Медия без
политическа реклама

Достигна ли популизмът в Европа своя връх?

Националистите започват да губят позиции, но причините за разцвета на крайнодясната политика още съществуват

ЕПА/БГНЕС
Бившият министър на вътрешните работи на Италия и лидер на крайнодясна партия „Лига“ Матео Салвини доскоро се къпеше в народната любов, но опитът му да консолидира властта си се провали.

Вероятно изглежда извратено дори и да се прошепне, че антиевропейският популизъм може и да е достигнал своя пик на Стария континент, след като крайнодясната партия "Алтернатива за Германия" постигна рекордни резултати на регионалните избори в две провинции в страната. Някои събития и избори в Италия, Великобритания, Франция, Испания, Австрия, Словакия и Чехия обаче навеждат на мисълта, че приливът може да се обърне срещу националистическите движения. Това не означава, че са решени социалните и икономическите проблеми, накарали много избиратели от средната класа, селските райони и по-бедните да гласуват срещу традиционните политически партии, парламентарната система и ЕС. Популистите обаче изглеждат неспособни да си осигурят мнозинство за своя радикален, антиевропейски курс.

Най-очевидният случай е Италия. Бившият министър на вътрешните работи Матео Салвини, чиято крайнодясна партия „Лига“ с нежелание споделяше властта с антисистемното Движение 5 звезди в първото популистко правителство в Западна Европа, смяташе, че страната е готова за остър завой надясно, и сложи край на коалицията в средата на август, като настоя за предсрочни избори. Докато той обикаляше из плажовете гол до кръста, правеше си селфита със свои привърженици и бълваше огън и жупел към Рим, опитът му да консолидира властта се провали. Доскорошните коалиционни партньори на Салвини го пренебрегнаха и с неохота се договориха да съставят правителство с левоцентристката Демократическа партия. Така Италия се отдръпна от ръба на пропастта, поне засега, и е

 

готова да се върне към по-умерена, приятелски настроена към ЕС

 

икономическа и миграционна политика.

Провалът на Салвини доведе до спад в одобрението към партията му според социологическите проучвания и предизвика първи съмнения относно лидерските му качества. Колелото на късмета в Италия обаче се върти бързо. Потенциалният управник и експерт по социалните медии скоро може и да се завърне, ако икономиката продължава да затъва и новата коалиция се разпадне.

Друг пример е Великобритания. Опитът на Борис Джонсън да се представи като по-популист от популистите, като се закле да извади Обединеното кралство от ЕС – „направи го или умри“ – на 31 октомври, дори и ако това означава Брекзит без сделка, претърпя грандиозно поражение в парламента преди дни. Новият премиер, който обеща да „върне контрола“ от Европа като лидер на кампанията за Брекзит за референдума през 2016 г., изгуби контрол още при първото гласуване в Камарата на общините.

Британската политика е хаотична, обществото е уморено от безкрайните битки около Брекзит и крайнолявата алтернатива, предложена от лидера на Лейбъристката партия Джеръми Корбин, не е привлекателна за избирателите. Благодарение на това Джонсън все пак може да успее да препозиционира Консервативната партия като истинска Брекзит формация и да спечели евентуални общи избори следващия месец. Това обаче изглежда малко вероятно, след като се провали големият му хазартен ход да разпусне парламента, за да се прокара възможността за Брекзит без споразумение.  

Найджъл Фараж, чиято партия Брекзит смаза консерваторите и победи лейбъристите на изборите за ЕП, може отново да се сблъска с недоволство, тъй като не успява да постигне пробив в британския парламент.

Друг пример е и Франция, където президентът Еманюел Макрон изглеждаше изправен пред сериозни проблеми преди 6 месеца с движението на "жълтите жилетки", които всяка събота организираха демонстрации с насилие, а крайнодясната партия Национален сбор на Марина льо Пен отбелязваше възход в социологическите проучвания. Макрон успя да овладее ситуацията, повечето от "жълтите жилетки" се прибраха по домовете си, поне засега, а Льо Пен

 

не успя да постигне победа на евроизборите, която да доведе до промяна

 

на играта. С намаляваща безработица и стабилизирана икономика популизмът изглежда се блъсна в стена във Франция.

Коалицията в Австрия между консерватори и крайнодясната Партия на свободата се провали през май, когато лидерът на антимигрантското движение се появи във видеозапис да предлага договори на предполагаема руска бизнес дама срещу незаконно финансиране. Изхвърлена от правителството, социологическите проучвания дават все още около 20% на Партията на свободата, но изглежда малко вероятно формацията да се завърне във властта след изборите в края на месеца.

В Испания 

 

популисти от крайната левица и крайната десница също губят подкрепа,

 

след като премиерът Педро Санчес и неговото социалистическо правителство на малцинството печелят популярност.

В Германия въпреки възходът на "Алтернатива за Германия" в провинциите Бранденбург и Саксония партията не успя и да вземе властта и все още е в опозиция - всички традиционни партии изглеждат решени да й попречат да се добере както в местната власт, така и на национално ниво.

Управляващите крайнодесни националистически партии постигнаха големи победи на изборите за ЕП в Полша и Унгария, като продължават да се противопоставят на критиките на ЕС по отношение на спазването на върховенството на закона и гражданските права. Истинският полски лидер Ярослав Качински може да загуби абсолютното си парламентарно мнозинство на общите избори през октомври въпреки добилата популярност комбинация между социален и католически консерватизъм.

Междувременно притесненията от нелиберална популистка вълна, разпространила се из цяла Централна Европа, се оказаха пресилени, след като либерал-демократ спечели президентските избори в Словакия, а милиардерът и чешки премиер Андрей Бабиш беше изправен пред масови протести заради съмнения за конфликт на интереси.

И все пак основните политици ще сгрешат, ако приемат популисткото отстъпление като причина за успокояване. Основните двигатели на националистическата политика все още съществуват. Ерозията на някои от основите на европейската демокрация на ХХ век - политически партии, профсъюзи, религиозни общности и индустриални работни места, направи обществата по-нестабилни. Увеличаването на неравенството при доходите, притесненията за миграцията и закриването на работни места за нискоквалифицирана работна ръка заради глобализацията осигуряват подходящи условия за гняв в Европа и в САЩ. Социалните медии предлагат място за всякакви форми на протест, подсилени от фалшиви новини и други манипулации. Факт е, че популистите не трябва да са на власт, за да определят дневния ред - особено по горещи теми като имиграцията. Те успяха да променят дебата от това как най-добре да бъдат посрещани и интегрирани мигрантите до как да бъде защитена „крепостта Европа“ и да се затегнат мерките за влизане на Стария континент.