Медия без
политическа реклама

Сегашна стойност

Без парашут

Снимка: Архив
Емил Хърсев

Преди по-малко от година г-н Ципрас, гръцкият (все още) премиер, отпразнува деня на спасението, защото Елада си върнала икономическия суверенитет и излязла от последния спасителен, т.е. усмирителен пакет, уговорен с кредиторите. Резултатите от вчерашните парламентарни избори още не са обявени, но вече е ясно, че страната ще има ново правителство. Вотът на ядосаните запрати политическото махало надясно. Най-радостният след вота елин сигурно е г-н Алексис Ципрас. Защото става дума за класическа гръцка

 

пирова победа на неговите опоненти

 

Понеже след по-малко от година те ще бъдат изправени пред четвъртия пореден държавен фалит само за едно десетилетие. Ще бъдат обвинени за него и ще бъдат изритани от властта с още по-силен шут от онзи, който получиха през януари и септември 2015 г. Датата на предстоящия фалит не е сигурна, защото кредиторите разполагат с целия арсенал финансови инструменти и техники да я избутат към по-удобен момент, но няма как да е по-късно от началото на 2021 г. Не съм нито вещ познавач на гръцката икономика, нито прорицател. Просто този резултат беше ясен още когато бе подписано поредното (трето) „спасително“ споразумение.

 

Провалът беше предизвестен

 

още преди четири години. Категоричният отказ на основния кредитор Германия (сиреч г-н Волфганг Шойбле, подло е гафовете да се приписват на цели нации и държави) да приеме намаляване на натрупания дълг превърна плана за „спасяване“ на Гърция в кратка отсрочка, осигури на г-н Ципрас лавровия венец на победител, а на банките кредитори - рефинансиране на натрупаните (яки) лихви върху един несъбираем дълг. Даде им и доста време, да се готвят за „подстригване“ на вземанията, т.е. за изписване на загуби. Няма да го признаят. Брюкселската машина за фалшиви анализи ще ни уведоми, че вината за поредния фалит си е на самите гърци (защото били мързеливи и корумпирани, по цяла нощ пиели узаки, до сутринта играели сиртаки и не спират да раздават факелаки). Това са същите лъжи като онези, когато хвалеха „третия спасителен пакет“. Един зализан фукльо, шеф в Брюксел, тогава го нарече

 

„златен парашут“ за Гърция

 

На родния му немски език си звучеше даже точно (думата за парашут, Fallschirm, съчетава „падане, сриване“ и „чадър“). За кого е златото, за кого - сривът, и кой се крие под чадъра, не е трудно да преценим. Песничката как за 10 години Гърция е получила 289 мрд. евро помощи я знам. Но знам и колко са „помощи“ тези плащания и кому помагат. Няма и 1/4 от цялата сума да е отпусната за финансиране на икономиката на страната, огромната част е за „рефинансиране“ на стария дълг, т.е. за превъртане на непосилните падежи за няколко години напред, при което държавите и банките кредитори си прибират лихвите, които имат да вземат. А тези лихви бяха няколко пъти по-високи от дохода по германските държавни книжа, защото Гърция била много рисков длъжник. Та болен здрав носи. Проф. Янис Варуфакис, бившият финансов министър, изписа хиляди страници за европейските златни парашути и ефекта от тях за Гърция. Нека да си припомним

 

хрониката на гръцкото „спасяване“,

 

тя е много поучителна и за съседни нации, които мечтаят да изядат повече, отколкото изкарват.

Първият спасителен пакет (2010-2013) беше 110 млрд. евро. От тях „спасителите“ отпуснаха 73 млрд. евро, а другите спряха поради провал на спасяването. От 330 млрд. държавният дълг падна едва до 320 млрд. евро, но брутният вътрешен продукт се сви от 226 до 181 млрд. евро.

Второто пришествие на спасителите (2012-2014) беше още по-масирано. Договориха 164 млрд. евро помощи, отпуснаха (прибраха обратно) 143 млрд. евро. Държавният дълг остана същият - 319 млрд. евро, в замяна на това БВП падна под 179 млрд. евро. И настъпи „големия фалит“; когато и банкоматите спряха.

Третият спасителен пакет (2015-2018) засега се рекламира като страхотен успех, макар че бе наполовина по-скромен: 86 млрд. евро обещани, 62 млрд. отпуснати. БВП отбеляза възстановяване, Евростат прогнозира 185 млрд. евро за 2018 г. Но расте и държавният дълг, вече е 334 млрд. евро.

 

Спасение няма отникъде

 

и когато през 2020 г. настъпят отложените падежи, отново няма да има пари за плащане, данъците вече са вдигнати максимално, основната ставка на ДДС южно от Кулата е 24% и дори да се вдигне до считаните за предел 25%, това няма да напълни бюджета. Отиващото си правителство обеща доста плащания преди изборите, затова планираният 3.5% касов плюс в бюджета (без разходите за лихви по дълга) вероятно ще се окаже под 2%. Заплатите вече са орязани с около 30% за 8 години, пенсиите – повече. Въпреки това безработицата е около 18%, при младите – над двойно, 40%. Догодина ще е още по-трудно, отколкото през 2015 г. да се договори новият четвърти стабилизационен пакет. Идва неизбежното: ще се наложи голяма част, поне 1/3, от държавния дълг на Гърция да бъде отписан. Песимистите очакват продължително „диво“ (без договор с кредиторите) спиране на обслужването на дълга, нови „Тройки“, нови усмирителни матрици, нова вълна бягащи от страната – и граждани, и фирми. Гърция тепърва ще изпробва доколко Евросъюзът има готовност и способност да се справя с икономически и чисто финансови (дългови) кризи в отделни страни. Не са много вярващите, че ЕС ще издържи гръцкия тест. А ще последват и по-трудни, по-скъпи от него.