Гледката на вилнеещи по улиците крайнодесни тълпи е тревожна за всеки град, но по исторически причини подобни сцени са изключително обезпокоителни в Германия. В Кемниц, Саксония, преди дни екстремистите по улиците бяха толкова многобройни, че полицията изглеждаше безпомощна, а както някои подозират - не желаеше да спре расовото насилие.
Спусъкът на тези настроения бе нападението с нож срещу германец, за което бяха заподозрени мъже от сирийски и иракски произход. Но както премиерът на Саксония Михаел Кречмер отбеляза, екстремистите използвали престъплението като
инструмент за масова мобилизация
Те събраха хиляди поддръжници от цяла Германия.
Равносметката след сблъсъците в Кемниц говори сама за себе си: 20 души са ранени, сред които двама полицаи. Повдигнати са 43 обвинения, 10 души ще отговарят пред съда заради показването на забранения хитлеристки поздрав. И това са само данните от първата вечер на уличните демонстрации, които избухнаха след убийството на 33-годишен мъж от немски произход. Двама имигранти от Ирак и Сирия са заподозрени като извършители на престъплението, а мотивите им все още не са изяснени. Полицията подозира, че целта е грабеж, защото нападението става пред банкомат.
Организираното недоволство на крайнодесните фракции в някогашния Карл-Маркс-щат обаче взе връх. Протестът, при който се стигна до провокации и насилие, е организиран от дяснопопулисткия съюз "Про Кемниц". Събират се близо 6000 участници, след като организаторите заявяват предварително участието на 1500 души. По същото време се организира контрапротест от не по-малко от 1500 левичари и противници на неонацистките фракции. Полицията на място се състои от едва 600 души - никой не е подозирал, че ще се наложи да се охранява толкова голяма група хора.
Участниците в контрапротеста твърдят, че са били подложени на гонения от радикални националисти до късно през нощта в понеделник - една от причините е, че служителите на реда са били твърде малко, а демонстрантите с призиви "Чужденците - вън" са залели целия град. Сред арестуваните и обвинените за хулиганство има хора, които са пътували стотици километри, за да се включат в протеста в Кемниц. Някои от протестиращите са пристигнали в Саксония от Берлин, Бранденбург, Долна Саксония, Северен Рейн-Вестфалия, Тюрингия. Социалните мрежи са една от причините за активната мобилизация на десните групи.
Депутатът от "Левицата" Мартина Ренер, която от години изследва дясноекстремистката сцена в Саксония, не е изненадана от високия брой на участниците в протеста в Кемниц. От десетилетия тук съществува
стабилна неонацистка среда
Градът е гореща точка за поддръжниците на т.нар. Nationalsozialistischer Untergrund ("Националсоциалистическо подземие", екстремистка терористична групировка, чиито лидери бяха съдени за 9 убийства, 2 нападения и няколко банкови обира - б.р.).
Кемниц е и една от крепостите на международната неонацистка мрежа "Кръв и чест", крайнодесни ултраси и MMA бойци. Ренер е видяла на протеста представители на хулиганските агитки "Каотик" и NS Boys от Кемниц, "Юмрукът на Изтока" от Дрезден и "Инферно" от Котбус. Сред присъстващите е забелязан и Томи Френк - неонацистки активист, бивш политик от Националдемократическата партия на Германия (NPD) и организатор на Rechtrock фестивал (жанр в музиката, който промотира крайнодесни, неонацистки и расистки послания в текстовете си). Концертите му през 2016 и 2017 г. успяха да съберат на едно място хиляди неонацисти от Европа в Източна Германия.
Кемниц събра на едно място и представители на националистическите партии "Третият път", "Десните", младежката структура на NPD и "Пегида". Високата мобилизация се случва масово в интернет. Само групата на "Про Кемниц" във Facebook има близо 15 000 последователи. Десните екстремисти не използват само Facebook за събирането на подкрепа, а и приложения с криптиране на комуникацията като Telegram и Threema, в която съобщенията стигат до хиляди абонати. Една от предпочитаните мрежи на тези групировки е чат платформата Discord, която се ползва в геймърските среди и в чиито канали се влиза само с покана. Затворените общности подхранват идентичността на групите, като
радикализират членовете им
със споделяне на послания и образи на омразата. Администрирането на платформата се прави внимателно, за да не се допуснат "нежелани" лица.
Кречмер изглеждаше изумен от развоя на събитията точно както дезориентирана е партията му ХДС. Някога тя имаше солиден контрол върху Саксония, но загуби позиции в полза на крайнодясната Алтернатива за Германия (АзГ). Очаква се партията да се представи добре на провинциалните избори догодина и тъкмо тя разпали напрежението и погрома в Кемниц.
Радикалната десница в Германия използва протеста в Кемниц като тестово поле за началото на едно ново движение. Мащабът на демонстрациите им показва, че имат потенциал за нещо по-сериозно - затова лидерите на фракциите ги мобилизират толкова агресивно. "Пегида" организира протест с над 1000 участници в Дрезден още в неделя, когато излезе новината за нападението над германеца. При размириците отново бяха нападани минувачи с "чуждестранен" външен вид. Настроенията към гражданско неподчинение бяха подсилени и от посланието на депутата от АзГ Маркус Фронмайер в Twitter: "Когато държавата вече не може да пази гражданите си, хората излизат на улицата и се пазят сами". Макар че други представители на AfD се разграничиха от неговото мнение, протестът в Кемниц беше посетен и от представители на дяснонационалистическата партия от Баден Вюртемберг.
ХДС изглежда парализиран от възхода на АзГ, която се представи достатъчно добре на федералните избори миналата година, за да принуди Ангела Меркел да състави крехка коалиция със Социалдемократическата партия - втория стълб в традиционния политически пейзаж. Така крайнодесните станаха основна опозиция в парламента и избуява нещо доста опасно, с дълбоки корени.
Често като причина за неволите на Меркел се изтъква нейната политика на отворени врати за бежанците по време на кризата през 2015 г. От либералите в чужбина тя бе възхвалявана като герой, много германци откликнаха на призива й с щедрост, достойна за възхищение. Но вече се натрупа умора от състраданието, а през това време ксенофобите насадиха усещането, че терористи и престъпници злоупотребяват с гостоприемството на германците.
Меркел се опари,
а болката й сякаш бе заразна. Много германски политици сякаш загубиха колективния си глас в защита на миграцията, макар доста от работодателите в страната да казват, че трябва да внасят работна ръка от чужбина, за да попълнят свободните места.
Но крайнодясната заплаха в Германия очевидно застрашава и хуманния жест на Меркел. Тя е най-силна в районите, били някога в ГДР, които все още носят белезите на икономическата дисфункция на съветския сателит и на рязката деиндустриализация след обединението на Германия. По отношение на културната маргинализация Саксония е най-източната точка на изостаналия Изток.
Режимът на ГДР натрупа икономически проблеми, които обединението не успя да разреши. Той създаде и толерантност към тоталитарни идеи. Комунистическите власти празнуваха победата над нацизма, но така и не възстановиха човешките връзки и демократичните институции. Изтокът не премина през травматичния, но изключително важен процес на себепознание, който преживя Западна Германия след Втората световна война. Политиката на ГДР не бе оцветена така от изкуплението. Този пропуск сега се усеща в по-слабия имунитет срещу фашизма.
Имунитетът на цяла Европа е спаднал, а поколението технократи, които си представяха политиката като безкрайна смяна на позициите между лявоцентристи и дясноцентристи, се оказа зле подготвено за това предизвикателство. Меркел бе пример за стабилност и силен защитник на принципната умереност на вътрешната и на вътрешната сцена, но няма ясно очертано движение на меркелисти, готово да поеме кормилото, когато тя се оттегли. Германия не е единствената страна, в която липсват динамични либерални политици, които имат увереността и аргументите да пронижат сгъстяващите се миазми на крайнодесния възход.
По-рано тази година Меркел каза: "Когато поколението, преживяло войната, вече не е с нас, ще разберем какво сме научили от историята". Звучи странно фаталистично от политик в зенита на властта си. Но е наистина предизвикателство за настоящето и идващото поколение - да докажат, че уроците на историята не са забравени.
(По материали от "Ди Велт" и "Гардиън".)
