"Брайтън 4" е филм от афиша на миналогодишния "София филм фест", който успя с триста зора да го добута до малко по-широка дистрибуция. За първото му представяне през публика миналия уикенд в София и Велико Търново пристигна лично режисьорът Леван Когуашвили. Киноманите, изкушени от грузинското кино, го познават с прекрасния му втори филм "Срещи на сляпо", а България - в лицето на Стефан Китанов и Мира Сталева - е един от миноритарните продуценти в петнационалната копродукция.
YouTube"Брайтън 4" е радушно приет от критиката по света, спечелвайки три награди на фестивала на Робърт де Ниро "Трайбека" в Ню Йорк - за най-добър филм, сценарий и главна мъжка роля на Леван Тедиашвили - бивш олимпийски и световен шампион по борба, дебютант в киното. В Ню Йорк се развива и по-голямата част от действието в тази трогателна история за семейните връзки и несбъднатата американска мечта. Зад камерата е звездният оператор Федон Папамайкъл ("Отбивки", "Форд срещу Ферари", "Процесът срещу Чикаго 7", предстоящия "Индиана Джоунс 5"). Самият режисьор е живял в Ню Йорк няколко години като студент и вероятно се е вдъхновявал от действителни герои и събития.
В откриващата сцена - едва от малкото в Тбилиси - група мъже гледат футболен мач в бар. Единият от тях, невъздържан запалянко и комарджия, бива успокояван от по-кроткия си и сговорчив брат Кахи (Тедиашвили). Научаваме, че профуква на хазарт парите, които съпругата му гурбетчийка праща от Ню Йорк. Кахи на свой ред заминава за Америка, след като разговорите със сина му Сосо по скайп стават все по-кратки и съмнителни. Куфарът му е пълен с грузински кашкавал. В Ню Йорк Сосо и останалите гастарбайтери обитават мрачно общежитие, а синът се оказва по-голяма издънка и от брата - вместо да учи медицина, той също играе хазарт и е задлъжнял на руската мафия. Трябва да плати и на фиктивната си булка, която ще му осигури зелена карта...
"Брайтън 4" показва меланхоличното ежедневие на несретниците, така и не успели да построят мечтания живот, но понеже все пак говорим за грузински филм - не липсват и хуморът, и тостовете, и абсурдът, и музиката. Тедиашвили е напълно органичен в първата си роля, а пък за последен път на екран е покойната легенда на съветското и грузинското кино Кахи Кавсадзе ("Бялото слънце на пустинята") - тук оперен певец, препитаващ се като портиер. Не съм сигурна дали авторът е имал точно това предвид, но за всички свои герои "Брайтън 4" е своеобразна присъда - колкото и далеч да избягат, за хората със съветско минало няма измъкване и няма хепиенд.
