Държавният апарат в България е превърнат във високоплатена каста, радваща се на огромни привилегии - на фона на огромно недоволство от работата й. Това важи с особена сила за силовите министерства и съдебната власт. Надигането на бюджетната буря извади наяве дълго замитани факти за уродливото разрастване на държавния апарат и на разходите за него. И картината е потресаваща.
Наскоро Боян Магдалинчев, член на Висшия съдебен съвет, се чудеше защо хората се възмущават – неговата заплата била „само“ 12 676 лева. Оказа се, че към "скромната" заплата се добавят почти 18 000 лв. за прослужено време. Плюс добавка за облекло – 5 хиляди. И бонуси - 67 800 лв. за 2024 г. В студиото на бТВ Магдалинчев назидаваше водещата и зрителите, че трябвало да правят разлика между заплати и „приходи“ в магистратските джобове.
Определено има проблем - България се оказва с
рекордна тежест на разходите за „Правосъдие“ -
при средно за ЕС 0.3% от БВП у нас за Темида отиват 0.7 процента. Поне да имаше полза... В Световния индекс на WJР за върховенството на закона – класация, в която Естония и Ирландия са в челната десятка, България е 61-ва, след държави като Сенегал и Косово. Тази международна оценка напълно съвпада с недоволството на българите от правораздаването „За милиони няма закони, за кокошка няма прошка“. Високите доходи на жреците на Темида определено не са лек срещу неефективността и покварата в системата. А се задава ново увеличение на възнагражденията на съда и прокуратурата – с 18%, в следващия бюджет.
Миналия месец Фискалният съвет (ФС) публикува революционен анализ за „публичния сектор“. За първи път важен държавен орган, макар и с консултативна роля, казва болезнени истини и заключава, че така не може да продължава. Защото има
чудовищно разрастване
За 2024 г. разходите на държавния бюджет по перото "персонал" са надхвърлили 20 млрд. лева – при планирани 18 млрд.
До 2018 г. разходите за публичния сектор са били удържани под 8% от БВП, а вече достигат 10 процента. Това означава, че всеки десети лев от изработеното в реалния сектор отива за заплати и бонуси на структурите, разчитащи на бюджета.
За 2025 г. са планирани още повече пари за персонал - 22,8 млрд. лв. за персонал. Тези харчове ще достигнат 26% от всички държавни разходи - при 22% през 2018 г.
На фона на демографски срив администрацията не само не намалява, а дори се увеличава, констатира Фискалният съвет. През 2015 г. В България на 100 000 души население е имало по 312 полицаи, а през 2022 г. съотношението вече е било 421 на 100 000. Стряскащи числа, нали? А ето и още:
По разходи за сектор „Вътрешен ред и сигурност“ България е на челно място в ЕС – като отделя за тях 2.7% от ВБП - при 1,7% средно в ЕС. Специално за полиция бюджетната издръжка у нас е 1.3% от БВП – при 0.9% за ЕС. В бюджета за 2025 г. вече видяхме драстични увеличения на разходите за персонал в силовите ведомства, а се задават нови.
„Системата на
МВР е в „ морален и институционален разпад“,
заяви преди дни бившият министър Веселин Вучков в интервю за "24 часа". И даде арументи: „В МВР има 4833 с ТЕЛК решения, тоест един на всеки десет е с доказана нетрудоспособност. Това е първа категория труд – с по-ранно пенсиониране, високи заплати и бонуси. Не може болни хора да вършат опасна работа. Ако не могат да нощуват на дежурства или да работят с вредни вещества, мястото им не е на улицата. През 2024 г. 2600 души не са преминали физическата проверка - 1671 са излезли в болничен точно в деня на изпита, 322-ма са се провалили, а 605 изобщо не са се явили“, обяснява Вучков. Той коментира и друга особеност на системата – работещите пенсионери. Става дума за 6658 души - от които 4779 са полицаи и пожарникари. „Те получават над 2000 лв. пенсия и между 3000 и 6000 лв. заплата. При пенсиониране вземат и 20 заплати наведнъж, а после не могат да бъдат освободени до навършване на 60 години. Това е пълен абсурд“, възмущава се бившият министър.
Още абсурди - бонусите
Преди дни депутатът от ДБ Ивайло Мирчев извади данни от „кухнята“ на някои държавни служби - за така нареченото допълнително материално стимулиране (ДМС):
Членовете на Комисията за енергийно и водно регулиране са се наградили с близо 1 млн. лева бонуси миналата година. Председателят на Сметната палата, чиято заплата е сред най-високите в страната, е взел над 110 00 лв. годишно ДМС, а заместникът му - 63 000 лв. премия. Шефът на Службата за съвети в земеделието и заместникът му получили съответно 32 000 и 30 000 лева ДМС, и т.н.
Говорим за висши сановници, които взимат високи заплати, дори заплатища - за да си вършат съвество работата. Бонусите би трябвало да се дават за особени успехи, за изключителни услуги. В България обаче целият публичен сектор ги взима "на абонамент". Парадоксът е, че дори когато ние, ,данъкоплатците сме недоволни от работата им, те се самонаграждават с бонуси от бюджета, тоест с нашите пари.
Колкото повече, толкова по-зле
България има цели 19 министерства, голям брой агенции и какви ли не комисии. Растат шефските позиции, щатните бройки и все повече разходи тегнат на плещите на данъкоплатците. Роенето на нови дирекции, отдели, служби и съответно на още началници е любима схема на политиците и на техните протежета - първите си създават армия от "хранени хора", която обслужва не гражданите и бизнеса, а патроните си, и не бди за разумно разходване на публичните средства, а се грижи за "правилното им усвояване". Избуява корупцията във всичките й проявления - уреждане на наши хора/калинки, порочни обществени поръчки, комисиони, незаслужени бонуси и прочее.
Фискалният съвет обяснява защо
ситуацията е критична и ножът е опрял до кокал:
- тежестта на разходите за персонал вече е твърде голяма (10% от БВП);
- изпреварващият ръст на доходите спрямо инфлацията стимулира потреблението и генерира още инфлация;
- ръстът на заплатите в държавната сфера принуждава частния сектор също да увеличава;
- приоритетното увеличаване на заплатите в определени сектори създава усещане за несправедливост и води до протести за по-високи заплати и в другите сектори;
- намаляването на населението изисква съкращаване на служителите в сектори, при които натовареността намалява - полицаи, учители, лекари, чиновници и др.
Фискалният съвет пояснява, че предписва "оптимизация" на персонала. Което не значи непременно и само съкращения и "рязане", а реформи след анализ за всяка издържава от бюджета структура - ефективна ли е, има ли излишни хора и звена, къде трябва да се вдигнат заплатите, къде да се намалят.
Освен това ФС обръща внимание на една привилегия на чиновниците, чието премахване ще спести стотици милиони на бюджета: "Осигуровките за държавните служители, вкл. тези в съдебната система (без тези по Закона за МВР) са 385 млн. лв. Те са бюджетен разход, който може да намалее с около 200 млн. лв., ако чиновниците започнат сами да плащат процентите вноските за пенсии и здраве, както правят всички останали работещи. Още по-голям ефект ще има, ако и полицаите и военните служители поемат част от осигуровките си за своя сметка (към момента държавата им плаща 73,3% осигуровки). Няма икономическа логика едни групи да плащат лични осигурителни вноски, а други не".
Управляващите си запушват ушите
- и за съветите, и за критиките. Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов каза, че няма да реже нито разходи, нито привилегии, даже ще раздава още, защото иска да е "готин" и "сладур". Финансовият таран на "Новото начало" Йордан Цонев заяви, че хич не го интересуват критиките на Симеон Дянков и на други икономисти за безумните харчове, важно било какво говори "господин Пеевски". А Пеевски казва едно и също - че се грижи "за хората", без да уточнява кои хора има предвид.
Министрите, сложили подписите си под най-критикувания от десетилетия проектобюджет, се крият в миши дупки, а депутатите от мнозинството, вместо трескаво да търсят изход от очертаващата се фискална криза, се забавляват със създаването на анкетни комисии - срещу милиардера Джордж Сорос и сина му (по идея на Пееевски и групата му) и за хотела "Хаяши" на премиера Желязков (важна тема за "Възраждане"). Явно на върха не разбират, че нещо страшно иде - Виденова зима. Или Видовден...
