В България има изобилие от държавни служби, които регулират, контролират, надзирават. Те струват милиарди на данъкоплатците и издръжката им расте главоломно от година на година. Тогава защо все по-често и все по-гневно определяме държавата ни като разграден двор, а нейните институции наричаме бухалки за едни и чадъри за други?

В свое мащабно проучване, обхващащо пет години, Българският институт за правни инициативи (БИПИ) се е фокусирал върху 19 от най-важните институции - агенции, комисии, институти. БИПИ изследва въпроса независими и ефективни ли са органи като Сметната палата, комисиите за конкуренцията, за финансов надзор, антикорупционната КОНПИ, Фискалния съвет и т.н. Всички те са на бюджетна издръжка и законодателите са ги оценили като толкова ключови, че ръководителите им се избират с голяма цедка  - по сложни процедури в Народното събрание.

И така, дали са независими? Краткият отговор на БИПИ е - не. Ето защо:

Състезание за кон и половина

Оказва се, че въпреки декларациите на политиците, че за важните постове се търсят най-подходящите и най-достойните хора, практиката сочи тъкмо обратното. Авторите на проучването стигат до потресаващ факт - в конкурсите за попълване на така наречените регулатори няма истинска конкуренция, няма и особен наплив. Те са нещо като състезание с един кон, или по-точно с кон и половина -  за една позиция се явяват средно 1.4 кандидати. 

Обновяването на състава на поредица регулатори с изтекли мандати в последните седмици е показателно. Нямаше конкуренция за Комисията за защита на конкуренцията. Подобно бе и положението с избора на членове на Комисията за енергийно и водно регулиране.

Тази липса на желаещи да работят в полза на обществото по високите властови етажи на пръв поглед е необяснима. И звучи още по-странно при положение, че изискванията към кандидат-ръководителите в много от държавните органи са силно занижени. Например за комисар в КЕВР изискване за професионален опит/квалификация няма, установяват изследователите. И за членовете на антимонополния регулатор (КЗК) е така  - специфични изисквания за квалификация и стаж няма.  Под същия знаменател са комисиите за защита на личните данни и за защита от дискриминация.

Всъщност това, че няма наплив от желаещи за постове, които би трябвало да носят и престиж, и добри доходи, има ясни причини.

Първо, публична тайна е, че управляващите предварително се наговарят кого да издигнат,  а опозицията, дори господ да номинира, няма никакъв шанс да получи подкрепа за своя кандидат. Точно това видяхме например при избора на енергийни комисари. 

Второ, всеки нормален човек се опасява, че стане ли ръководител, ще бъде натискан да прави услуги и да изпълнява нареждания на политиците, които са го номинирали и избрали. И обратното,  в регулаторите нерядко се трудоустрояват изпаднали от парламента (или от някой борд) партийни активисти или амбициозни конформисти, готови на компромиси и на 100-процентова лоялност към определена политическа сила.    

А освен че не би искал да слугува, всеки нормален човек се притеснява, че смени ли се властта, и него ще сменят. Този страх е напълно основателен. Законодателите удобно са пропуснали да предвидят, ако някой бъде отстранен като неудобен, преди да е изтекъл мандатът му, той да има право да обжалва "уволнението" в съда. Жертва на този "пропуск" стана председателят на Сметната палата Цветан Цветков, който бе освободен "по никое време", след като огласи неприятни за някои политици и партии одити (като аферата с инхаус поръчките на държавната Автомагистрали и "Хемус").

Всяка коза  - на свой крак 

БИПИ установява и други притеснителни неща. Работейки по темата, авторите искат от 19-те "регулатора" различни данни за дейността и за финансирането им - по Закона за достъп до обществена информация. Повечето адресати откликват, някои дори се престарават, но има и един, който се ослушва - КОНПИ. Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество напълно изобщо не реагира на запитването на БИПИ.  Да не би в КОНПИ да мислят, че законите не важат за тях?! 

От предоставените от останалите институции данни е видно, че всяка от тях работи по създаден специално за нея закон и че няма единни правила за определяне на заплатите и на бонусите в държавните надзорни и регулаторни органи. Липсват и правила, и логика в определянето на числеността на персонала и на съотношенията  ръководство:персонал. 

"Не е ясно по какви причини органи с еднакъв брой на ръководния състав управляват различен брой служители", коментират авторите на проучването. Например Комисията по дискриминацията е с 9-членен ръководен състав и 59 служители  В Комисията за надзор на одиторите ръководителите са петима, а подчинените им са 24.(Не ви ли напомня за вица "много вожд, малко индианец"). Сметната палата също е с 5-членен ръководен състав, но щатните служители са 540. И още една изненада - макар че имат доста различни функции и отговорности, ръководителите на трите институции получават еднакви възнаграждения.

Въпроси за милиарди 

Работейки с предоставените данни, екипът на БИПИ успява да изчисли грубо, че само включените в изследването институции струват на данъкоплатците около половин милиард лева годишно. А това са само част от многото органи, които регулират, контролират и надзирават. Изобщо не са разглеждани най-скъпите институции - начело с органите на съдебната власт. 

Всъщност никой досега не е изчислил колко струва издръжката на всички държавни контролни и надзорни институции, но е ясно, че става дума за десетки милиарди. Изчисленията са трудни, защото финансовите отчети и отчетите за дейността им често са скрити, трудно откриваеми, непълни и правени в най-различни формати.

Отделна тема е как се правят тези отчети. Някои са "отбиване на номера" и "кипи безсмислен труд". Ето какво отчитат анализаторите: "Липсва оценка на въздействието, не се проследяват ключови индикатори за ефективност,  информацията е слабо разбираема, претоварена с ненужни подробности; отсъства визуализация на данни – няма графики, таблици или инфографики, които да покажат динамика, обхват или ключови показатели, улесняващи разбирането на съдържанието", критикуват авторите на проучването. 

От БИПИ установяват също така, че огромен дял от разходите са за възнаграждения - между 70 и 90 процента. А би трябвало да се инвестира в модерни решения, в нови технологии, в обновяване на софтуер.  

На сляпо

Брадат проблем е, че никой не прави оценка на ефективността. Така и бюджетите, и щатните бройки се определят по инерция, без особени промени през годините, а не според резултатите и ползите. 

Вероятно като данъкоплатци нямаше да се сърдим, че ни струва скъпо, ако армията на белите якички работеше като армия пчелички. Но значителна част от администрацията влиза в други роли - на търтеи, на кърлежи, на "чадъри" и на бухалки. 

Това ще ви го каже всеки, който е опитвал да започне или да развие някакъв бизнес - и дребният фермер, и собственикът на фризьорски салон, и големият предприемач. 

Представянето на анализа на БИПИ във вторник бе уважено от доста политици (основно от опозицията). Имаше доста изказвания и всички бяха в една посока - държавата ни е завладяна, регулаторите са превзети, чака ни трудна и продължителна битка за независимостта им, в която партии, неправителствени организации и медии трябва да са заедно. 

Авторите на проучването, освен че описват "картината", дават и

17 препоръки

за водене на битката. Ето част от тях: 

- Регламентиране на процедура за защита срещу произволно или политически мотивирано предсрочно прекратяване на пълномощията на ръководителите -  с цел осигуряване на институционална независимост;

- Въвеждане на плуралистичен модел при номиниране на кандидатури за ръководители на органи, избирани от Народното събрание - с цел осигуряване на представителност, експертност, защита на обществения интерес и ограничаване на политическото влияние;

- Въвеждане на единни минимални специализирани критерии за заемане на ръководни длъжности: добра репутация и почтеност, доказан управленски и професионален опит в сферата на действие на съответната институция и др.

- Изготвяне на единна методология за определяне на възнагражденията на ръководителите на независимите органи, базирана на функциите и мащаба на институцията и на отговорностите на длъжността;

-  Включване на изрично изискване за изготвяне на стратегии за развитие на органите, избирани от Народното събрание;

 -  Въвеждане на изисквания за периодично външно оценяване на дейността на независимите органи – например чрез партньорски прегледи от сродни институции или специализирани комисии с подходяща компетентност

-  Създаване на единен портал за публично оповестяване на достъпен език и в унифициран формат на годишните доклади за дейността на независимите институции заедно със становищата и оценките на депутатите.

Пълният текст на проучването и препоръките можете да намерите тук.