facebook
twitter

Наблюдател

Как да направим успешен преврат и да преориентираме страната

В България няма критична маса, която да поиска категорично промени
14150
Снимка: Архив
Шествията през юни 2013-а срещу избора на Делян Пеевски бяха най-близо до определението за успешна протестна ненасилствена кампания.

Всичко, което се случва преди изборите, засяга изборите. 

След като Емил Кошлуков подло заточи Сънчо в мразовитата БНТ 2 и пусна там да се лее руската пропагандна машина “Маша и Мечока“, след като първият учебен ден в 133-о СОУ започна с "Вставай, страна огромная", а в съседно училище се носеше ”Ню Йорк, Ню Йорк“ на американеца от италиански произход Франк Синатра, вече е крайно време да поговорим сериозно за възможността от преориентиране на страната чрез един бърз и успешен преврат.

Щом прокуратурата сериозно се е заела от 9 септември насам с търсене на превратаджии, редно е да й помогнем с малко теоретична и много практическа информация. 

Тази ценна информация би трябвало да подпомогне и главанаците, които според прокуратурата се събирали край язовир "Копринка" и смятали да правят преврат с преводни рубли от пенсионирани руски генерали, както и другите главанаци, които искаха да свалят Несваляемия г-н Борисов, като дръпнат по никое време шалтера на радиото (глей им акъла). Видя се колко несъстоятелни са подобни ашлашки действия. Толкова нескопосани преврати правим, все едно сме някъде между 1923 и 1944 г.
А сега - сериозно

 

Може ли в България да има преврат? Не

 

На теория може, на практика - категорично не.

В България няма достатъчно хора, които да излязат на улицата и да поискат смяна на властта. Под “достатъчно хора” не бива да разбирате “много хора“. Чували ли сте за правилото ”3.5“? То е измислено от проф. Ерика Чиновет (Erica Chenoweth) от Харвард и гласи нещо просто: ”Всяка протестна кампания, която в пика си е подкрепена от 3.5% от населението, е успешна”. Мирната революция в Чехословакия, която чехите наричат"кадифена", а словаците "нежна", продължи малко повече от месец в края на 1989 г. и завърши с избирането на Вацлав Хавел за президент - тя събра в пика си 500 000 участници. Революцията на Народната власт във Филипините (1983-1986), известна и като "Жълтата революция", свали режима на Маркос, като в пика си привлече около 2 млн от населението. 1 милион души подкрепиха бразилското въстание през 1984-1985, което предизвика свалянето на местната военна хунта и идването на демократично избрани президенти. Свалянето на шахиншаха на Иран Мохамед Реза Пахлави в началото на 1979 г. е мирна революция, в която участват 2 млн. души. 

Общото между тези примери е, че правилото "3.5%" е изпълнено. Ако в 7 милионна България това правило важи, това означава, че в битката срещу тези, които не уважават разделението на властите и не са наясно със свободата на словото, трябва да се включат малко под 250 000 души. Толкова души трябва да се съберат примерно на жълтите павета в София. 

Не че правя някаква връзка с кампанията "Силата е в теб" на US посолството в София, но там долу-горе ясно е обяснено как става промяната: "Като никой нищо не прави, каква промяна очакваш?.... Малко сме, бе, мила.... За всичко трябва да се действа, не да чакаме тоя и оня.... Една птичка пролет не прави... Просто нямаме критична маса... С приказки няма да стане...".

 

Има ли 250 хил. недоволни от правителството на Борисов?

 

Разбира се, със сигурност толкова хора има - и при социалистите, и при градската десница. Могат ли да се съберат под едно знаме тези хора? Категорично не!

През последните години и в опозиционната левица, и в извънпарламентарната десница тече видим, ясен и доста сериозен разпад. Трагикомично е как преди всеки национален избор в дясното все се случват някакви извънредни събития, които водят до разделянето на поредната група хора - в настоящия момент също. Под подобна форма се случват нещата и в БСП. Вчера бяха драми в пловдивската организация, днес - във варненската, утре сигурно пак ще дойде ред на софийската. 

Феновете на тези партии кротко се самоуспиваха с приказки, че става дума за идейни дискусии, вътрешнопартиен плурализъм и тем подобни. В резултат на всичко това се получи така, че опозицията стана импотентна за протести, мудна в реакциите си, абсолютно неспособна да организира национален протест. 

Да се върнем обратно към учените. Ерика Чиновет и Мария Стефан (Maria Stephan) от ICNC изследвали общо 323 протестни кампании и стигнали до извода, че

 

с ненасилствени кампании се постига повече,

 

отколкото с насилствени. Те описали наблюденията си в книгата: “Защо гражданската съпротива работи: стратегическа логика на ненасилствения конфликт”. Цифрите са следните: ненасилствените кампании са проработили в 53% от случаите, насилствените - в 26%. Останалите протести явно не са постигнали нищо. 

Причините за това са ясни - ненасилствената съпротива привлича по-широка и по-разнообразна аудитория. Прагът за включване е по-нисък - участниците не се сблъскват с морални терзания, свързани с насилието. Гражданската съпротива включва голям набор нерискови тактики - бойкот, стачка, протест, митинг, блокада...  В Сърбия така станаха нещата през 2000 г., в Украйна - през 2004 г., в Ливан - през 2005 г., в Египет така бе свален и Мубарак през 2011 г. и Мурси през 2013-а. 

И тук нещо важно - под "ненасилствена съпротива" не само Ерика Чиновет и Мария Стефан, но и нито един друг автор не разбира "мирна" и "пасивна" съпротива. Като ненасилствени са определени действията на палестинците в Израел, дори по време на първата интифада. Ненасилствени са действията срещу апартейда в ЮАР. Ненасилствено е свалянето на хунтите във Венецуела, Чили, Аржентина.... В Тайланд, Непал, Пакистан.... Съпротивата срещу нацистите в Дания е ненасилствена. Свалянето на комунистическите режими в Източна Европа бе мирно. 

 

Добре, а кои протести са насилствени?

 

Само едни - тези, на които им казваме чисто и просто "гражданска война". Протести, които се осъществяват само по един начин - с оръжие. Такъв протест например имаше в Либия през 2011 г. През последните десетилетия гражданска война имаше в Сирия, в Сомалия, в Мианмар, в Афганистан. Според модела на Колиър-Хьофлер първото условие за гражданска война е наличието на финансиране - за да има война, трябва някой да достави пушките. 

Лошото е, че независимо дали превратът е ненасилствен или насилствен, не е задължително той да води до нещо добро. Примерно - към просперитет, мир, любов и много демокрация. Във Филипините и Бразилия доведе до корупция. В Иран доведе до теократична република. В Украйна доведе до гражданска война. 

Каква е ситуацията в България? В България

 

през последните години се нагледахме на протести

 

По ясната класификация на учените - типични ненасилствени протести. В тях вземаха участие шепа хора, далеч от критичната маса, които в най-добрите си дни блокираха кръстовището на Орлов мост или окупираха СУ. Ако сериозно се замислите, то бързо ще установите, че най-немирното действие в България е боядисването на скулптурната група на Любомир Далчев пред "Позитано" или призивите за разкарване на Паметника на Съветската армия от центъра на София. 

Накратко - в България няма необходимата маса хора, които да свалят Борисов по мирен път, а досега не се е чуло някакви хора да се въоръжават за гражданска война. Оттук следва, че всякакви приказки за преврат и смяна на ориентацията на страната са предизборен кьорфишек, измислен от главанаци. И не мога да се стърпя - всички главанаци, които измислят подобни кьорфишеци, работят за държавната администрация - това правило е толкова валидно, колкото и началото на този текст: "Всичко, което се случва преди изборите, засяга изборите".
 

 

Още

Министри на каишка
ГЕРБ запушва пробойни с високия пост за В. Симеонов

21.11.2019

Петър Чолаков

483
Пенсионните фондове не са пирамида

21.11.2019

ИСКРА ЦЕНКОВА

246 2
×