Кинолитературен фестивал като "Синелибри" (току-що приключи четвъртото му издание) неизбежно поставя в центъра на своя фокус писателя - като персонаж, като гост, като главна действаща фигура. Това е напълно закономерно - форумът прожектира само адаптации по литературни произведения, повечето чуждестранни участници и членове на жури са тъкмо именити писатели, а пък организаторите му са издатели. 

Тази година обаче като че повече от всяка друга афишът му предложи екранизации на писателски биографии и документални филми за прочути пера. 

Режисьорът и сценаристът Ерик Барбие в "Обещанието на зората" филмира едноименната автобиографична книга на Ромен Гари - писана, когато той е на 45 години. Акцентът във филма е съсредоточен върху образа на майката на Гари, изпълнена умело от Шарлот Генсбур. Житейската драма е на границата на фарса. Вманиачената любов към сина й (в ролята Пиер Нине) често кара бъдещия голям автор да изглежда като пионка в нейните ръце. Тежкото му детство в Полша, юношеството в Ница, студентските години в Париж, обучението като пилот по време на Втората световна война минават алогично като старогръцка трагедия. На моменти майката изглежда смахната, но нейната прозорливост спечелва преклонението ни. Усещайки близкия си край тя написва 250 писма до сина си, които поверява на своя приятелка. Тези писма той получава в продължение на три години след кончината й; те поддържат духа му до края на войната. 

Според Томас Ман писателят трябва да има съдбовност. Останалите филми от феста утвърждават това наблюдение. Три от тях са посветени на жени от различни държави и епохи. Това са английският "Мери Шели" (2017) на режисьорката от саудитски произход Хайфа ал Мансур. Не е много известен фактът, че романът "Франкенщайн" е написан от 19-годишна тийнейджърка. 

Авторката на любимата книжка на децата "Пипи Дългото чорапче" е представена в "Да се превърнеш Астрид" (2018), реж. Перниле Фишер Кристенсен. Също съвсем новата продукция "Колет" на Уош Уестморланд е драматичен филм за френската писателка от ХХ век Сидони Габриел Колет, принудена да живее и твори в сянката на съпруга си. Три писателки, всяка една от тях със скандална за времето си биография и независим дух. Сигурно не е случаен и фактът, че първите два филма са направени от еманципирани жени. 

Ако в изброените по-горе филми сюжетът приключваше с младостта на писателите, то "Щастливият принц" е посветен на последните години на Оскар Уайлд.  Сценарист, режисьор и изпълнител на главната роля е отдавнашният ценител на творчеството му Рупърт Евърет. Последните няколко години до смъртта си през 1900 г., прокуден и унизен, Уайлд пребивава в евтини хотели в Париж под името Себастиан Мелмот. Едва свързва двата края с оскъдната помощ, изпращана от неговото семейство. Но сцените с хомосексуалността на писателя малко натежават над мизерията и съкрушения му дух.

Документалният "Къщата на спомените" на режисьора и сценариста Георги Тошев ни отвежда във вилата на Лив Улман в Осло, която по странен начин напомня и къщата на Бергман на остров Форьо. Операторът Румен Василев ни представя норвежката актриса по бергмановски - в едър план. Лив, свързана съдбовно и професионално с Ингмар, споделя неизвестни за публиката спомени - едновременно носталгични и противоречиви. Актрисата и муза на Бергман става известна с ролите си в неговите шедьоври "Персона" (1966), "Часът на вълците" (1968), "Срамът" (1968), "Шепот и викове" (1972), "Сцени от един семеен живот" (1973), "Есенна соната" (1978). От началото на 90-те години тя самата режисира няколко филма, сред които са "Вероломната" (1999 г., по сценарий на Ингмар Бергман) и "Госпожица Юлия" (2014, по Стриндберг).

И в документалните "Истинският Херман Кох" на Питер Верхоф (патронът на филма бе гост на фестивала) и "Треската Феранте" на Джакомо Дурси и Бепе Гало режисьорите се опитват да надзърнат и разгадаят под повърхността на фактите творчеството на писателите.