Ричард Гренел е човек с много лица. Новият американски посланик в Берлин най-често се изразява като високомерен проконсул на суперсила, понякога – като лоялен говорител на Доналд Тръмп, и рядко като дипломат. Преди дни американецът реши да влезе в нова роля. На закуска, организирана от Близкоизточния мирен форум, той избра ролята на политик помирител. Депутати и представители на политическия елит се срещнаха в скъп италиански ресторант в Берлин и се разбраха да пазят в тайна разговорите си.

Първоначално Гренел настоява да се обсъждат теми като търговската политика, капитализма, човешките права и традиционните ценности, които обединяват германци и американци. По-късно обаче подхваща темата, която е водеща за медиите в последните дни: как Западът ще реагира, ако сирийският диктатор Башар Асад още веднъж пресече червената линия и използва химически оръжия при нова атака в Идлиб – последната крепост на бунтовниците?

„Вече има силна коалиция и тя ще бъде още по-силна от последната“, заявява Гренел. През април след атака с отровен газ в сирийския град Дума само френски и британски сили взеха участие в ответните удари срещу Асад, организирани от САЩ. Този път Вашингтон се надява да привлече колкото може повече държави. Разговори са водени с канадците, с няколко държави в Близкия изток и със страни – членки на НАТО, които са от Европа. Германия е една от тях. „Не молим другите държави да участват“, заяви Гренел, преди да обясни какво точно иска от Берлин. Той настоява Германия  "с мощен глас" да покаже на Асад, че не може да използва отровни вещества. Според него посланието трябва да е: „Не го прави!“. Заплаха. Това е най-малкото, което американците могат да очакват от германския си съюзник.

Доскоро изглеждаше немислимо Германия да участва в ответен удар срещу Асад, но сега се разрази дискусия за изпращане на германски войски в Близкия изток. И както винаги когато се обсъжда военна мисия, се завихря дебат около световната роля на Германия. От години мантрата на водещи германски политици от дясноцентристкия Християндемократически съюз (ХДС) и лявоцентристките социалдемократи (ГСДП) е, че Германия трябва да поеме по-голяма отговорност. Постигнат е консенсус, че тази промяна не може да бъде просто политическа или финансова, а евентуално участие със сериозно военно присъствие. Но само на теория.

Когато обаче нещата станат сериозни, Германия се отдръпва. При последния ответен удар на Тръмп през април канцлерът изключи евентуално германско участие още в началото. Тогава президентът на САЩ обяви предстоящите атаки с туит, адресиран към руския държавен глава Владимир Путин: „Приготви се, Русия“. Вашингтон не си направи труда да попита дали германците искат да участват. Ситуацията сега е различна. Този път Германия ще трябва да вземе решение. Искането пристигна рано, беше тайно и много официално.  

Строго секретно

Преди около три седмици американското посолство поиска срещи с представители на германските министерства на вътрешните работи и на отбраната. Американски специален пратеник разговаря с директор в МВнР в Берлин, а ден по-късно Гренел се срещна и с ръководител от Министерството на отбраната. Американците искат да знаят дали германското правителство ще поиска да вземе участие в евентуална военна атака срещу Асад. Според тях съществуват различни възможности за това – от зареждане на самолети по време на полетите или ескортиране на бойните машини до активно участие във военните операции.

Американците не очакваха отговор. Демаршът обичайно не изисква такъв. А молбата е толкова политически чувствителна, че изобщо не достига и до високопоставени чиновници. Всичко е строго секретно и традиционната в Берлин процедура за постигането на консенсус се прави в движение, като са проведени консултации между министерства и канцлерството. По-късно са информирани лидерите на парламентарните групи, а след това е отправено и публично предупреждение към Асад да не използва химически оръжия. Този план е одобрен от канцлера Меркел и от министъра на отбраната Урсула фон дер Лайен.

 „Няма план, който да устои при първия контакт с врага“, казвал шефът на Генералния щаб на Пруската армия Хелмут фон Молтке. В случая с демарша на Гренел високотиражният таблоид „Билд“ внесе смут в плановете, след като съобщи за американското искане. ГСДП реагира незабавно. След кратка консултация с външния министър Хайко Маас, който е член на партията, шефът на парламентарната група Андреа Налес натисна спирачката. „ГСДП няма да подкрепи участие на Германия във войната в Сирия - нито в правителството, нито в парламента“, заяви тя. Налес познава настроенията в парламентарната група, където е спорен въпрос дори удължаването на мандата на изпратената в Ирак германска тренировъчна мисия. 

За Меркел и Фон дер Лайен моментът на разкриването на плановете се оказа ужасен. До каква степен нещо може да се смята за правдоподобна заплаха, ако коалиционният партньор ясно е показал, че ще гласува срещу военни планове в Сирия? Бързо започна лов на изкупителни жертви. Министерствата предположиха, че лично Гренел стои зад теча на информация, мотивиран от неясни причини, вероятно от политическа глупост. Американците гневно отхвърлиха обвиненията. Не би трябвало да са толкова глупави, за да разпространят молбата точно в този момент.

Меркел и Фон дер Лайен решиха поне да се придържат към втората част на плана – заплахата. Канцлерът, която беше необичайно откровена според личните й стандарти, заяви: „Можем просто да гледаме как някъде се използват химически оръжия и се погазва международна конвенция, но това не е отговор“. Тя обаче не каза дали Германия ще участва в ответен удар, ако бъде премината червената линия. Министърът на отбраната Урсула фон дер Лайен беше още по-искрена, като заяви, че глобалната общност „не може да признае с вдигане на рамене“ използването на химически оръжия. Според нея глобалната общност не е някаква абстрактна величина и не е съставена само от американци. „Глобалната общност сме всички, включително и ние, германците“. Според нея дипломацията е най-важната, „но и тя също има нужда от надеждно възпиране“.

Ограничени възможности за германските лидери

Очевидно има промяна в тона. Разговорите обаче може и да не са достатъчни. Натискът от съюзниците, особено от американците, продължава да става по-настоятелен. Зеещата пропаст между това, което Германия казва, и това, което прави, се увеличава. Меркел и Фон дер Лайен са предприели рискова маневра, чийто успех зависи от предположението, че Асад няма да мине червената линия – че заради заплахите от САЩ и западните съюзници той няма да извърши още атаки с химически оръжия. Тогава никой няма да пита германците дали наистина искат да вземат участие в ответен удар. Но ако Асад използва химически оръжия, широкият консенсус в правителството и сред партийните лидери в парламента е, че Германия трябва да каже „не“, като се позове на политически пречки и на закона.

Меркел и Фон дер Лайен с интерес наблюдават как французите успяват да се присъединят към британците като най-близки съюзници на Вашингтон. Париж няма проблем да участва в съвместни военни действия. В Мали и Либия първи французите искаха да се намесят. За Берлин обаче поемането на по-сериозен военен ангажимент би било голям проблем. Германските лидери обаче знаят, че страната може да играе само с големите. Затова Берлин изпрати разузнавателен самолет „Торнадо“ в подкрепа на мисията срещу „Ислямска държава“. Великобритания пък получи място на масата, докато американците обсъждаха стратегия със съюзниците си в щаба в Катар. В бъдеще страна с размерите на Германия ще трябва да участва доста по-активно от това да изпрати разузнавателен самолет.

Меркел и Фон дер Лайен знаят, че Германия може трудно да участва в ответен удар срещу Асад. На политическо ниво Налес вече заяви, че изпращането на още войски е в огромната си част невъзможно. Правните основания за това са много по-сериозни. За Германия използването на военна сила в случаи, когато не става въпрос за самоотбрана, трябва да бъде узаконено от Съвета за сигурност на ООН. Русия обаче има право на вето и никога няма да се съгласи да бъде нанесен удар на съюзника й Асад. Доклад на центъра за научни изследвания в Бундестага също отхвърли аргумента на британските и френските сили, че ответният удар през април е бил вид хуманитарно действие, за да се предотврати химическо нападение.

Според решение на съда в Карлсруе германските въоръжени сили могат да участват в чуждестранни мисии в рамките на обединения като НАТО или ЕС, с други думи при "система за колективна сигурност". Набързо сформирана коалиция на желаещи, независимо колко голяма може да бъде тя, не отговаря на тези изисквания. Затова Меркел и Фон дер Лайен могат само да се надяват, че Асад и Тръмп не са сериозни в намеренията си. Те обаче са съвсем наясно, че натискът от американците няма да изчезне. В последните дни специалният представител на държавния секретар на САЩ за Сирия Джеймс Джефри мина през Берлин и проведе разговори с високопоставени чиновници от МВнР. Той е опитен дипломат и бил е посланик в Ирак в дългата си кариера. Джефри добре познава Германия, знае немски език и e наясно с дебата относно участието на ФРГ във войната в Ирак. Джефри обаче подчерта, че Америка не може да действа сама. Това беше голям вътрешнополитически проблем по време на войната в Ирак през 2003 г. Той отбелязва, че страната помага, ако други предложат подкрепа. "Затова и търсим възможно най-голяма подкрепа - тъй като ответният удар ще бъде по-мощен от последния". И накрая цитира пруския стратег Карл фон Клаузевиц: "Войната е продължение на политиката с други средства“.