"Рейнско злато" - изповед на един разкаял се рапър
Турският германец Фатих Акин драматизира бурния живот на гангста звездата Хатар
Емилио Сакрая е в ролята на Хатар.
Топлата връзка между рапа и престъпния свят не е новина - и Тупак Шакур е лежал в затвора, а после убит на улицата на 25 години; българинът Ванко 1 пък бе осъден за сводничество и пуснат предсрочно благодарение на скандалната законодателна поправка с неговото име...
Съдбата на немската хип-хоп звезда Хатар обаче надминава и най-смелите момчешки фантазии. Елементи на героизиране и преувеличение не липсват в автобиографичната му книга "Всичко или нищо: Светът ни принадлежи", издадена през 2015 г., а екранната драматизация засилва тези краски още повече. При все хиперболата животът му остава една от онези истории, които просто няма как да не са се случили - прекалено невероятни са, за да бъдат измислени.
С благодатния сюжет се заема германският режисьор с турски корени Фатих Акин - достигнал върха с четвъртия си филм "Срещу стената" (2004, "Златна мечка" от Берлинале и награди на Европейската филмова академия за най-добър филм и режисьор), печелил овации и в Кан (награда за сценарий за "На прага на рая" през 2007, за женска роля на Даян Крюгер в "Без милост", 2017).
Той никога повече не направи филм, който да ни отвинти главите като "Срещу стената". Но независимо дали поднася кулинарна лека комедия или крими хорър за сериен убиец, неговите продукции неизменно предизвикват интерес с яркия си и негримиран поглед към емигрантския живот и, не на последно място, с майсторското използване на музиката като изразно средство. Акин е добре познат на българската публика - почти всички негови филми са били в програмата на "София филм фест" през годините. От екрана на фестивала т.г. започна пътя си и "Рейнско злато", в редовно разпространение от този петък.
Немскоезичните, а и част от българските, тийнейджъри познават творчеството на Хатар (в превод от кюрдски - "опасният"). Роден е под името Живар Хаджаби в пълна с прилепи пещера, докато родителите му бягат от Иран на Хомейни; прекарва част от детството си в иракски затвор, после в бежански лагер; намира сносен живот и уроци по пиано чак в Германия, където баща му опитва да възстанови кариерата си на композитор и диригент. Но малкият Джи избира морала на улицата. Започва с дребни провинения като порно видеозаписи, продажби на хашиш, улични побои - дотук нищо различно от съдбата на безброй други, повече или по-малко маргинализирани бежанци в големите западноевропейски градове. През 2009-а обаче 28-годишният Живар участва в обир на камион, превозващ злато за 1.7 милиона евро, и бяга от правосъдието чак в Близкия Изток. Кръгът се затваря, но той отново е заловен и екстрадиран в Германия. Записва албум в затвора...
Фатих Акин представя този колоритен живот в типичния си стил - суров реализъм, но винаги с нюанс на източен мистицизъм и с усещането, че ни се разказва приказка. (Не само заради русалките от "Рейнско злато" на Вагнер.) Действието е динамично и 140-те минути на филма преминават неусетно, редувайки епизоди на нецензурирано насилие и цинизъм с проблясъци на хумор и човечност. Като кинематографична сила "Рейнско злато" е далеч от най-доброто на Акин: диалогът на няколко езика (кюрдски, немски, английски, турски...) понякога е абсурдно елементарен, клишетата са на една ръка разстояние, мотивацията на героя никога не е напълно ясна - да, музиката го спасява, но катарзис няма, само изкупление; Хатар се отказва от порока просто защото някаква щастлива случайност му е донесла успех по честен път. Трите действия на разказа са коренно различни като стил и въздействие - вероятно най-занимателно, но и най-вторично е средното, където Големият удар е показан в стила на Гай Ричи и неговите гангстери неудачници. Изглежда че режисьорът този път няма интерес да поставя на фокус културните различия и дълбокия драматизъм на емигрантския живот: Изтокът и Западът в "Рейнско злато" съжителстват главно на битово ниво. "Все пак работим в индустрията за забавления, казва той по повод 11-ия си филм. - Аз правя филми за неморални герои, защото те не са скучни."
Наистина не са скучни, по дяволите! От началото до края "Рейнско злато" е въздействащ и увлекателен, с пъстри и самобитни герои (американците могат да завиждат за постигнатото без квоти етническо многообразие), изиграни чудесно от актьори с неизвестни имена, с музикален фон, прескачащ от ориенталски ритми през Вагнер до рап речитативи, с безчет смени на локации и екранни формати. Това се хареса на немската публика и, със 170 000 зрители през премиерния си уикенд, "Рейнско злато" отбеляза най-силния касов старт в забележителната кариера на 50-годишния Акин. Да се надяваме, че и българската ще го оцени.
YouTube
можете да направите дарение през PayPal
