Азиатското кино все още е относителна рядкост у нас въпреки все по-големите успехи, които жъне по фестивалните екрани. "Хоуп", четвъртият филм на режисьора На Хонг Джин ("Риданието") и най-скъпата корейска продукция в досегашната история, акостира в киносалоните след участие в основния конкурс за "Златна палма". Кан отколе цени азиатците, но "Хоуп" е много далече от социалния коментар в арт опаковка, който се изисква за награда. Това е развлечение, което натиска газта до ламарината и отива отвъд холивудския стандарт за масово зрелище. Хонг Джин е приготвил основно неспирен, френетичен екшън, но той епизодично прелива в мистерия, научна фантастика, хорър, пародия, уестърн и антиутопия. Според някои в 160-те му минути са побрани поне четири различна филма. Тази бъркотия може да е уморителна за част от зрителите, но за отегчените от втръсналите жанрови конвенции на американското кино идва като свежа глътка въздух. "Хоуп" е дълъг, ала кадър след кадър поднася разнообразни емоции: може да се смеем, да се ужасяваме, да се погнусим или да изпитваме страх за съдбата на героите, но нито за миг не ни оставя да скучаем.
Цялото това нещо е поднесено с характерната корейска бутафорност и специфичното им преиграване в жестовете и диалозите. "Хоуп" не се страхува от бруталност, но през цялото време страшното е разредено с абсурдно. Има сцени, в които героите преживяват смъртни опасности, само за да загинат по нелеп начин минута по-късно; разказът за първата среща с тайнствените Създания е всъщност разказ за един старец събирач на жен-шен, който се е изпуснал от зор. Черният хумор служи да преглътнем по-лесно кадрите на жестоко насилие.
Филмът не се казва "Надежда" не защото в него надежда за човечеството няма, а защото действието се развива на място, (иронично) наречено Хоуп Харбър. В началото полицай обследва труп на крава, обезобразен от незнаен звяр. "Тигър", предполагат селяните. Следващият час изправя на ръба на седалката и макар да не показва хищното създание нито за секунда - ни на нас, ни на полицая - бързо става ясно, че не е тигър. Изобщо началото на филма е най-сполучливата част от него със старателно изградените декори на разруха, с Хичкоковата логика "най-страшно е онова, което не се вижда". След идентфицирането на невидимата заплаха мистерията намалява - не и с кървавата аутопсия, която разкрива странните анатомични качества на пришълеца - но тогава пък действието се пренася в гората, за да предложи нова серия от секващи дъха преследвания, декорирани с пародийни жестове и фрази. Има големи огнестрелни оръжия, има млада красива полицайка - познатата от "Игра на калмари" моделка Чон Хо Йон; има и глобални звезди в лицето на Майкъл Фасбендер и Алисия Викандер, за които до края ще се чудите какво точно правят във филма - и все пак ще се появят, за да отворят широко вратичката за продължение.
Не може да се каже, че На Хонг Джин не е заимствал от американски образци като "Пришълеца" или "Джурасик парк", но неговата буйна фантазия не спира дотам, а надгражда познатото по хаотичен и хиперактивен начин. "Хоуп" набляга върху ритъма, движението, камерата и сценографията и не си дава много зор с разказа и характеризацията на героите. Много от тях влизат в кадър с ясното съзнание, че скоро ще бъдат убити. Това го прави да изглежда като ефектно, но повърхностно зрелище; (едва забележимият) негов дълбочинен пласт е изграден по подобие на филмите за Годзила: в недрата му дреме международната политика и още от първите реплики разбираме, че неизвестният на науката звяр се вихри току на границата със Северна Корея, а неконтролируемата човешка склонност към агресия е по-подробно експонирана във филма, отколкото извънземната ярост.
"Хоуп" е предназначен за любопитните, за толерантните към така процъфтелия напоследък жанр на ужасите и за вече посветените в азиатското кино. По-чувствителните към насилие може да си излязат, преди да са го преполовили, любителите на по-бавните и съзерцателни филми ще получат световъртеж. От всяко положение имаме необичаен гост не само в Хоуп Харбър, но и в родните кина.
YouTube
