facebook
twitter

Наблюдател

Как Норвегия превръща затворниците в добри съседи

Необичаен подход за превъзпитание на лишените от свобода ги кара да преосмислят поведението си и да станат хора за пример
автор
Би Би Си
2323
ЕПА/БГНЕС
Затворът „Халден" е сред най-строго охраняваните в Норвегия, но това трудно може да се види. .

„Добре, а сега съберете големите пръсти на краката си един до друг и седнете на петите си“, призовава на английски език ентусиазираната дама - инструктор по йога, около 20 души, които са заели т.нар. детска поза върху гумени постелки, поставени на тревата при изгрев-слънце рано сутрин. „Можете ли да почувствате как се разтягате?“, пита тя мъж с много татуировки по тялото. „Добре ли се чувствате?“.

Подобно нещо може да се случи в час по йога във всеки холистичен здравен център, но участниците в този курс са обитателите на затвора „Халден“, който е сред най-строго охраняваните в Норвегия. Боси убийци, изнасилвачи и наркотрафиканти изпълняват поза куче, гледащо надолу, и поза лотос заедно със служителите в затвора, като всеки от тях е изцяло съсредоточен върху ясните инструкции, дадени от треньора. „Това ги успокоява“, казва шефът на мястото за лишаване от свобода Аре Хоидил. „Не искаме гняв и насилие тук. Искаме спокойствие и мирни обитатели“. Спокойствието обаче не е евтино. Място в затвора „Халден“

 

струва годишно около 110 000 евро

 

Средните годишни разходи за обитател в затвор в Англия или Уелс в момента са около 45 000 евро или 65 000 евро в местата за лишаване от свобода категория А.

Униформен служител със сребрист минискутер обикаля наоколо, докато двама затворници правят джогинг. „Това е динамична сигурност“, смее се Хоидал. „Надзирателите и затворниците през цялото време работят заедно при различни условия. Хранят се заедно, играят волейбол, почиват заедно и това ни позволява наистина да общуваме със затворниците, да разговаряме с тях и да ги мотивираме.“

Когато Аре Хоидал започва кариерата си в системата на затворите в Норвегия в началото на 80-те години, опитът в местата за лишаване от свобода е съвсем различен. „Беше изключително трудно. Усилията бяха насочени към охраната и сигурността. А рецидивите бяха около 60-70%, както в САЩ.“ В началото на 90-те години обаче се променят разпоредбите в системата и започват сериозни реформи, като фокусът вече е насочен към реабилитацията, а не върху „отмъщението“. На затворници, които преди са били заключени зад решетките по цял ден, са им предложени ежедневни тренировки и образователни програми, а ролята на надзирателите е напълно преразгледана.

„Не „надзиратели“, обяснява любезно Хоидал. „Ние сме служители в затвора и разбира се, сме тези, които следят за изпълнението на присъдата и също така помагаме човекът да стане по-добър. Ние сме ролеви модели, обучаващи и ментори. И след началото на сериозните промени рецидивистите в Норвегия намаляват до едва 20% след две години и до около 25% след пет години. Така че системата работи“, казва той.

Архитектурата на затвора „Халден“ е такава, че обитателите му в минимална степен да имат чувството, че са зад решетки. Целта е да се намали психологическият стрес и те

 

да бъдат в хармония със заобикалящата ги природа –

 

всъщност затворът, чието изграждане струва около 150 млн. евро, е спечелил няколко награди за дизайн. Разположен в красива гора с боровинки и заобиколен от величествени сребристи брези и борове, двуетажните жилищни блокове и дървени сгради, подобни на вили, създават усещането за модерен университетски кампус, а не за затвор. Дебела, висока 7.5 метра бетонна стена огражда периферията на затвора, но няма никаква бодлива тел или не се вижда електрическа ограда – наистина трябва да се огледате добре за дискретно поставените камери за сигурност. На стените са поставени малки сензори, които се активират при движение, но Хоидал казва, че никой не се е опитвал да избяга.

Всеки затворник има собствена килия, която е оборудвана със самостоятелна тоалетна и душ кабина, хладилник, бюро, телевизор с плосък екран и изглед към гората. Също така има дневна с дивани и добре оборудвана кухня за общо ползване. На въпрос дали комфортът не е прекалено голям, шефът на „Халден“ учтиво кимва. Разбира се, очаквал е този въпрос. Аре Хоидал отговаря на него всеки ден, когато пристигнат изумените чуждестранни журналисти или пък има критики от самата Норвегия. „Не е лесно да ти отнемат свободата“, казва той. И допълва: „В Норвегия наказанието е, че просто ти отнемат свободата. Останалите човешки права остават в сила. Затворниците могат да гласуват, имат достъп до обучение, здравни грижи. И затворниците са човешки същества. Направили са нещо лошо, трябва да бъдат наказани, но продължават да си бъдат човешки същества“.

В един от гаражите двама затворници в работни дрехи оправят волана на колата, бършат прах и внимателно завинтват болтове. Подобно на повечето затворници тук, те напускат килиите си в 7.30 ч. всяка сутрин и са на работа от 8.15 ч. Имат едночасова почивка на обяд, през която се прибират в килиите - тя съвпада с почивката и на охранителите. Килиите се заключват обичайно към 20.30 ч.

Идеята е да им се даде възможност да се чувстват нормално и да им се помогне да насочат вниманието си към нов живот, когато излязат на свобода. Много затворници напускат „Халден“ като квалифицирани механици, дърводелци или шеф-готвачи. „Започваме да планираме освобождаването им още от първия ден, в който пристигнат тук“, обяснява Хоидал. И припомня, че в Норвегия „всички затворници излизат на свобода – тук няма доживотни присъди“.

 

„Така че ние освобождаваме вашия съсед...

 

Ако се отнасяме с лишените от свобода като към животни в затвор, тогава на улицата ще излязат животни.“

В студио за графичен дизайн Фредрик завършва впечатляващ дизайн на корицата на готварската книга на затвора. Той е осъден на 15 г. за убийство и споделя, че се бори, за да се справи с това, което е направил, както и с болката, която е причинил. Продължаващото три седмици тихо уединение в затвора му помага да постигне мир и да помисли за миналото си. Фредрик не се хвали, когато казва, че е получил диплома по графичен дизайн, след като е пристигнал в „Халден“, нито, че успешно е издържал няколко изпита, за да продължи образованието си. Той просто иска да покаже, че използва времето зад решетките мъдро, за да проектира бъдещето извън пределите на високата стена. „Ако нямате възможности и просто сте затворен в клетка, не ставате добър гражданин“, казва мъжът, докато оправя цветовете на една от снимките на монитора си. „Тук има добри възможности, можеш да вземеш диплома и когато излезеш, може би ще успееш да си намериш сигурна работа - това е важно.“

Нормалният начин на живот зад решетките (не че има някакви решетки на прозорците в „Халден“) е водеща философия, която е в основата на норвежката поправителна служба. В „Халден“ това означава не само да се осигури ежедневната рутина, но също така да се поддържа контакт със семейството. На всеки три месеца затворници заедно с децата си могат да участват в проекта „Татко е в затвора“ и ако преминат успешно през необходимите тестове за безопасност, получават право да изкарат две нощи с партньора си, синове и дъщери в удобна дървена къщичка в рамките на територията на затвора.

На въпрос относно насилието в затвора „Халден“ Аре Хоидал изглежда истински изненадан. В Англия и Уелс например нападенията срещу персонала са се увеличили трикратно за последните 5 години - през м.г. са извършени 10 213 нападения срещу служители, като 995 от тях да определени като „сериозни“. Той се почесва по главата. „Разбира се, в някои по-стари затвори има случаи на насилие, но тук не мога да си спомня такъв. Вероятно сме имали един или два инцидента с плюене.“

В „Халден“ има 258 затворници и 290 служители, като 190 от тях са надзиратели. (Останалите са преподаватели, учители и данъчна администрация.) Надзирателят Йон Фредрик Андросен признава, че никога не би си помислил да стане част от службата за затворите, ако чувства, че сигурността му не е гарантирана. Той споделя, че никога не се е почувствал заплашен в „Халден“ – има доверие в обучението и в мъдростта на опитните служители.

 

Надзирателите не носят в джоба си дори лютив спрей

 

„Първата ми защита е моят глас и социалната връзка с лишените от свобода“, казва той. „Успокояваме ситуацията, преди нещо да се е случило.“

Хоидал признава, че "динамичната сигурност" в затвора невинаги се приема добре от лишените от свобода, тъй като непрекъснато присъствие на служителите затруднява употребата на дрога. Да, и тук се разпространява, но изобщо не става въпрос за кокаин или вещества, които незаконно се внасят отвън, а за лекарства - опиати и болкоуспокояващи, които са предписвани на лишените от свобода от лекарите на затвора. 

В една от килиите, обитавана от изпратен в затвор с по-лек режим, на стената виси табела с надпис: "Да обичаш означава да даваш, без да очакваш нещо в замяна. Любовта те прави свободен. Освободи се от самия себе си, приятелю".

4

Влез или се регистрирай за да коментираш

Още

Дясната дилема - Мая или Йорданка

19.10.2019

ПЕТЬО ЦЕКОВ

1561
Няма нови концепции за София - само нови кандидати
Хартиени богове и хартиени вериги

19.10.2019

Николай Милчев*

240 1

Коментари

Registriran

"телевизор с плосък екран"

 

Буа-буа-ха-ха-ха-хаааааа!!!

Registriran

Мдам, официално обявявам Норвегия за първата държава-лудница!

kiro-biro
Поредният разбиращ всичко, но не знаещ нищо и с мнение висящо във въздуха.
Хумангоид

Най-смахнатите и побъркани истории в литературата и киното са дело на скандинавски (и на австралийски) автори. Просто нещо в мозъците им не е наред по тези ширини.

Влез или се регистрирай за да коментираш

×