През третото си управление ГЕРБ законодателството чупи всякакви рекорди по абсурдност. 

Поредният пример е възкресеният проект за промени в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), с който се допуска възможността задържането на заподозрян да остава в тайна цели 48 часа. Така ще се даде законна възможност на прокуратурата да може да отказва на обвиняем правото му да се обади на когото поиска от близките си, за да съобщи, че е арестуван. Този текст може да разшири значително и без това многото възможности за злоупотреби, свързани с арестите. ГЕРБ пробва да го въведе още през 2016 г., но след вълната от критики, включително от прокуратурата, се отказа. Сега обаче отново вкарва същото правило и то вече мина на първо четене въпреки новата вълна от възражения на юристи.

Новата разпоредба е прикрита зад благовидни мотиви, че тя била в полза на задържания и че той вече ще може да се обажда на когото поиска, а не само (както е сега) на семейството си и на работодателя си. А ако няма семейство и работодател? 

В предлаганата уж справедлива разпоредба следват куп изключения, които

дават възможност за злоупотреба

Защото на основание разтегливи понятия като "неотложна необходимост", предотвратяване на "настъпването на тежки неблагоприятни последици за живота, свободата или физическата неприкосновеност" и др. се дава право на органите на досъдебното производство да отказват обаждане на човека, когото заподозреният избере. Според авторите на идеята целта била да се предотврати възможността да бъде уведомен конкретен човек, за когото има съмнения, че е съучастник или че може да укрие доказателства. Мярката била насочена най-вече към членовете на организирани престъпни групи. В същото време обаче никъде не се казва колко пъти може да има такъв отказ и за колко души. Изключение не е направено дори за най-близките - родители, партньор във фактическо съжителство, съпруг. 

Най-скандалното предложение е, че отказът за уведомяване ще важи дори при задържане на дете. Наистина, предвижда се срокът тук да е до 24 часа, а не до 48 часа както при възрастните. На практика обаче на всеки арестуван до 18 години може да му бъде отказано да се обади на посочения от него човек. И ако някой прокурор реши, че "има неотложна необходимост или че се възпрепятства наказателното производство или могат да настъпят неблагоприятни последици", то може да се откаже обаждане дори до родната му майка. За компенсация щяла да бъде уведомена Държавната агенция за закрила на детето. Сякаш това ще има някакъв ефект!

Факт е, че всяка власт има апетит да прави силово, извънредно законодателство, да го прокарва и ако мине - мине, ако ли не, да пробва пак след известно време. Сегашното управление обаче е направо рекордьор. Премиерът постоянно обещава от името на Народното събрание закон след закон. Самите закони приличат на извънредни - и заради текстове в граждански закони, с които се придава обратно действие, и с развързването на ръцете на една или друга институция за необичайни неща, и с норми, които би трябвало да са в закон, но минават в подзаконови актове, и с разпоредби, които са в разрез или очевидно заобикалят конституционни принципи.

Още при първото идване на власт на ГЕРБ бе приет закон с обратна сила - и то не какъв да е, а данъчен. Става дума за облагането с данък на авансово изплатена или начислена лихва по срочни депозити. Това стана с поправка в Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ). Омбудсманът сезира Конституционния съд с аргумента, че "с тази разпоредба на практика се придава обратна сила на въведения данък върху доходите от лихви по депозити на физически лица в случаите, когато съгласно условията на договора между търговската банка и лицето лихвата е изплатена предварително и доходът от депозита е получен преди влизането в сила на разпоредбите, въвеждащи новия данък". КС не смяташе така.

След няколко години управляващите приеха отново закон с обратна сила - този път промени в Закона за банковата несъстоятелност, внесени в парламента от депутатите от ДПС Йордан Цонев и Делян Пеевски, но приети с гласовете на ГЕРБ. И този закон стигна до Конституционния съд, атакуван от Върховния касационен съд точно заради обратното му действие. Йордан Цонев аргументираше промяната с това, че са били заведени над 200 дела за прихващания, а материалният интерес по тях бил за над 1.1 млрд. лв., че това било

вторично разграбване на КТБ и нямало проблем с обратната сила на закона

Търговската колегия на ВКС обаче оспори закона с аргумента, че противоречи на поне четири норми от конституцията, без да е обусловено от защита на важен обществен интерес. Чрез обратното действие се създавали два успоредни режима - единият облекчава, а другият затруднява положението на всяка от страните по делата, с което се създава неравноправно третиране на гражданските и стопанските субекти, участващи в производството по банкова несъстоятелност. Съдиите смятат, че е нарушен и принципът за правова държава, а именно законодателството да отговаря на принципа на стабилност и предвидимост. Делото още не е решено.

Изобщо не е далеч времето - през 2015 г., когато ГЕРБ и неговото правителство предлагаха и вкараха дори в пленарна зала промени в Гражданския процесуален кодекс, които даваха право на главния прокурор да атакува граждански и търговски сделки в съда, а на министъра на финансите да стопира временно такива сделки. И тези поправки без малко не минаха. Наложи се по едно време и главният прокурор, и министърът на финансите да обясняват, че нямат нужда от такива извънредни правомощия. А законопроектът беше внесен спешно с подписите на най-важните от ГЕРБ.

Няколко години по-рано, в друго издание на управлението на ГЕРБ, мнозинството пък искаше неплатилите здравни вноски българи да не бъдат пускани да излизат в чужбина. Както и да има възможност да им се отказват някакви административни услуги от държавата, докато не си платят задълженията. Все промени, които влизаха в парламента и пленарната зала и се разминаха в последния момент.

Определено към извънредното законодателство спада и осъществената идея на управляващите за създаване на специализирани съдилища за делата срещу организираната престъпност.

Притеснителни бяха дори самите аргументи за тяхното създаване

Първо, защото се отделяха едни дела - за организирана престъпност и корупция, като по-важни, а други - като убийствата и изнасилванията, станаха някак по-маловажни. И второ, защото бе създадена структура извън естествената подредба на правосъдието в България.

Същото бе положението и около закона за отнемане на имуществото, придобито от престъпна дейност, приет от ГЕРБ. Той предвиди т. нар. гражданска конфискация, което означава да се отнема имущество, без да е влязла в сила присъда по наказателно дело. При това с обърната тежест на доказване. И плодовете от това започнаха да се берат. 

В този дух бяха и промените в Наказателнопроцесуалния кодекс, които предвидиха възможност за издаването на присъди само по тайни доказателства - например анонимен свидетел плюс доказателства от прилагането на специални разузнавателни средства. Последователно и със законови промени ГЕРБ раздаде какви ли не правомощия на различни структури в държавата. Така вече дори и митниците могат да арестуват, куп комисии пък са натоварени с извънредни права да влизат във фирми, да изземат документация, да прибират компютри, данни, документи. Да не забравяме, че ГЕРБ искаше дори да ревизира конституцията, за да разследва и да се разправя вечно с бизнеса, участвал в приватизацията. 

Скандални текстове през годините бяха приемани и в законите за противодействие на тероризма, за пране на пари, за борба с корупцията. Острите критики и възражения обаче изобщо не трогнаха управляващите. Вероятно защото и в правителството, и в парламента са толкова далече от правото. А и винаги имат подръка Конституционния съд, който да замаже юридическите им гафове.