ЕС започна да се готви за Брекзит още преди да бъдат обявени резултатите от референдума. В 6.22 ч. на 24 юни 2016 г. – 59 минути преди официалното съобщение – Европейският съвет изпрати първите си “препоръки” на националните правителства на страните членки. Обединеното кралство напуска ЕС и Брюксел е решен да поеме контрола над този процес.

В кратък документ от пет параграфа, изготвен от шефа на кабинета на председателя на Европейския съвет Доналд Туск Пьотър Серафин и раздаден на 27-те посланици на страните в ЕС, държавите са призовани да бъдат обединени и да настояват Лондон да активира член 50 от Договора на ЕС. Това означава първо да се договори разводът и след това бъдещите отношения между Лондон и Брюксел, но след като Брекзит вече е факт. „Надяваме се в бъдеще Великобритания да остане близък партньор на ЕС”, се казва още в документа. „Първо обаче трябва да договорим условията за развода”.

Това е изключително важно, но противоречи на изявленията на активистите на кампанията „Да напуснем ЕС”, която не е обвързана с официална процедура за излизане от Общността. Според активистите за Брекзит, ако Лондон се съгласи условията за развода да бъдат договорени преди формата на новите отношения, страната ще бъде лишена от повечето от лостовете си за влияние. Това е първата от много битки на ЕС на този фронт и първата от многото победи. Повече от 33 месеца след референдума британците правят няколко неуспешни опита да отклонят ЕС от вече избрания курс.

Британските емисари, включително и премиерът Тереза Мей, тръгнаха из страните - членки на ЕС, в опит да ги убедят да бъде преразгледан подходът на Брюксел. Лондон заложи на дипломатически дебати за съвместни интереси, гъвкавост и „въображаеми решения”. Срещи имаше, но без успех. Опитът да бъдат договорени странични споразумения за правата на гражданите; усилията да се изгради основата за бъдещи взаимоотношения преди уреждането на развода; двустранни преговори с Дъблин по спорния въпрос за ирландската граница – нищо не промени посоката на разговорите, на които ЕС даде ход в първите дни след референдума.

Историята около Брекзит е процес, в който ЕС неумолимо върви напред, а Уестминстър записва неуспех в политическите битки, нерешителност и нестабилност. Единствената отстъпка, която Брюксел направи в хода на разговорите, е по молба на Република Ирландия, която е страна от ЕС, и тя всъщност е в ущърб на Обединеното кралство. Правилата на единния пазар могат да бъдат променени, но само за Северна Ирландия и с единствената цел да се помогне за решаването на ирландския проблем с общата им граница. За Лондон няма специални споразумения.

Уестминстър пък затъва в задълбочаваща се политическа нестабилност. Около 30 от министрите на Тереза Мей се оттеглиха заради Брекзит от юни м.г. насам, а партийната дисциплина изчезна както в управляващата Консервативна партия, така и в опозиционната Лейбъристка партия. Премиерът претърпя поредица от поражения, сред които най-голямото в парламентарната история - когато депутатите отхвърлиха сделката й с ЕС през януари, а след това и през март т.г. Тя дори обеща да напусне премиерския пост веднага след като разводът на Великобритания с ЕС бъде одобрен от парламента, въпреки че не определи дата за оттеглянето си.

Никога не е било толкова неясно точно кога, как и дори дали Обединеното кралство ще напусне ЕС. Ако Тереза Мей все пак успее да прокара сделката си през парламента с неохотната подкрепа на евроскептиците, Брекзит е доста далеч от приключване.

Обединен фронт

„Препоръките“ на Европейския съвет са резултат от няколкомесечно планиране. Преди референдума за Брекзит Туск разговаря с всеки от лидерите в ЕС и настоя за общ фронт, независимо от решението на британските гласоподаватели. Изготвен бе проект за политически реакции при всяка възможност: напускане или оставане в ЕС. Когато стана ясно в каква посока поема вотът на Острова, документът започна да се разпространява сред посланиците в ЕС.

Председателят Жан-Клод Юнкер и тогавашният шеф на кабинета му Мартин Зелмайер разработиха още по-ясен, технически отговор, който бе представен малко след съвместно изявление на ръководителите на 4-те основни институции на ЕС.

В 11.57 ч. на 24 юни 2016 г., по-малко от пет часа след като е обявен резултатът от референдума, съвместно изявление разпространяват Туск, Юнкер, тогавашният шеф на ЕП Мартин Шулц и холандският премиер Марк Рюте, чиято страна е ротационен председател на ЕС. Брюксел изключва каквито и да било преговори с Великобритания, преди да е активиран член 50, както изискват договорите на ЕС. Те настояват Лондон да задейства член 50 „възможно най-скоро” и заявяват, че бъдещите отношения между двете страни ще са решени, след като Брекзит е факт. Ясно е посочено, че по развода ще има и сериозни разходи.

Националният интерес

Ако Лондон беше подготвен за Брекзит на 24 юни 2016 г., преговорите можеше да се развият различно. „Британското правителство трябваше да предложи нещо много, много бързо”, казва високопоставен служител от голяма държава в ЕС. „Ако Великобритания беше казала: „Ето го плана”, можеше и да го приемем... Това обаче не се случи”.

След референдума тогавашният премиер Дейвид Камерън подаде оставка, депутатите от Лейбъристката партия се опитаха да свалят лидера си Джеръми Корбин; първият министър на Шотландия Никола Стърджън се ангажира да бъде проведен втори референдум; тогавашният първи министър на Северна Ирландия Мартин Макгинес обеща допитване дали британската територия трябва да напусне Обединеното кралство и да стане част от Република Ирландия.

Семената на кризата, пред която Великобритания е изправена днес, бяха посети от Камерън, казва Алън Дънкън, който е държавен министър, отговарящ за Европа в кабинета на Мей. „Той свика референдум прекалено рано, води несъдържателна кампания и след това си тръгна, като остави страната във вакуум... Това е криза, предизвикана от лоши решения, взети в резултат на предшестващи ги лоши решения – така краткосрочният гамбит се превърна в дългосрочна катастрофа”, добавя той.

На сутринта след референдума Камерън обяви, че се оттегля, за да даде възможност на нов премиер да подготви преговорите с ЕС. На 11 юли 2016 г. Консервативната партия избра Тереза Мей да го замени. Тя влезе на „Даунинг стрийт” 10 с простата дефиниция за напускането на ЕС: „Брекзит означава Брекзит”. На първата конференция на торите, на която Мей се яви като премиер през октомври 2016 г., тя разясни позицията си. Брекзит означава контрол на имиграцията от ЕС, отхвърляне на юрисдикцията на съдилищата в ЕС и възстановяване на способността страната да сключва независими търговски споразумения.

Ако ЕС не приеме тези червени линии, „липсата на споразумение ще е по-добре от лошо споразумение”. Мей обеща Лондон да активира член 50 преди края на март 2017 г. и го направи.

Плановете на Ирландия

Брюксел не беше единствената европейска столица, където политици и държавни чиновници се опитваха да се подготвят за Брекзит. Съветник по европейските въпроси на лидер на страна от 27-те от ЕС заяви, че Дъблин започва да лобира пред другите държави членки месеци преди референдума, за да е сигурно, че Ирландия ще бъде защитена в случай, че британците решат за напуснат ЕС.

Сутринта, когато са обявени резултатите от референдума, тогавашният ирландски премиер Енда Кени прави изявление, чиято цел е да успокои пазарите и гражданите на страната: Ирландия ще остане в ЕС. Това е толкова важно, че той го повтори.

Обединеното кралство и Ирландия не само че споделят дълга и сложна колониална история, но са силно свързани. Имат обща зона за пътуване – мини Шенген, – език и, разбира се, обща сухопътна граница, крепяща се на крехък мирен договор, на който Брекзит заплашва да сложи край.

Проблемът за границата между Северна Ирландия и Република Ирландия е очевиден доста преди Обединеното кралство да гласува за излизане от ЕС. Дъблин и Лондон договориха обща зона за пътуване през 20-те години на ХХ век и заедно влязоха в ЕС през 1973 г. Никога не е имало и момент, в който едната страна да е в ЕС, а другата – не.

И все пак въпреки предварителната подготовка Дъблин не успя да представи решение. Англо-ирландските преговори продължиха месеци, а двустранните преговори привлякоха вниманието на Брюксел и еврократите започнаха да се притесняват. Няколко дни след референдума главният преговарящ на ЕС за Брекзит Мишел Барние пристигна в Дъблин. Посланието беше ясно: престанете да преговаряте с британците. От тук нататък Брюксел поема отговорността за ирландската граница.

Дебатите за границата бяха част от работата на ЕС по т.нар. библия за преговорите за Брекзит при подготовката за официалната декларация за напускането на Великобритания. Тя беше публикувана през април 2017 г. след сериозни консултации с националните правителства. Брюксел все още публично говореше за „творчески решения” за ирландската граница. ЕС ограничи своята ангажираност до избягването на т.нар. твърда граница между Ирландия и Северна Ирландия. 

Дъблин убеди ЕС до април 2017 г. да потвърди, че ако някога Северна Ирландия се обедини с Ирландия, то автоматично ще стане член на ЕС. Британците бяха бесни, но ЕС доказа, че подкрепя Ирландия. През ноември 2017 г., след като Великобритания не успя да предложи решение за ирландската граница, ЕК представи своето предложение: т.нар. предпазен механизъм, за да е сигурно, че независимо от това, какво ще се случи в бъдеще, границата ще остане отворена. Екипът на Барние стигна до извода, че единственият начин за защита на единния пазар в ЕС и избягване на "твърда" граница в Ирландия е Великобритания да гарантира, че „няма да има регулаторни различия” между Северна Ирландия и правилата на общия пазар и митническия съюз.

За Мей, която вече водеше политически борби, усложненията бяха смъртоносни. Да приеме предложението на ЕС изискваше да направи един от двата болезнени компромиса - всеки от тях анатема за политическите фракции, подкрепящи кабинета й.

Изкривяване на правилата

Лондон се разгневи, че ЕК предлага изкривяване на правилата на единния пазар, за да приложи част от еврозаконодателството за Северна Ирландия, но не и за Великобритания. Предложението беше направено, за да се защити целостта на единния пазар и да се поддържа отворена границата. Така се гарантира, че последствията от Брекзит ще бъдат за британците и ирландците няма да са тези, които ще се окажат изправени пред „ужасен избор” - да въведат граничен контрол със Северна Ирландия или да се размие участието на страната в единния пазар и митническия съюз, твърди високопоставен източник от Брюксел.  

ЕС е непоколебим и накрая през декември 2017 г. британците се съгласиха с предложението. Ирландската предпазна клауза е важен момент в преговорите, дори и след като Тереза Мей успя да убеди ЕС, че Великобритания като цяло трябва да остане в митническия съюз. Споразумението на Мей обаче беше отхвърлено от парламента през януари 2019 г. – най-тежкото парламентарно поражение за британско правителство в историята. 

Висш служител на „Даунинг стрийт” твърди, че Великобритания е предупредила ЕС за рисковете, които предпазната клауза може да предизвика във вътрешната политика, но не е имала друг вариант, освен да я приеме. „Нямахме голям избор, всичко бързо щеше да рухне, ако не бяхме го направили. Заради това и стигнахме дотук”. Попитан дали ЕС е знаел в какво се въвлича, висш еврократ, близък до Барние, заяви: „Знаехме накъде отиваме. Просто нямахме избор”.

Принудително отстъпление

Докато преговорите текат бавно, Великобритания често е принуждавана да отстъпва от позициите си. Тереза Мей се опитва да се противопоставя, но в края на краищата е принудена да отстъпи, когато ЕС окаже силен натиск и прояви неотстъпчивост. Усилията й да се омаловажат финансовите отношения с ЕС са отхвърлени, а накрая Мей се съгласява напълно да уважи исканията на Брюксел. Сблъсъците относно ролята на Съда на ЕС, защитаващ правата на гражданите на ЕС, продължават. Британската гордост е лошо накърнена, когато ЕС ясно показва, че Великобритания няма да остане пълноправен партньор в европрограмите, в които е имала водеща роля като „Галилео”, европейската защита и сигурност. Законът си е закон и Великобритания ще стане трета страна.

За първи път червените линии на Тереза Мей бяха престъпени сериозно през декември 2017 г. , когато тя прие предпазната клауза. След това, през юли 2018 г., направи и предложенията, придобили известност като плана „Чекърс”. За нея този план беше огромно отстъпване от позициите й. Той предвиждаше Великобритания да остане почти изцяло в единния пазар на ЕС за стоките. Това би й позволило да избегне връщането на границата – с Ирландия или в Ирландско море. Но се оказа политически скъпо. Външният министър на Мей - Борис Джонсън, и министърът, отговарящ за Брекзит, Дейвид Дейвис подадоха оставки в знак на протест заедно с още шестима зам.-министри. Мей представи плана "Чекърс" пред колегите си от ЕС на среща на върха в Залцбург през септември м.г. в опит да сложи край на безизходицата, до която бяха стигнали преговорите. Това беше рисково  и огромна грешка. Доналд Туск бързо отхвърли всяка възможност за одобряване на плана „Чекърс” и го определи като „неприемлив”. „Особено в икономическата му част”, подчерта той.

В Уестминстър този епизод е наричан „бедствието от Залцбург”, символизиращо месеци на провал. „Залцбург беше моментът, в който британската дипломация се сгромоляса”, казва британски дипломат. „Това беше огромно недоразумение, огромна грешка”, съгласява се и висш съветник на лидер в ЕС, който участва в преговорите.

Истинското начало на края

25 март 2019 г., 22.20 ч., британските депутатите решават да започне „индикативно гласуване” за алтернативните планове за Брекзит. До Брекзит остават по-малко от три седмици – вече тече отсрочката до април, след като парламентът три пъти отхвърли споразумението на Тереза Мей с ЕС, договорено през ноември м.г.

Всъщност всичко започна доста по-рано – сблъсъкът между Лондон и Брюксел просто беше кулминацията, до която доведоха решения, вземани от двете страни в часовете, седмиците и месеците след референдума. Решителността на ЕС да не се съгласява на специално споразумение с Лондон; оставката на Дейвид Камерън; поставените от Тереза Мей червени линии в преговорите за Брекзит...

Резултатът от всичко това, както признават висши фигури в Брюксел и Лондон, е, че преговорите няма да доведат до изпълнение на заявените амбиции, дори и споразумение да бъде одобрено от непокорната Камара на общините в следващите дни или седмици. Спорната ирландска предпазна клауза – в която се корени кризата – стана толкова отровна за най-голямата партия в Северна Ирландия, Демократичната юнионистка партия, че тя рискува трайно да подкопае споделянето на властта в Обединеното кралство. В хода на преговорите разделенията в Северна Ирландия се задълбочиха, а мирният процес беше нарушен – както прогнозира ЕК през февруари 2017 г. 

Неяснотите около Брекзит продължават да бъдат много, а "историята ще бъде съдник", както казва еврократ, приближен до Барние...

(Със значителни съкращения)