Вече се вижда краят на цирковото представление, наречено "Бризход", което показа, че дори и (някога) велики държави могат да бъдат управлявани от арогантно невежа класа, опитваща се да подмени реалността с алтернативна. На 14 ноември най-сетне беше постигнато споразумение за условията за постепенното и контролирано излизане на Великобритания от ЕС. Това беше дълга битка най-вече на Великобритания със самата себе си. Битка, която показа не само дълбокото разделение на нацията и постави на изпитание съюза с Шотландия, Северна Ирландия и Уелс, но и нечистите намерения на шепа интересчии, решили да обърнат историята на една някога велика сила с хастара навън. Преговорите по напускането на Великобритания бяха също ожесточена битка между разума и бризходната фикция, подхранвана от таблоиди и лобисти за чужди правителства. Не на последно място епопеята "Бризход" е мъчително търсене на британската самоличност. Част от това търсене е и много важният въпрос за европейската принадлежност на Великобритания, който стои от столетия.

Ако преди този въпрос можеше да бъде подминаван с прескачане на леки препятствия през целия интеграционен път на ЕС, сега вече това не е възможно. Нито за ЕС е изгодно да се върти на няколко скорости, нито за страни като Великобритания е изгодно хем да са част от ЕС, хем да не са. Именно затова провеждането на втори референдум, за какъвто все повече се говори и настоява, само ще усложни проблема и

ще повлече целия ЕС в британското политическо блато

В писмо до "Файненшъл таймс" бившият евродепутат от групата на либералите Ендрю Дъф обясни, че втори референдум не е решение, тъй като резултатите вероятно ще са същите, само че обърнати, т.е. искащите Великобритания да остане в ЕС ще са незначително повече от желаещите напускане. Това означава, че вътрешно британското напрежение ще се запази, още повече че бяха преминати няколко червени линии, което прави пътя назад почти невъзможен. Проблемът е, че дебатът за втория референдум е изцяло британско центричен, като съвсем съзнателно се премълчава хипотезата, че такъв референдум би бил много лош за ЕС по няколко причини. Резултат, подобен на предишния, но с обърнат знак само ще създаде главоболия на ЕС. Лидерите на страните членки постоянно обясняват, че не искат Великобритания да напусне, но досега никой от тях не се е ангажирал да обсъди подробно сценарий, при който блудният син се завръща.

Макар да е технически и правно напълно възможно, това би било катастрофално решение за ЕС, защото ще пренесе с още по-голяма сила евроскептичния дебат отново на европейски терен. Откакто британската министър-председателка Тереза Мей подаде официално заявлението за напускане на 27 март 2017 г., в ЕС настъпи невиждано досега единство и чувство за обща мисия. Дори и истински разделящият дебат за миграцията не е в състояние да разбие европейското единство. Работи се усилено по изграждането на европейска обща отбрана, по съвършено нов като структура и философия общ бюджет, правят се реални крачки за задълбочаване на интеграцията в еврозоната. Всичко това би било най-малкото много трудно, а по-вероятно - направо немислимо с една дълбоко евроскептична Великобритания. Ако приемем, че Дейвид Камерън не беше отворил кутията на Пандора с прословутата си европейска, а всъщност антиевропейска реч, Великобритания щеше да продължи да прави това, което правеше и преди - да оспорва всяка интеграционна стъпка и да прави постигането на компромис много трудно.

По-лошо - тя вероятно щеше да се възползва максимално от развитието на силен централноевропейски фронт срещу ЕС, което щеше да вкара Съюза в дълбока криза на идентичността и общата цел. Вторият възможен сценарий също е много лош за Съюза - ако гласовете на оставащите бяха надделели. Ако британците бяха гласували за оставане,

Великобритания щеше да се ползва с още повече привилегии

и изключения, което рано или късно щеше да е повод за раздор. Привилегиите произтичат от договорената онзи февруари 2016 година сделка, с която Дейвид Камерън се опита да убеди избирателите, че е по-добре страната да остане част от ЕС. Тази сделка обаче е много вредна за ЕС, нищо че към онзи момент изглеждаше по-добра от напускането на страна членка, което беше табу. С тази сделка на практика Великобритания поиска да спре Земята (ЕС) да се върти или да я накара да се върти спрямо нейната динамика. Ако планът беше успял, Съюзът щеше да е сериозно подкопан отвътре, защото договореното даваше допълнителни отстъпки в четири сфери, така наречените кошници: правата за социална помощ на европейските работници във Великобритания; регулацията на вътрешния пазар; отношенията между страните от ЕС и еврозоната; и темата за суверенитета, която всъщност нанасяше най-символични и големи щети на ЕС, тъй като Великобритания настояваше от преамбюла на Договора на ЕС да отпадне фразата "към все по-тесен Съюз", от което се подразбира постоянно задълбочаване на интеграцията.

Първите два сценария отпаднаха като възможност. Сега остава третият - Великобритания да се върне, ако има втори референдум и резултатите са в полза на завръщането.

Въпросът е обаче при какви условия,

тъй като договорената през февруари 2016 година сделка вече не е на масата. Не само това, но Лондон вече нито държи лоста, нито има козове в ръкава си. Преговорната позиция на правителството е значително отслабена. След референдума в ЕС беше взето неформалното решение повече да няма изключения и отстъпки. Предложеният проектобюджет за следващия многогодишен период е съставен точно в този дух, тъй като се предлага поетапно отпадане на отстъпките и рабатите.

Дори самото започване на разговори по условията за оставане на Великобритания би имало силно разединяващ ефект в ЕС, тъй като може да отприщи много искания за отстъпки, което ще изкара ситуацията извън контрол. Освен това чисто идеологически сегашната управляваща класа във Великобритания е доста неприятелска към определени изконни ценности на Съюза, което ще създаде дълбоки вътрешни конфликти. Не на последно място - завръщането на Великобритания, каквато е в момента, би наклонило много мощно и необратимо везните към антилибералното крило на ЕС не защото Великобритания е орбанистка, а защото има нужда от вътрешни съюзници и както и в миналото ще експлоатира всяка възможност да постига целите си.

Колкото и да звучи цинично, най-здравословно за всички е Великобритания да си тръгне, по възможност уредено и постепенно, за да няма сътресения. Тя има нужда да проведе много сериозен вътрешен дебат за бъдещето си, идентичността си, да погледне проблемите в очите, като свали розовите имперски очила. С други думи, тя трябва да се изправи пред огледалото. Този процес вероятно ще трае дълго и ще е доста мъчителен. Не е изключено да се стигне до разследвания като воденото в САЩ за евентуална руска намеса в изборите. Вече се промъкват подобни тези в медиите.

ЕС също има нужда да се изправи срещу собствените си проблеми, а те не са никак малко. Във вътрешен план все по-голяма е опасността от консолидирането под закрилата на ЕНП на антилиберално крило на ЕС, което създава проблем за либералните основи на Съюза. ЕС има нужда от спокойствие и сериозна концентрация по отношение на изграждането на еврозоната и отбранителния съюз - неща, които вървят, но Бризходът отнема много бюрократично време и енергия, поради което важните теми биват оставяни за по-нататък. ЕС има и все повече външни предизвикателства, които изискват да бъде единен и силен. Така че Бризходът, уви, отдавна не е катастрофа, дори не е проблем. Напротив, той е решение на много проблеми и трябва да се подкрепя.