Ето такива филми трябва да прави Тим Бъртън. Дори в най-макабрените протуберанси на необузданото му въображение винаги е имало нещо инфантилно, наивно и клоунско. Бъртън и детски, носталгичен филм за бутафорията и чудото на цирка: звучи като да са създадени един за друг.

Разказът е разположен във времето, когато киното още не е помело цирка от пиедестала на най-обичано забавление за масите. Все пак това е неизбежно - към финала има сцена, в която младата героиня прожектира на ръчен кинематограф полета на слончето Дъмбо. Усещането за епоха се подсилва от виртуозните костюми на дизайнерката Колин Атууд, сътрудничка на режисьора в над 10 негови филма и носителка на четири "Оскара". 

Циркът на Медичи (Дани де Вито, вече избиран от Бъртън за роля на цирков директор в "Голяма риба") с неговото евтино панаирджийско шоу олицетворява миналото. Пълната му противоположност е огромният, блестящ и индустриализиран бизнес на Вандевиър, ярка смесица от увеселителните паркове на "Дисни" и високобюджетните мултимедийни спектакли на "Цирк дьо солей". Предприемачът рязко проявява интерес към селската трупа, водеща номадски живот на ръба на оцеляването, след като в нея се ражда необикновено малко слонче. Зад коронния номер стои семейството на овдовелия Колин Фарел - ветеран от войната, бивш цирков ездач, и неговите две деца. Момченцето е претупан образ, но момиченцето е центърът на филмовия разказ. То мечтае за кариера на откривател ала Мария Кюри, но дресира слончето не толкова с "научен подход" - както твърди, - а с любов, разбира се. С какво друго? 

Любовта срещу алчността, семейството срещу корпорацията, приятелство и чест срещу амбицията - мотивите не са нови, а "Дъмбо" и не претендира за това. Е, тези красиви идеи звучат леко фалшиво, като знаем, че не става дума за вдъхновено авторско творение, а за старателно калкулиран римейк на архикапиталистите "Дисни". Един от трите игрални филма през 2019 г., които ще върнат към живот три техни анимационни класики (другите са "Аладин" и "Цар лъв"). Оригиналът на "Дъмбо" излиза през далечната 1941-ва и за разлика от другите два, не е особено познат у нас.

Все пак Бъртън се е справил със задачата да наподоби вълшебната бутафорност на цирково шоу. Да, не е истинска магия, а хитър фокус и това личи от 100 км срещу вятъра. Но всеки път, когато слончето полита - с гигантските си уши в ролята на крила - "Дъмбо" носи повей на неподправен детски възторг. И актьорският състав на арената е елитен: най-слабото звено е Колин Фарел, но Де Вито и Майкъл Кийтън (в ролята на злодея) са разкош. Ева Грийн както винаги е удоволствие за гледане в ролята, която й се полага по право - на фатална красавица с френски акцент.