Все повече нарастват шансовете за груб развод с Великобритания, което означава без сделка, което ще предизвиква силно сътресение и от двете страни на Ла Манша. Отвъд безспорно тежките последици за икономиката подобен развод ще има особено тежки последици за милиони граждани от двете страни на Ла Манша, които ще се сблъскат с непреодолими пречки при смяната на статута им. Именно затова ЕС настояваше от самото начало най-напред да бъдат гарантирани правата на европейските граждани във Великобритания (и съответно на британските в ЕС) и едва тогава да се премине към уреждането на търговските отношения и уникалния случай в Северна Ирландия. С активното съдействие на медии и отделни журналисти обаче намирането на решение на този по своята същност идеологически конфликт се превръща в мисия невъзможна. Британските медии и политици от години насъскват обществото срещу ЕС и неговите граждани, създавайки среда на непоносима нетолерантност, която преди броени дни изби в социалните мрежи по особено тревожен начин.
На 5 август един широко скроен британец, описващ себе си като "странна комбинация от берлинчанин, британец, европеец и щипка други, негеографски идентичности", беше нападнат от двама от най-известните европейски журналисти и обвинен в предателство. Става дума за Джон Уорт. С него се познаваме от "Туитър" отдавна, тъй като и той, и аз имаме много общо, само че той е доста по-успешен от мен. И той като мен обожава да се занимава с ЕС и обича свободата да може да живее където сметне за добре, отправяйки предизвикателство към националните системи, които разбиват на пух и прах мита за твърде многото Европа и за това, че Брюксел държи юздите на всички ни. Всеки, който е пробвал ей така, защото може, да се пресели от една страна членка в друга, се е сблъскал не с твърде много, а с прекалено малко Европа. Онези, които обвиняват брюкселския елит във федерализъм, вероятно никога не са се местили другаде и затова не знаят, че ЕС е толкова далече от федерацията, колкото е Елон Мъск от изпращането на екип на Марс. Всъщност Елон Мъск е доста по-близо до това, отколкото ЕС да стане федерация.
Да се върнем на Джон Уорт. Той е 38-годишен чаровен уелсец,
който благодарение на социалните мрежи се превърна в един от най-големите фактори в ЕС, или както е модерно да се казва напоследък, в инфлуенсър. Той е политически блогър, пишещ по европейски теми (точно това ни привлече един към друг) и експерт по комуникации. За разлика от мен обаче, блогът му беше класиран на трето място сред най-четените блогове за ЕС, докато моят, уви, дори не попадна в тази класация. Учил е философия, политика и икономика в Оксфорд и е завършил магистратурата си по европейска политика не някъде другаде, а в Колежа на Европа в Брюж. Преди две години се запознах с него и лично в Берлин на конференция на финансираната от германското правителство платформа за преглед на европейския печат eurotopics, където той беше поканен като гуру на социалните мрежи. Като го слушате, разбирате, че този човек е свободен и в главата, и в сърцето си, космополит.
На 5 август Джон Уорт се похвали в "Туитър", че като се върнал от почивка, намерил в пощенската си кутия резултатите си от изпита за германско гражданство. "Взех го и прескочих първото препятствие пред превръщането ми в германец", написа той и дори беше снимал резултатите си – получил е 32 от общо 33 точки на изпита. Джон решава да замине за Германия през 2013 г. Преди това е живял в Копенхаген, но Берлин го грабва като мястото, където се чувства у дома. На 26 октомври 2013 г. Джон не е знаел какво ще се случи с родината му, но след референдума през 2016-а вече е наясно, че бъдещето му е в Германия. Като самонает той има проблем – никой няма да му помогне да получи виза или разрешително за работа, за да може да остане там. Вече не е имал никакви съмнения, че родината му няма план за напускането на ЕС и това може да се отрази зле на бъдещите му планове, затова и решава да подаде документи за германско гражданство. Статутът му на европейски гражданин значително улеснява задачата, защото му дава право да запази британския си паспорт. Когато Великобритания напусне, това няма да бъде възможно. Радостта му от взимането на тежкия изпит бързо се изпарява, след като берлинският кореспондент на най-четеното европейско издание "Политико", американецът Матю Карничниг, споделя неговия туит с ехидния коментар: "Британците вече са втори (след турците) в придобиването на германско гражданство. Този бежанец от Бризхода гордо представя резултатите от изпита си за натурализация. Толкоз за британския патриотизъм". Матю Карничниг дори му посвещава няколко реда в сутрешния бюлетин на "Политико", разпространяван до милиони абонати из цяла Европа и извън нея, наричайки такива като Джон "неогерманци". С обвинения в изневяра към британския патриотизъм се включи и друг берлински кореспондент – Боян Панчевски. Доскоро той беше кореспондент в Брюксел на "Сънди Таймс" – един от конниците на Бризхода и собственост на "Нюз корпорейшън", а от няколко седмици е кореспондент в Берлин на "Уолстрийт Джърнъл", който също е част от Мърдоковата медийна империя. Боян, който има македонски произход, обвини Джон Уорт в политическо хамелеонство, защото, преди да замине от родината си, е бил член на британските лейбъристи, а сега вече е член на германските Зелени и планира да се кандидатира за европейските избори догодина, ако кандидатурата му бъде одобрена от конгреса на Зелените тази есен.
След като страстите между двамата се разпалват в "Туитър"
до степен да се използват нецензурни думи, Боян се възмути, че Джон споделя едва ли не на живо процеса на превръщането му в германец в контекста на Бризхода и неговия ефект върху гражданите. Нещо повече, "...неговата самиздат персона е базирана на убеждението, че националността, политическата принадлежност, идеологията са аморфни избори на лайфстайл. Това мислене помогна за възкачването на радикалните партии", твърди Боян Панчевски. Според журналистическите консерватори излиза, че човек, веднъж избрал политическа ориентация, веднъж родил се (което не е въпрос на избор в крайна сметка) някъде, той няма право да се откъсва от тези окови. Боян Панчевски е всъщност много добър журналист. Той разкри случаи на #MeToo, тоест сексуално нападение на жени в европейските институции. Проблемът е обаче, че медии като неговата години наред помпаха британския национализъм и омразата към ЕС, а мненията му в престрелката с Джон показват, че за него свободата да избираш какво да правиш с живота си и къде да го правиш е проблем. Тоест излиза, че по-достойното е да си роб на житейските си обстоятелства и решенията на съгражданите ти, формирани от нахъсани медии, чиито собственици имат собствен дневен ред. Историята на Джон Уорт е вероятно историята на хилядите британци, които през последните години получиха германски паспорти. Според Боян Панчевски това е "привилегия на белия човек". На същото мнение е и Матю Карничниг. На възмущението на Джон Уорт срещу употребата на термина "неогерманци", тъй като намеква, че те са по-малко германци от другите, което означава, че хора като Месут Йозил никога няма да бъдат напълно интегрирани, Матю Карничниг отговаря: "Дискриминацията, пред която са изправени белите британски мъже, завършили Оксфорд, докато се опитват да се интегрират в Германия, е една от премълчаните пародии на нашето време". Джон Уорт е убеден, че ако не беше Бризходът, вероятно този разговор нямаше да се състои. Фактът, че
повече от 7000 британци са получили германско гражданство през 2017 г., показва,
че Бризходът хвърли светлина върху въпросите на националността. Нещо, с което гражданите на ЕС смятаха, че никога няма да се сблъскат. "Днешната политика е такава, че глобализираното общество създава победители и губещи и хората се страхуват, че традициите им ерозират, подпомагани от популисти и безотговорни журналисти", ми обясни Джон Уорт по повод инцидента. Цялата случка показва, че всъщност проблемът е по-дълбок. Става дума за това дали е грях да имаш свободата да избираш какъв да бъдеш – британец, германец, хърватин, българин или американец. Има много вътрешни мигранти в ЕС, които не могат и не искат да се интегрират на мястото, на което заработват парите си. Други обаче се чувстват у дома там, където не са се родили. Защо това да е грях? Това всъщност е замисълът на ЕС – свободата да пътуваш, работиш, живееш и местиш капиталите си, както сметнеш за добре. Никой не те спира да бъдеш българин в Германия или германец във Великобритания, нито пък да си роден българин, докато в гърдите ти тупти хърватско сърце. Нужно е единствено да спазваш местните закони, да се придържаш към ценностната система на общността и да си толерантен към изборите на другите. Наистина ли е толкова трудно?
