facebook
twitter

Наблюдател

Бюджет по време на избори

Прогнозите за икономиката би трябвало да направят политиците по-консервативни, но се случва точно обратното
Pixabay

Началото на бюджетната година изглежда типично за периода след 2015 г. и в този смисъл - безинтересно: излишък от около 1 млрд. лв. през януари 2019 г., придружен от увеличение и на консолидираните приходи, и на разходите в сравнение със същия период на предходните години. В същото време има няколко елемента, които заслужават повече внимание.

На първо място това са консолидираните разходи, които се увеличават с около 100 млн. лв. в сравнение с януари 2018 г. По-интересно е

 

откъде идва ръстът.

 

В основната си част това се дължи на по-високи разходи за заплати – около 60 млн. лв., и леко увеличение при социалните и капиталовите разходи. Въпреки че тези увеличения бяха известни още с приемането на бюджет 2019 г., те донякъде показват и приоритетите на правителството, а именно увеличаване на доходите в изборната година и продължаващо пренебрегване на капиталовите разходи.

Бюджетните инвестиции са в размер на около 116 млн. лв., което е над нивото им от януари 2018 г., но е около два пъти по-малко в сравнение с първия месец на 2014 и 2015 г. Последното означава, че не става въпрос за сезонни фактори (настоящата зима беше сравнително мека), а за чисто политически и административни решения. 

При консолидираните приходи правят впечатление данъчните постъпления, които през януари са с над 300 млн. лв. под нивата си от януари 2018 г. В основната си част това се дължи на

 

по-малко приходи от акциз върху тютюневи изделия,

 

които са с 306 млн. лв., или 61% по-малко. Това е по-скоро статистически ефект в резултат от освобождаване на по-големи количества акцизни стоки в края на 2017 г., за които дължимият акциз се внася през януари 2018 г., за да се избегне облагането с по-висок акциз (акцизът на 1000 къса се увеличава от 168 лв. на 177 лв. от началото на 2018 г.). Този ефект би трябвало да изчезне през следващите 2-3 месеца.

Другият приходоизточник със спад, макар и значително по-малък – с 76 млн. лв., е ДДС. Отчасти това се дължи на по-ниските приходи от внос в резултат на по-ниската цена на петрола през януари 2019 г. в сравнение със същия месец на предходната година. В същия период обаче се наблюдава и поскъпване на еврото спрямо долара, което би следвало да компенсира по-високите цени на енергийните ресурси. Това може да означава, че

 

вносът се забавя

 

в резултат от по-ниско вътрешно търсене.

В подкрепа на тази възможност са данните за приходите от ДДС от сделки в страната през януари 2019 г., които са с 51 млн. лв. по-малко в сравнение със същия месец на предходната година. Това е изненадващо, защото обикновено приходите от ДДС през януари са високи в резултат на ударното харчене на бюджетния излишък през месец декември на предходната година. Декември 2018 г. е рекорден за периода 2009-2018 г., тъй като в рамките на един месец са изхарчени близо 17% от годишните консолидирани разходи (по-високо е нивото единствено през 2008 г., когато този дял достига близо 19%).

Дори и да изключим от сметката отпуснатите средства за Автомагистрала „Хемус” – близо 1.35 млрд. лв., тъй като те не са реален разход за 2018 г., декемврийските разходи пак се увеличават на годишна база с близо 1.3 млрд. лв., или с 33%. Т.е. при равни други условия може да се очаква приходите от ДДС през януари 2019 г. да са по-високи в сравнение с януари 2018 г. Да, но изглежда

 

условията не са равни

 

и приходите в началото на 2019 г. са по-ниски, което навежда на мисълта за забавяне на темпа на растеж на вътрешното търсене (потребление и инвестиции).

Въпреки че от данните за един месец не могат да се правят генерални заключения, бюджетната статистика за януари подкрепя публикуваната наскоро прогноза за развитие на икономиката през 2019 г. на Българската народна банка. Според нея може да се очаква забавяне на ръста на потреблението, запазване на темповете на растеж на инвестиции (главно в резултат на по-високи публични капиталови разходи, каквито за момента не се наблюдават) и ръст в износа на стоки и услуги. Това би трябвало да е сигнал за по-консервативен подход от страна на политиците при провеждането на фискалната политика, но, както се вижда от проекта на бюджета и изпълнението му в първия месец на 2019 г., подобно нещо до момента няма.

Вместо това в изборна година политиците са решили да борят по-бавния ръст в потреблението с увеличение на доходите в публичната и социалната сфера. Същевременно т.нар. социални блага, като по-високи заплати, пенсии, социални помощи и т.н., са трудни за отнемане/намаление, което ще ограничи бюджетната гъвкавост в следващите години.

 

2

Влез или се регистрирай за да коментираш

Още

Цветанов си купи нов апартамент, а ГЕРБ си купи СДС
Твърде много зелки на ул. "Латинка"
Концепцията "От мен нищо не зависи" не е вярна

21.03.2019

Аделина Марини

1074 2

Коментари

protor

Що пишете таквиз скучни статии?

kokaracho

не са скучни - тъпи са.

Другият приходоизточник със спад, макар и значително по-малък – с 76 млн. лв., е ДДС. Отчасти това се дължи на по-ниските приходи от внос в резултат на по-ниската цена на петрола през януари 2019 г. в сравнение със същия месец на предходната година. В същия период обаче се наблюдава и поскъпване на еврото спрямо долара, което би следвало да компенсира по-високите цени на енергийните ресурси. Това може да означава, че

 

вносът се забавя

 

в резултат от по-ниско вътрешно търсене.

За сведение, цена за барел нефт януари 2018 - 69 долара, януари 2019 - 59  долара (средно).

курс евро/долар януари 2018 - 1,22 долара, януари 2019 - 1,14 (на това му се вика поеФтиняване, аФФторе.)

накратко как се смята, ДДС 20%:

2018 г.  -   20% * 69$ = 13,8$ * 1,22 = 16,83 евро 

2019 г. - 20% * 59$ = 11,8$ * 1,14 = 13.45 евро

 

Та се чудя, това какво МОЖЕ да означава? 

а) вносът се забавя

б) авФтора е тъпак

 

Влез или се регистрирай за да коментираш

×