facebook
twitter

Наблюдател

Докога с това лицемерие за партийните листи?

Почти на всички избори гражданите биват подвеждани да гласуват за едни кандидати, а да бъдат представлявани от други
1367
БГНЕС
Лидерът на ДПС Мустафа Карадайъ и депутатът Делян Пеевски бяха "примамка" за избирателите на движението, за да получи то повече гласове.

В родната политика наистина се случват чудеса. След като години наред не ходеше на работа в парламента, депутатът бизнесмен Делян Пеевски взе че се появи. За да се откаже от спечеленото депутатско място в Европарламента с аргумента, че повече е "нужен за България". С типичния си назидателен тон Пеевски за кой ли път афишира, че е над закона и че може да прави каквото реши, без да се страхува, че някой ще му потърси сметка. И се оказа прав. ЦИК не посмя да го санкционира, защото имало дупка в закона. Не дупка, яма е зейнала отдавна между властимащите и гражданите.

Но Пеевски не бе единствен, макар при него да става дума за рецидив - на предишните евроизбори той пак се отказа. Като него постъпиха лидерът на ДПС Мустафа Карадайъ, водачката на листата на ГЕРБ Мария Габриел и седмата в същата листа Лиляна Павлова. Всички те подведоха избирателите, че имат намерение да бъдат техни представители в Европарламента, а след обявяването на изборните резултатите решиха, че имат по-важни задачи. И отново се получи така, че гражданите гласуваха за едно, а получиха съвършено друго. Което

 

може да е законно, но не е морално

 

Сагата стартира още с официалното откриване на предизборната кампания, когато се разбра, че Пеевски отново е на избираемо място в листата на ДПС. Гражданското сдружение БОЕЦ първо сезира ЦИК дали той има право да бъде кандидат, тъй като се усъмни, че е живял в България или в друга страна в ЕС през последната половин година преди вота, каквото е законовото изискване. След "разследвания", справки с компетентни институции, в комисията, която бе избрана с гласовете на управляващите през март, решиха, че депутатът отговоря на всички условия и може да се запъти към Брюксел. Изобщо не бе отчетено, че той не само не се появява на работа в НС, но и от дълго време не е бил засичан на публични места. Не помогна и извадката на пътуванията на Пеевски между Дубай, Милано и Швейцария, от която става ясно, че той и теоретично не би могъл да е живял в България през този период. За ЦИК, а и за съда обаче се оказа достатъчно, че Пеевски има постоянен и настоящ адрес в България.

Самият Пеевски даже се включи "мощно" на финала на предизборната кампания на ДПС, в чиято листа заемаше почетното второ място. Появи се в две села, обграден от впечатляваща охрана, снима се с този и онзи и даже гласува. С това обаче

 

не потуши страстите, а само ги разбуни още повече

 

БОЕЦ не се отказа от битката си. Веднага след като Пеевски и Карадайъ се оттеглиха от Европарламента, сдружението сезира съда за решението на ЦИК за заличаването им и за "избирането" на следващите две имена за евродепутати. Проблемът не е от вчера и се корени във факта, че никъде в закона не е записано как и пред кого се отказват избраните за членове на Европарламента. Въпреки пропуска в Изборния кодекс членовете на ЦИК по свое усмотрение гласуват срок, до който избраните да се откажат и да бъдат заличени. Съответно на тяхно място влизат следващите в листата. Всичко това отново породи въпросите на каква база ЦИК решава? Защо пред нея се декларира отказ, след като кандидатите вече са избрани и могат да го направят само пред съответната институция - в случая Европарламента? И защо например Мария Габриел и Лиляна Павлова от ГЕРБ трябва да се откажат пред Европарламента, а тандемът от ДПС - пред родната ЦИК? Обяснението, че едните заявили намеренията сиы преди ЦИК да обяви официално избраните за членове на ЕП, а другите - след това, е просто смешно.

Въпреки това съвсем очаквано

 

съдът отказа изобщо да се занимава с казуса,

 

въпреки че решенията на ЦИК бяха атакувани пред ВАС от БОЕЦ и независимия кандидат за евродепутат Десислава Иванчева. Така ситуацията отново се върна в омагьосания кръг.

Всъщност проблемът засяга не само евроизборите, но и парламентарните. Преди години Бойко Борисов, който бе избран за депутат, и то от два района, също се отказа от мандата си пред ЦИК, а не пред Народното събрание.

Същинският въпрос обаче е друг - редно ли е в кампания да участват хора, които възнамеряват впоследствие да се откажат от правомощията си? Каква е ролята на ЦИК в случая - само да регистрира избора и отказа? Защо се допуска подобна изборна измама? "Дупката" в закона не е оправдание да се извършват действия в разрез със самия него. И е крайно време да се изработи ясна, смислена и най-вече работеща регламентация по казуса. Дали ще има политическа воля за това? Едва ли. А уж законът трябва да важи за всички, защото никой не е по-равен от другия (по Оруел).

3

Влез или се регистрирай за да коментираш

Още

Гешев е избран, омертата е гарантирана
Я да мрем по-добре – II
Бюджет 2020 - отново тайни и недомлъвки

Коментари

Интервал

Симулацията на реалност е едно, симулацията на дейност - съвсем друго. Второто често е ненужно.

Sir Mano

Ами да запълнят тази дупка! Например:

1. Кандидатите могат да изтеглят кандидатурата си до две седмици преди изборния ден.

2. След провеждане на изборите и при положение, че съответният кандидат е законно избран за член на парламента, той се отказва директно пред институцията за която е избран.

    2а. Резултатът на партията му се намалява с броя изборни преференции, получени от него.

 

Колко му е?

Minderbinder

Всеки, избран на каквато и да било изборна длъжност, има неотменното право по всяко време да се откаже да я заеме/изпълнява.

Влез или се регистрирай за да коментираш

×