facebook
twitter

Наблюдател

"И нашата бедна журналистика"... заслужи нов медиен закон

След като се справи с въздуха и водата, властта се зае да изчисти и медийната среда
 Карикатура: Христо Комарницки

"И нашата бедна журналистика и тя не остана надире", пише Христо Ботев в памфлета си "Смешен плач", където темата е Парижката комуна, но с тази вмъкната фраза дава цялостна картина на доосвобожденската ни медийна среда. С неговите думи днес може да се направи същата оценка на съвременната българска журналистика, която през последното десетилетие драматично обедня и в буквален, и в преносен смисъл. Толкова обедня, че жалкото й състояние се вижда чак от Париж, където е базирана организацията "Репортери без граници". За 13 години тя регистрира срив на  България по медийна свобода от 36-о на 111-о място. През 2017 г. държавата бе дори на 113-то място, където може да се върне догодина, ако изпълни амбициозната си програма за доизчистване на медийния пейзаж.

Властта се впусна в трескава подготовка да премахне и последните остатъци от непокорна журналистика, които й създават дискомфорт. За такава мисия, както обикновено, можеше да разчита на колаборационизма на опозицията в лицето главно на ДПС, но и на БСП. На 6 декември Народното събрание възложи единодушно (изключително рядък синхрон на власт и опозиция) на Министерството на културата да изработи до 31 март предложение за Стратегия (план) за развитие на медийната среда. На никого не му направи впечатление, че министерството на Боил Банов от месеци прави хилави напъни да промени медийния сектор и че с досегашните си темпове няма да успее до края на март да съчини даже заглавието на законодателната си инициатива.

 

Кое затруднява властовия устрем?

 

Укрепващата национална клептокрация развива тоталитарни рефлекси. Пълзящото овладяване на медиите, което започна през 2007 г. с изграждането на империята на най-корпулентния издател, вече не я задоволява. Новата цел е тотален медиен закон, който да покрие цялото медийно поле. Това означава, че ако овладяването на медиите досега е вървяло отдолу нагоре, занапред ще бъде директно отгоре надолу. Но да се говори за медиен закон е саморазобличаващо. Само по-простодушни могат да си го позволят, които "така си приказват". Председателят на парламентарната Комисия за култура и медии Вежди Рашидов заяви пред БНТ: "Има нужда да се направи нов медиен закон, за да влезе в тон с времето". 

В България единственият специален медиен закон е Законът за радиото и телевизията (ЗРТ). Двата вида електронни медии се лицензират в цял свят, защото държавите разпределят честотите (които са ограничен ресурс) за ефирното им разпространение. Затова е обяснимо да имат законова регламентация. Останалите медии - печат и интернет изданията - нямат нужда за съществуването си от лицензи (позволения), защото властите не разпределят между тях никакъв ограничен държавен ресурс. Само че в информационната ера те се превръщат в мултимедии, които съчетават техническите способности на писаното слово с подвижната картина и звука, т.е. използват предимствата на трите класически медии - печат, радио и телевизия. Нещо повече, вече съперничат и дори надминават по аудитория класическите медии. 

Властта, която чрез корпулентната си медийна империя завладя и разпространението на печата, започва да разбира, че е хвърлила силите си в погрешна посока. Електронните вестници стигат до много повече читатели, като заобикалят разпространителската мрежа. Твърде закъсняло е великодушието на премиера Бойко Борисов, който обеща да възложи тази функция на държавната поща. И с нея, и без нея пътят към читателите е друг.

Голямата задача сега е да бъдат догонени медиите, които

 

използват предимствата на интернет,

 

за да бягат бързо в развитието си. Затова властите говорят, че Законът за радио и телевизия е остарял, имайки предвид не точно радиото и телевизията. Вежди Рашидов често смесва ЗРТ с ненаписания "медиен закон", защото има предвид точно това - преминаването на единия в нещо друго. Намерен бе и параван за тази цел: приетата на 14 ноември 2018 г. трета редакция на Директивата за аудиовизуалните медийни услуги, която трябва да бъде транспонирана в националните законодателства на държавите от ЕС до 19 септември 2020 г. Министерството на културата бързо получи задачата да намери в нея такива клаузи, които да послужат като оправдание за разширяване на държавния контрол извън радиото и телевизията към онлайн изданията.

Въпреки че директивата не предвижда изрично такъв обхват, тя отваря вратичка, през която нашите управници намислиха да пъхнат крак, за да нахълтат после в редакциите. Става дума за видеоклиповете и генерираното от зрители съдържание, които не бива да развращават и да подбуждат към насилие. В директивата специално внимание се отделя на закрилата на децата. Но регулацията трябва да обхване преди всичко видеоплатформите и социалните мрежи, а не да се фокусира върху медиите. Както стана с извратеното тълкуване на европейския Регламент за защита на личните данни, същото предстои да стане и с "аудиовизуалната директива" в побългарения й вариант. Властта ще си присвои правото да контролира уж само видеоклиповете в сайтовете, а на практика ще получи възможност

 

да наднича в цялото редакционно съдържание

 

Министерството на културата направи консултация през юни-юли как да се въведе директивата в българското законодателство, като й потърси място само в ЗРТ, но сега получава по-мащабна задача - да съчини стратегия за цялата медийна среда. Създадената работна група в министерството едва ли ще се справи сама и вероятно ще й бъдат спуснати готови решения от възложителя - Народното събрание. Там пък се изявява един генератор на медийни инициативи - групата около депутата от ДПС Делян Пеевски.

За всеки случай комисията на Вежди Рашидов свика и втора работна група, която напоследък заседава в кабинета на удобния за управляващите главен директор на БНТ Емил Кошлуков. Тя също се е фокусирала върху Закона за радиото и телевизията, но би могла да разшири периметъра си. Това е групата на ударниците, защото си е поставила за цел да излезе с предложения още до края на годината. Нейният продукт ще послужи като пробен балон, за да се види как ще реагира обществото, а след това щафетата може да бъде поета от групата в Министерството на културата.

Премиерът Бойко Борисов няма голямо доверие на такива специалисти, и се придържа към правилото, че на вълка вратът му е дебел, защото сам си върши работата. Той проявява напоследък удивителна медийна динамика не само чрез своето риалити шоу във Фейсбук, но и чрез предложения за въвеждане на нови медийни правила и дори чрез самоувереност, че много го бива в журналистиката, където би се изявил по-добре от всички останали. На среща на 3 декември с ръководители на "Репортери без граници", които игнорираше три години, той прояви готовност да даде ход на предложена от тях "пътна карта" как да се подобри медийната среда в България. Но не и да се откаже да корумпира удобни медии с евросубсидии. Участвалата в срещата наблюдателка за Балканите Полин Адес-Мевел бе запитана от сайта EURACTIV.bg дали въпросът въобще е бил повдигнат.

- Споменахме това на премиера.

 

А той какво каза?

 

- Не отговори.

Разбира се, последното, от което управляващите биха се отказали, е финансовият инструмент, с който държат в послушание повечето медии. Нов закон им е нужен само за да служи като тояга срещу онези, които постят целогодишно, за да се опазят от властово влияние.

Борисов има толкова остра нужда от него, че е готов да прегърне всеки, който му подаде някаква инициатива. В интервю за Би Ти Ви на 4 декември той обясни: "На "Репортери без граници" им казах - дайте правила и поемам ангажимент да събера издателите и ще питам обединявате ли се да ги спазваме, защото аз не мога да контролирам автоцензурата. Не мога да се намеся и на (Делян) Пеевски, и на (Иво) Прокопиев, и на Сашо Дончев. Затова ще кажа - подпишете се всички, съгласете се и ще постигнем свобода на медиите каквато искате".

На това му се казва удар в празно пространство, защото не е нужно да се съчиняват нови правила, а трябва просто да се приложат съществуващите. Още през 2004 г. трите главни институции в държавата - парламентът, президентството и правителството - станаха гаранти на подписания тогава от стотици издания Етичен кодекс на българските медии, който съдържа професионални стандарти по европейски модел. Но проправителствената медийна империя на Делян Пеевски и други храненици на властта решиха да го торпилират през 2013 г., като го подмениха с имитация, която впрочем също никога не са спазвали.

За тяхно сведение кодексът от 2004 г. е инкорпориран в ЗРТ, защото задължава радиото и телевизията да го спазват дори под заплаха от санкции. Няма да е изненада, ако първата работа на властта при замисления ремонт на ЗРТ бъде да премахне точно тази клауза. Затова и се нуждае от предложения за нови правила, които да й послужат за оправдание.

6

Влез или се регистрирай за да коментираш

Още

Строителят на нова България неразумно бави новия затвор
Облагане на бирена подложка
Арт колекциите у нас: какво остава след скандала

26.01.2020

СВЕТЛА ПЕТКОВА

1212 1

Коментари

Erato

Ботев и д-ра (по журналистика),  д-ра (по журналистика) и Ботев, два организма, една кръвоносна система.

Да се чуди човек как да ги отличи един от друг...

Ракурс
снимка на Ракурс

я пак  д-р по какво?

ама вие сериозно ли? като учен 

голям или малък д-р?

няма писание тук от д-р което да не е посредствено но с претенциии?

дъртреалист

Ето как, когато прокудиш приятелите си, 

няма кой да те защити, когато те налазят spamni въшки...

БатВаню

Доктор по журналистика звучи като доцент по борба

Simplicissima
снимка на Simplicissima

друго си е доктор по физкултура

 

приказва си д-рът по журналистика, но ето чии  журналистически нивички наторява Боко :

 

Делан П

Недялко Н

Беновска

 

jovani
снимка на jovani

Доктор Терзиев, пиши една дописка как се справя БОРКИНЯТА с корупцията, г-жа Йончева, в новото си амплоа?

Колко корупционни практики разобличи откак е в Европарламента? Кои? Как се бори с корупцията в ЕС и в частност у нас? Какви допълнителни доходи получи и има ли някои от тях с източник корупционен?

Малко сериозна "докторска" джурналистика и малко жълтевина!

 

 

Пиши, докторе, пиши и питай колега дописник - доктор Хърсев - питай го къде е доктор Ружа?

И прочие злободневни теми.

 

Едната дописка по линия Брюксел, другата по линия дописник в същата рубрика.

Влез или се регистрирай за да коментираш

×