Както се и очакваше, излизането на Националния институт по метеорология и хидрология от Българската академия на науките и преминаването му към МОН изобщо няма да мине безболезнено. Преди дни двете страни влязоха в нови спорове, в които вече съвсем открито пролича основната "ябълка на раздора" - 65-те имота на синоптиците. Към някои от тях апетитите са особено големи, като например базата на брега на морето между Ахтопол и Синеморец.
Поводът за последния, поне засега, конфликт даде БАН с решението си от 3 декември да създаде нов "институт за изследвания на климата, атмосферата и водите" на мястото на НИМХ, който според гласувания наскоро закон за държавния бюджет следва да мине към МОН на 1 януари 2019 г. В решението на БАН е записано, че институтът е правоприемник на част от дейността, активите и пасивите на НИМХ. Проблемът обаче е, че за седалище на новото научно звено е определен адресът бул. „Цариградско шосе“ № 66 - точно там, където се помещават и синоптиците. Поради това метеоролозите вече са убедени, че БАН просто опитва всячески да сложи ръка върху базата и имотите им.
Шефът на Общото събрание на академията проф. Евелина Славчева обясни пред "Сега", че след анализ на базата в София са преценили, че най-подходяща за новото звено е сградата на "Цариградско шосе" 66. По думите й става въпрос не за основната сграда, която ползва НИМХ, а за по-малка неремонтирана сграда. Там ще могат да се настанят 15-те човека, които, по думите й, са изявили желание да останат в новото звено на БАН, вместо да отидат към МОН, с тенденция те да се увеличават.
Академията е гласувала щатно разписание на новия научен институт от 44 души. Временно изпълняващият длъжността директор на НИМХ Пламен Нинов обаче обяснява, че въпросната сграда е втората по големина от 6-те бази в София, като изобщо не е малка - тя е двуетажна, на първия етаж е библиотеката на НИМХ, която според БАН е "клон на библиотека на академията", а на втория има 40 кабинета. Според него освен това не става дума за 15 човека, а само за 9 от 724 метеоролози, хидролози и климатолози от НИМХ, които не са пожелали да напуснат академията.
"Защо са й на БАН 40 кабинета за 9 човека?",
пита Нинов. Според устава на академията за откриване на нов научен институт са нужни 15 хабилитирани лица, а БАН разполагат само с трима такива от НИМХ, посочи той. Нинов е категоричен, че след 1 януари 2019 г. метеоролозите ще си останат "там, където са си сега - по работните места".
Според Милена Миленкова от НИМХ е странно от БАН да искат точно тази сграда, при положение че преди месеци институтът им е прехвърлил 2-етажна сграда в Кокаляне. По думите й имотите на метеоролозите в цялата страна са общо 65, като засега не е ясно към кои точно имат претенции от БАН. Особено силни интереси според нея от академията проявявали към базата в Ахтопол. Синоптична станция на НИМХ, намираща се
на брега на морето между Ахтопол и Синеморец,
е най-голямата от 6-те морски станции на института (останалите са в Бургас, Варна, Шабла, нос Емине и нос Калиакра - бел.ред.), обяснява Васко Гълъбов от НИМХ. По думите му тя е от ключово значение за морските прогнози, като навремето там е имало ракетна станция, от която са изстрелвали ракети с цел изследване на високите слоеве на атмосферата. "Към останалите станции няма как да предявят претенции, тази в Бургас е върху общинска собственост, а тази във Варна е дарение на НИМХ", посочва той.
"В баланса на НИМХ има три вида имоти - за оперативна дейност, които са им основни, неизползваеми, както и такива, които НИМХ дава под наем и които според нас трябва да минат към БАН, тъй като щом ги отдават под наем, очевидно нямат нужда от тях", коментира проф. Славчева. Според нея базата в Ахтопол е от втория тип - неизползваеми (специално ракетната база - бел.ред.), но засега от БАН не са коментирали този обект. "Имотите трябва да се опишат много внимателно и след разговори с МОН да се вземат решения имот по имот", коментира проф. Славчева, според която няма причина медийната война между тях и НИМХ да продължава. Относно библиотеката тя коментира, че не би трябвало да е проблем да се ползва както от метеоролозите в НИМХ, така и от учените, които останат към БАН.
Засега развръзката на имотния казус не се очертава със спокоен финал, имайки предвид досегашното развитие на нещата, при което двете страни непрестанно си разменят удари под кръста. След като НИМХ протестира месеци наред да излезе от БАН и такова споразумение се постигна след дълги преговори, през ноември БАН предприеха изпреварваща стъпка и взеха решение да закрият НИМХ. Това стана малко след като се появи проектът на закона за държавния бюджет, чиито преходни и заключителни разпоредби указваха как точно метеорологичният институт ще премине към МОН. Според тях имуществото, архивът, както и всички права и задължения на НИМХ, включително и членствените правоотношения в национални, европейски и международни организации по метеорология и хидрология, и правото да обучава докторанти по акредитирани докторски програми трябва да преминат към просветното ведомство. От БАН обаче се възмутиха от намерението на правителството да премести синоптиците към МОН, без да са уредени имуществените въпроси, определяйки текстовете за противоконституционни. Министерството открито зае страната на метеоролозите и обвини академията, че ръководството й се държи като частна организация.
Колко учени и къде точно ще се настанят очевидно ще стане ясно на 2 януари. Имотите вероятно ще са главен герой в по-дълъг сериал. Разводът, макар и по взаимно съгласие, очевидно ще бъде шумен.
