На Македония й беше нужна точно една година, за да успее да се измъкне от плитчините, в които заседна преди повече от 10 години, и да се упъти със стабилен и решителен курс към пристанището на ЕС. С решаването на десетилетните си проблеми с двата си най-важни съседа - България и Гърция - Македония вече излиза в открито море. Но не само че маршрутът до ЕС е дълъг и изпълнен с трудности, ами и глобалното море в момента е изключително бурно. Първото голямо предизвикателство пред македонския кораб, който все още прилича по-скоро на рибарска лодка, ще бъде предстоящият тази есен референдум за окончателното одобряване на гръцко-македонското споразумение за името на бившата република.
Допреди няколко години провеждането на референдум, където и да било из Европа, се смяташе за еманация на демокрацията, за достигане на висок връх в политическата еволюция и за знак за зрелостта на обществото. След Бризхода, изборите в САЩ, референдума в Холандия (за търговското споразумение с Украйна), а преди това с гръцкия референдум от 2015 г., на който гърците трябваше да приемат или отхвърлят удължаването на втората спасителна програма,
референдумът се превърна в събитие, което крие
в себе си корупция, манипулация и дори организирана престъпност. През последните месеци в британската преса излизат шокиращи разкрития за мащаба на манипулацията зад британския референдум за излизането от ЕС - от незаконно финансиране на кампанията по напускането, през продажбата на лични данни от страна на "Фейсбук" към компанията "Кеймбридж аналитика" с цел по-целенасочено рекламиране (с основно фалшиви новини) до разкритията за неприлични връзки между кампанията по напускането и собственика на най-големите таблоиди във Великобритания Рупърт Мърдок. Американската преса, отделно от независимите държавни органи, също не спира да разследва имало ли е външна намеса в изборите за президент и колко дълбока е намесата. В Холандия също имаше много въпросителни около организацията на референдума за ратификацията на всеобхватното търговско споразумение с Украйна, като съмненията останаха, че зад кампанията "против" стои задкулисие. Дотук става дума за съдбоносни гласувания в три стари западни демокрации, които винаги са били пример за целия свят. Какво да кажем за разорена Гърция, поддържана на системи почти цяло десетилетие, заради корумпирана политическа класа или сега за Македония, държана в плен също в продължение на десетилетие от корумпиран елит?
След референдума през юни 2016 г. Великобритания на практика имплодира и вече две години се опитва да реши задачата за квадратурата на кръга. Британското правителство танцува смъртоносно танго, като прави крачка напред към ЕС, а после две назад под натиска на хардлайнерите. Тоновете информация, които процесът по напускане генерира, могат единствено да удавят дори и опитни плувци като познавачи на процеса, журналисти и политици. ЕС е заел позицията на фара и ситуацията в момента е като в онзи виц за канадския морски фар и американски военен кораб. Във вица американците засичат нещо, като решават, че е друг плавателен съд и издават команда: „Моля, променете курса си 15 градуса на север, за да избегнете сблъсък!” Канадските власти отговарят: „Препоръчваме вие да промените курса си с 15 градуса на юг, за да избегнете сблъсък”. Американците: „Тук е капитанът на американски военноморски кораб. Повтарям, променете ВАШИЯ курс!” Канадците: „Не! Повтарям, ВИЕ променете курса си!”
Американците: „Това е самолетоносачът ЮСС "Линкълн", вторият най-голям кораб в атлантическата флота на САЩ. Придружени сме от три разрушителя, три крузера и многобройни помощни плавателни съдове. Изискваме ВИЕ да промените курса си 15 градуса на север или ще бъдат предприети контрамерки, за да се гарантира сигурността на този кораб!”.
Канадците: „Ние сме фар. Както прецените”. Та, общо взето така звучат преговорите между Лондон и Брюксел, като в Брюксел се изказват дори малко по-различно: „Боли ни фара, какво ще предприемете?”.
На Македония тепърва й предстои да започне преговори за членство, вероятно след една година, и то ако всичко мине добре на референдума. За разлика от Великобритания, Македония няма съмнения къде иска да бъде и как да стигне до там.
Въпросът е обаче как да избегне сблъсъка с референдумния риф.
Нито македонската демокрация, нито медиите, а още по-малко институциите на бившата югорепублика са в състояние да се справят със задачата да бъдат адекватен противник във войната на столетието с фалшивите новини, манипулациите в социалните мрежи, задкулисното финансиране на кампаниите „анти”. Македонските власти намериха обходен маршрут, който вече предизвиква критики. Те решиха да обвържат членството на Македония в НАТО и ЕС със споразумението за името с Гърция в самата формулировка на въпроса на референдума. Въпросът гласи: „Подкрепяте ли членството на Македония в НАТО и ЕС чрез приемане на споразумението между Македония и Гърция?”. Такава формулировка е разбираема на фона на жестоката съпротива на ВМРО-ДПМНЕ, но в същото време е нечестна по отношение на двата стратегически въпроса за Македония – членството в НАТО и ЕС и решаването на проблем, който засяга самата македонска идентичност. В някакъв по-широк план може да се приеме, че един ден членството в НАТО и ЕС ще бъде част от македонската идентичност, въпреки че в ЕС има достатъчно примери, че едното не произтича от другото, но така зададен, въпросът ще преследва идните поколения, които ще се съмняват в добрите намерения на управляващите. Ако бъде зададен прост въпрос, свързан единствено и само със споразумението с Гърция, съществува риск референдумът да бъде отвлечен от националисти и популисти и дори саботиран.
Но сливането на два референдума в един не е особено честно спрямо избирателите. За това до голяма степен е отговорен и самият ЕС, който също настоява споразумението да бъде удостоверено с подписа на избирателите и който още от самото начало се съгласи с ветото на Гърция присъединителният процес на Македония да бъде блокиран, докато не се реши спорът с името.
ЕС сам призна, макар и с половин уста, че това вето беше грешка
и че доведе страната до ръба на етнически конфликт. Продължавайки играта с референдум, макар и консултативен, ЕС става съучастник в последиците от това гласуване и показва, че не е научил уроците нито от Бризхода, нито от опитите за Гризход, а още по-малко от дестабилизацията на Балканите, причинена от отслабнала европейска перспектива. Формулировката на въпроса за допитването е краткосрочно решение на проблема с опитите за отвличане на референдумите, а оттам и на демокрацията, който е дългосрочен. Нещо повече, с тази формулировка се избягва дискусията по съдържанието на споразумението с Гърция, като тежестта се прехвърля върху последиците, ако то бъде отхвърлено. В същото време не се обсъжда по същество членството в ЕС и НАТО, особено предвид радикално променената глобална обстановка, в която тези две организации ще работят оттук насетне.
Това са много сериозни въпроси, с които европейските глави все още не са се сблъскали достатъчно, а какво да говорим за страна, на която й предстои да тръгне по стар и вече обрасъл с треви и храсти път към членство, чиито отговорности и очаквания вече са съвсем различни в сравнение с преди 10 години. Дали Македония ще успее да доплава през бурните води до европейското пристанище е огромен залог не само за нея, но и за целия район на Западните Балкани. Това пътуване, както и животът в ЕС, е пряко свързано с качеството на демокрацията, а високото качество зависи от опазването на общото пространство от епидемии като тези с фалшивите новини, манипулирането на социалните мрежи от компании с непрозрачно финансиране. Тъй като това е твърде дълбок и твърде всеобхватен проблем, не можем да очакваме, че е възможно намирането на решение за един локален референдум, който ще се проведе след 2 месеца. Той обаче показва, че от инструмент на демокрацията, референдумът вече се е превърнал в инструмент на антидемокрацията. Не ни остава нищо друго освен да положим всички усилия да помогнем на Македония да излезе максимално суха от блатото и да продължи курса си към ЕС. Това ще бъде помощ и за нас самите, тъй като референдуми дебнат отвсякъде.
