Джимо!

Хубава писаница ...  ама не е ли стара?

да не би пак редакцията да е в ритната-акция...!?

... или само съдържа "стари елементи"  ...?

Както и да е!

Предстои ни интересно преживяване -  <<черен петър...  ъъъ... петък,  с нов птицепримиер>>! ?

събитие по-рядко от христовото пришествие ✨

Бъди здрав!

поздрави от бившия Луд към Луди - днес Пипин Къси!

 

Елате ни вижте

Може и да е стара, може и да е със стари елементи, но нали имаше онази там сентенция, че класиците трябва не само да се почитат, а и да се препрочитат.

 

Казваш „черен петък„. А кой ще тръчи да се блъска?  Отчаяните?  Които пари нямат , по шопинг ще ходят

 

А ДИ не пожелал да язди. Жалко. От това само английският генофонд е загубил.  ?

Наваксват с пакита, но ...

редник

 Дори барабанист и барабанчик са различни.

 

Oт торент сайтове може да се изтеглят първите серии на "The Little Drummer Girl" - добре започващ сериал по Джон льо Каре - у нас книгата е  със заглавие "Малката барабанчица", прев. Лидия Шведова, но някак много буквално ми изглежда, та може би Джимо ще предложи друго...

редник

...как Стефан Данаилов ”Мастера” питаше онази парижанка, дето не я познавам: “Коман са ва”, и тя казваше: “Комси, комси, комса”...

 

Дует  Стефан Данаилов и Veronique Jannot  "Comon sava" - НДК, 1983 г.

 

https://www.youtube.com/watch?v=6DxKHjJ6XUg

 

Колко млади и хубави бяхме...   

 

 

редник

ИНТЕРВЮ

Вероник Жано: Дано и Ламбо се сеща за „Comment ca va“

 

https://dariknews.bg/novini/interviu/veronik-zhano...

Блатной

Батко Джимо (роден съм 4 лета след теб), към горните суперлативи мога да добавя само: който може, си го може.

Phoenix59

Прекрасно ! Маестро,няма ли шанс,поне за малко,да станеш чукча ?  ?

Butch
снимка на Butch

Ако го е превел Димитри. Взимаш оригинала, взимаш превода на Димитри, сядаш и четеш. Като да пиеш с две чаши от едно шише. Хем същото, хем по така.

Това правих и аз. Отдавна. Видях, че Живка Драгнева е по-добър преводач. Поне в един момент. Farewell to arms.

Забележете 32 глава! Kраят. Нашият американец е беглец, мокър и премръзнал в товарен вагон. Мисли къде биха могли да отидат с приятелката си.

Как е при Хемингуей?

 

"It was getting dark. I lay and thought where we would go. There were many places."

 

Как е при Живка Драгнева?

"Лежах и мислех къде бихме могли да отидем. Места не липсваха."

https://chitanka.info/text/24991/32#textstart

 

Как е при Димитри Иванов?

"Лежах и мислех къде да отидем. Места много"

https://chitanka.info/text/26849/32#textstart

 

Преводът на Живка Драгнева определено е по-добър. Така го е превела, че на български звучи по-добре отколкото в оригинала. Не е за вярване, нали?

 

А изобщо писанките на Димитри Иванов ми харесват. Да е жив и здрав дълги години да ги пише!

Vargas

Този, който би трябвало да каже "Сбогом на оръжията" е всъщност Дж.Селинджер.

Но от Хемингуей няма спасение.

Butch
снимка на Butch

Прекрасно Джимо. Особено краят ...

ЗИП-е,

Препоръчвам ти да видиш: "Celebrity" от Brad Paisley. Краят.?

https://www.youtube.com/watch?v=B9mpDAJOPac

 

vlcc

  "Сега англичаните си блъскат главите как могат да са хем вън, хем вътре в ЕС. "

 

 Имаше един виц на времето: Питали сърбите вие членувате ли в СИВ, отговорът бил: Ние сме као м.ди, участваме, но не влизаме. Че и англичаните май това искат да участват без да влизат....☺️

 

Иначе на автора почит и уважение!

vvatkov

  Пак майсторска плетеница. ?

Google

Скучно! Примири се, че вече се изчерпа.

blackthorne

"Чак, когато слизаш по стълбището, се сещаш какво е трябвало да му кажеш на онзи горе."

:)))   ДИ ?

   Думите "препарирани патици" ме подсетиха една история за един препариран пор:

"Пуйките са добри майки. Любящи грижовни и готови да защитават малките си. Гояма част от времето си те прекарват в грижи, топлене, почистване, прикъткване. Но има нещо много специфично в тяхното поведение. Всички тези майчинск чувства се и задействат от звука пиу-пиу , които издават техните малки. Всички останали признаци на разпознаване, като мирис, допир или външен вид, играят съвсем малка роля в тяхното майчинство. Ако пиленцето издава звукът пиу-пиу ,  неговата майка ще си грижи за него, ако не - ще го пренебрегва.

Това, че да разпознава малките си , пуйката рачита единствено на звукът , е демонстрирано по впечатляващ начи от бихейвиориста М.У. Фокс, който описва експиримента с пуйката майка и пор.

За пуйките, които имат малки порът е естествен враг и неговото приближаване се посреща с крякане, кълване и забиване на нокти. Експериментите показват, че дори препариран, когато бива теглен с канап към майката пуйка, порът е посрещнат с незабавна яростна атака. Когато обаче в същият препариран екземпляр се постави устройство със запис на звука, които издават малките пуйчета, тогава майката не само приема спокойно приближаването на пора, но и го прикътква под себе си. Когато устройството  бива изключено, това отново поражда гневна атака срещу пора."

 

zorito9
снимка на zorito9

Хареса ми!

Влез или се регистрирай за да коментираш