Медия без
политическа реклама

Далавери с мирис на смърт

Шефовете на федерации са специфичен тип апаратчици, които приватизираха управляваните от тях сдружения системно и безпощадно

Данчо Лазаров управлява българския волейбол вече 18 години и отказва да се оттегли, нищо че отдавна е минал пенсионна възраст и някога елитният спорт е в тежка криза.

Да сте чули някой мил роден спортен функционер да се е надигнал доброволно от затопленото си местенце? Толкова са малко, че трудно ще се сетите от първия път. Този специфичен тип апаратчици на практика приватизираха федерациите и ги управляват - разбирай изстискват - системно и безпощадно. Докогато и колкото може.

С кръв сме я взели, с кръв ще я дадем. Ето така гледат те на властта. Изтръгнали са я в ожесточена битка от друг апаратчик и се окопават все по-здраво на всяко следващо общо събрание. На тези неопленуми, където предизвестеният победител печели с над 95% от гласовете. Сити и доволни, делегатите вдигат ръце, а после трескаво ръкопляскат.

Някои спортни династии властват десетки години. Да изброяваме ли? Борислав Михайлов - 14 години. Данчо Лазаров - 18 години. Цеко Минев - 16 години. Добромир Карамаринов - 16 години. Няколко други ги следват плътно по петите. И това са само големите федерации.

Подобно управление тип "до живот" е окей, ако съвпада със златна ера в съответния спорт. С безпрецедентен период на благоденствие, в който медалите валят на килограм. Нека пак прегледаме изброеното - футбол, волейбол, ски, лека атлетика. Е?

При нормални обстоятелства за обикновения данъкоплатец остава скрито какво точно се случва в мухлясалите канцеларии, застлани с китеници и нрави от една уж отминала епоха. А там се случват страшни неща. Освен ако не повярваме, че обитателите им линеят там от любов към спорта и скромно възнаграждение. Защото на книга възнаграждението е наистина скромно.

Понякога - само понякога - някакво извънредно събитие разплисква застоялата вода и тинята бавно се понася към повърхността. За огромно съжаление този път извънредното събитие е смърт.

Парадоксално, но скандалът дори не е свързан със самата смърт - в професионалния бокс, в спорта и в живота като цяло трагедии се случват.

Онова, което се разрази след нелепата гибел на Борис на ринга в Албания, е направо покъртително.

Обикновеният данъкоплатец може и да не е подозирал, но там някъде в една канцелария се помещава Българският професионален боксов съюз. Център на една незабележима паралелна вселена, изтъкана от далавери с аутсайдери от малцинствата и за по 100 евро. Уговорени мачове, забранени стимуланти – какво ли още ще се покаже от цялата мътилка?

Тези дни през телевизионните студия ще минат цяла върволица апаратчици - началници, мениджъри, треньори - кой от кой по-невинен. Ще ни обясняват аргументирано, че единствената вина носи Борис.

Как така се издава професионален боксов лиценз на... бивш футболист? Кой го е издал и срещу какви документи? Как изобщо е възможно да се боксираш от името на съюза с чужда самоличност?

Отговори не чакайте. Всичко е ясно, да влезе убитият.