Неотдавна от Румъния дойде поразителна новина - правителството започва 40% съкращения на администрацията! Тази храброст на управляващите в северната съседка ярко контрастира с малодушието на нашите, които се правят, че не чуват засилващия се ропот срещу разрастването на разходите за държавния апарат.

У нас властта в момента пробутва безумен бюджет, който може да загроби България. Явно нищо не са научили от горчивия румънски опит.  Съседите берат отровните плодове на популизма - години наред раздуване на разходи, раздаване на данъчни преференции и субсидии, бързо растящ бюджетен дефицит и съответно скоростно увеличаване на държавния дълг. Е, сега е дошло време да бъде платена цената на безотговорната политика.  Същото се случи по-рано и с друга наша съседка - Гърция. 

Как Румъния стигна до "гръцки сценарий"?

Ето как описва свличането към финансовата пропаст Адриан Николов от Института за пазарна икономика:   

В средата на миналото десетилетие правителството в Румъния преразпределя 35-36% от брутния вътрешен продукт (БВП). Но след 2020 г. този дял надхвърля 40% и през миналата година достига рекордните 44%. Факторите са многообразни – от бърз ръст на заплатите  в публичния сектор и пенсиите през данъчни отстъпки до схема за компенсиране на високите цени на ток . Звучи ни познато, нали? 

Също като в България тази щедрост не е съчетана с повишени приходи. Бюджетният дефицит започва да се разширява още в предкризисните години, като през 2019 г. надхвърля 4% от БВП. А през 2020 г. заради ковид пандемията превишението на разходите над приходите достига 9 процента. В номинално изражение „дупката“ в бюджета нараства главоломно -  от 837 млн. евро през 2015 г. до над 33 млрд. евро през 2024 г. Дефицитът се финансира за сметка на нов публичен дълг – от под 60 млрд. евро в средата на миналото десетилетие до над 193 млрд. през 2024 г. и прогноза за над 220 млрд. евро през настоящата. Дефицитът отдавна не се вписва в европейското фискално правило от под 3% от БВП, а вероятно догодина и дългът ще надхвърли допустимия праг от 60%. Бързият икономически растеж е отдавна в миналото – през 2023 г. ръстът на БВП се забавя до 2.3%, през 2024 г. – до 0.9%, а за тази година прогнозата на ЕК е за растеж от едва 1.4%.

Рязкото влошаване на фискалните показатели принуждава румънското правителство да въведе редица мерки за балансиране на бюджета, посочва Адриан Николов и описва

"терапията": 

• Увеличение на ДДС - от 19 на 21%, както и фиксиране на намалените ставки на 11%;
• Въвеждане на 1% данък върху строителството;
• Премахване на данъчни преференции върху определени сектори – информационни технологии, строителство, производство на храни;
• Удвояване на данъка върху оборота на банките – от 2 до 4%;
• Минимален данък върху оборота на големи фирми, промени в режимите на малки предприятия и допълнителна дигитализация на счетоводството - с цел намаляване на сивата икономика и повишаване на събираемостта;
• Повишения на акцизи - през 2023 и през 2025 г;
• Две последователни повишения на данък дивидент – първо до 10% в края на 2024 г., след това – до 16%, заложено от началото на 2026 г.;
• Замразяване на заплатите, бонусите, компенсациите в публичния сектор на равнищата от декември 2024 г.;
• Забавяне на индексацията на специалните пенсии (на магистрати, военни и т.н.) с ръст до темпа на инфлацията;
• Редица ограничения за покупки на стоки и услуги в публичната сфера, въведени още през 2023 г.;
• Замразяване на назначенията в публичната сфера и забрана на запълването на празен щат за периода 2024-2026 г.;
• Забрана за увеличението на разходите за персонал в публичните предприятия, както и забрана за наемане в държавните фирми на загуба;
• Намаляване на заплатите и свиване на щата на регулаторите.

Списъкът е дълъг, а описаните тук мерки не изчерпват действията на румънското правителство от последните 2-3 години. Посоката обаче е ясна – затягане на контрола, разширяване на данъчната основа, повишение на данъчни ставки, които засягат цялото потребление и бизнес, свиване на публичната заетост и замразяване на разходи.

Всичко това се случва под зоркия поглед на МВФ. Засега фондът дава само съвети на управляващите и не се е налагало да отпуска заеми под условия, но бъдещето зависи от успеха на мерките, коментира икономистът от ИПИ.

От фискална гледна точка

България днес прилича на Румъния през 2018-2019 г.

Дефицитът се движи по ръба, а дългът расте, при това в години без значителна криза и външен шок. Погледът към Румъния днес е и към България след 2-3 години, ако разширяването на бюджетните разходи не бъде прекъснато, а преразпределението – свито до под 40% от БВП, предупреждава Адриан Николов.

Колегата му Лъчезар Богданов, главен икономист на ИПИ, припомня: при растящ бюджетен дефицит се налага увеличаване на държавния дълг. Освен ако държавата не приватизира и концесионира в големи мащаби (а тя не го прави и не планира да го прави).

"Да, към момента България все още е със сравнително нисък публичен дълг – прогнозата е за 27,8% от БВП към края на годината. Но траекторията сочи рязко нарастване – от 23.1% спрямо БВП през 2024 г. до 36.6% от БВП през 2028 г. Това прави увеличение с 25 милиарда евро само за 4 години. Това е при сбъдване на доста оптимистичната прогноза за размера на дефицита, а при по-голям дефицит увеличението ще е още по-плашещо. Отделно трябва да добавим очаквано издаване на държавни гаранции в размер на още около 3% от БВП", посочва Богданов. И изтъква, че България поддържаше ниски нива на дълга в продължение на четвърт век, защото спазваше бюджетната дисциплина - средното бюджетно салдо за периода 1998-2019 г. беше нула. Дори ако добавим периода след Ковид, средното ниво на дефицита за последния четвърт век е 0,5% от БВП, далеч под стойностите, към които води сегашната фискална политика.

"Всичко това има последици - достатъчно е да погледнем перото „разходи за лихви“ в бюджета, което от 516 млн. евро през 2024 г. се очаква да достигне 1.758 млрд. евро през 2028 г., повече от трикратно увеличение за четири години. Вижда се и рискът от дългова криза, налагаща рязка "фискална корекция", често под надзора на външни институции.

И пак стигаме до паралел с Румъния, където дългът нараства от 64 млрд. евро през 2017 г. до 194 млрд. евро в края на 2024 г. - от „нямаме проблем с дефицита и дълга“ до „ами сега какво правим“.

Ако не искаме черен сценарий 

Управляващите повтарят като зациклила грамофонна плоча, че лансират лош бюджет, но друг не бил възможен. По-добър - през 2027 г., отсече Бойко Борисов. Всъщност има много, буквално стотици полезни мерки и ходове (всеки ден идеите се множат). Може например поне да се започне със свиване на администрацията - тема, особена актуална в последните дни.

Ето съвсем конкретно предложение - от финансиста Владислав Панев, ексдепутат: "Оня ден Трайчо Трайков, бивш министър на икономиката, сподели по БТВ, че министерството, което той е ръководил, сега е разделено на четири отделни ведомства - дали за удовлетворяване на коалиционни партньори, дали за наместване на повече партийни кадри. По негово време е имало трима зам.-министри. Сега всяко министерство има по толкова плюс политическите кабинети, плюс сградите, бонусите и всичко, с което вървят.  

Като стана президент, Хавиер Милей намали министерствата с една трета. Тук сме стигнали аржентинската бройка и можем да направим същото. Въпросът е какво да правим с толкова отговорни партийни кадри", коментира с ирония Панев. 

Е, рано или късно, нещо трябва да се направи. По-добре да е по-рано, за да не пишем черен "български сценарий". Но има ли воля?