Легендарното списание "Нешънъл Джиографик", с което 135 г. опознаваме нашата планета и нейните обитатели, уволни вчера и последните си щатни репортери. Като застрашените видове, чието изчезване отразява от десетилетия, списанието достигна нов труден момент от своята история, коментира новината "Вашингтон Поуст".
Вчерашните съкращения на 19 журналисти са поредна стъпка в оптимизацията, предприета от "Уолт Дисни", които го притежават от 2019 г. (след серия от промени в собствеността, започнали през 2015 г.) Оттук нататък "Нешънъл Джиографик" ще разчита на автори на свободна практика и на шепата редактори, които ще сглобяват статии от външни източници. Съкращенията са закрили и малкия отдел за аудио записи на списанието.
Това е втора вълна на съкращения в последните 9 месеца и четвъртата от смяната на собственика през 2015 г. Миналия септември бяха уволнени шестима водещи редактори в безпрецедентна реорганизация на отделите. Някои от освободените вчера (предизвестията им бяха връчени още през април) разказаха, че издателите драстично са орязали договорите на фотографите, които можеха да прекарат месеци на терен в изпълнението на едно задание. Именно фотографиите бяха голямата сила на "Нешънъл Джиографик".
За икономии от следващата година хартиеното издание на списанието с неговата емблематична жълта рамка вече няма да се предлага на щандовете за преса в САЩ. Това обаче не означава, че то престава да съществува - "Уолт Дисни" твърди, че ще продължи да го издава всеки месец.
В своя апогей в края на 80-те "Нешънъл Джиографик" достига 12 млн. абонати в САЩ и още милиони по целия свят. Дори в нашата дигитална ера то остава едно от най-четените списания, макар и да е толкова архаично с практиката си да подготвя всеки материал по няколко месеца. В края на 2022 г. по данни на Алианса за одитирани медии абонатите му са под 1,8 млн.
"Нешънъл Джиографик" се появява през 1888 г. като издание на Националното географско дружество във Вашингтон - организация на 33 учени, преподаватели и приключенци, сред които е и създателят на телефона Александър Греъм Бел. Първоначално списанието се предлага като примамка за записване в географското дружество, но постепенно си извоюва самостоятелно издаване и през 30-те години на миналия век вече надхвърля 1 млн. абонати.
