Преди около 5000 години неолитни жители на Великобритания започнали да строят това, което по-късно ще се превърне в емблематичен паметник в Солсбъри Плейн – Стоунхендж. Оставяйки настрана въпросите защо хората са построили монумента, археолозите отдавна се чудят как са го направили. Смята се, че някои от огромните камъни, използвани за издигането на кръглата структура, са донесени от хълмовете Пресли в Уелс, които се намират на разстояние от поне 200 километра от мястото.
"Започваме да виждаме толкова много връзки между Уелс и Стоунхендж. Не само че това е най-близкият източник на камък, но има и други връзки", заяви Джейн Еванс, изотопен геохимик в Британската геоложка служба, пред Антония Матюс от Би Би Си Нюз, предава БГНЕС.
В ново изследване, публикувано този месец в Journal of Archaeological Science, Еванс и нейният екип предполагат, че зъб от крава, намерен заровен на мястото, е една от тези връзки. Той е от неолитна челюст на едър рогат добитък, открита първоначално през 1924 г., която изглежда е била заровена с грижа близо до южния вход на паметника.
Учените установили, че въпросната крава е живяла между 2995 и 2900 г. пр.н.е., в ранните дни на строителството на Стоунхендж. Чрез анализ на елементарните изотопи в един от кътниците на челюстта, изследователите предполагат, че са разкрили значението на кравата и са свързали животното с Уелс.
Еванс и нейният екип разрязали кътника с височина 2,5 см на девет хоризонтални секции и измерили изотопите, или леките вариации на кислорода, въглерода, стронция и оловото, съдържащи се в него. Тази техника дава информация за живота на кравата през времето, тъй като най-горните слоеве на зъба са най-старите, а слоевете, най-близки до венците, са се образували точно преди кравата да умре.
От кислородните изотопи изследователите установили, че зъбът е израснал за период от 6 месеца през втората година от живота на кравата, от зимата до лятото. Въглеродните изотопи разкрили как се е променяла диетата на животното с течение на времето: през зимата то се е хранило с храна от гората, а през лятото се е премествало на открити пасища. Стронциевите изотопи показали, че променящият се тип храна е идвал от различни геоложки райони. Или кравата се е премествала с промяната на сезоните, или зимната ѝ храна е била внасяна.
Най-забележителна била информацията от изотопите на оловото. Този метал произхожда от геоложки източници и се намира в малки количества в почвата, така че кравите, например, могат да го поемат, когато пасат. Изследователите откриха внезапно увеличение на оловното съдържание в зъба в края на зимата и пролетта, което означава, че източникът на олово в храната на кравата през този период от живота ѝ е бил геоложки по-стар от останалата част от зъба. По този начин животното вероятно е произхождало от район с палеозойски скали, като тези, от които е изграден Стоунхендж – а в Великобритания най-близкият източник се намира в Уелс.
''Уелс е най-близкият район, от който се получават такива оловни състави. Това предполага, че това животно, намерено в Уилтшир [Англия], не е започнало живота си в такъв район. Тя вероятно е пасла по-стари скали и очевидният извод, като се има предвид, че става дума за Стоунхендж, е, че Уелс е вероятният произход на ранния живот на кравата'', каза Еванс пред Каролин Дейвис от в. ''Гардиън''.
Други палеозойски скали могат да бъдат намерени в Шотландия, а проучване от миналата година предполага, че най-масивният мегалит в Стоунхендж е донесен оттам, а не от Уелс.
Остава обаче въпросът защо кравата е била доведена до паметника заедно с камъните. ''Това повдига интригуващата възможност, че добитъкът е помогнал за пренасянето на камъните'', посочи Майкъл Паркър Пиърсън, археолог в Университетския колеж в Лондон и старши автор на новата статия.
Изследването е първото, което предполага доказателства, че животни са били използвани за преместване на големите камъни на монумента от 2018 г. насам, когато едно проучване предположи, че добитъкът е носил товари по време на неолита.
Дори с помощта на добитък, това все пак би било трудно пътуване за строителите на монумента. Преместването на камъните на разстояние от повече от 200 километра би отнело от 2 до 4 месеца, обясни Еванс пред Би Би Си Нюз, и би изисквало участието на цяла общност от животни и хора, за да подпомогнат усилието. ''Трябва да имате запаси от храна. Ротация на хора и животни, които да помагат при тегленето. Вероятно ще имате всички битови нужди, свързани с живота на земята'', отбеляза тя.
Екипът се надява да използва нови техники в бъдеще, за да продължи да разкрива тайните на Стоунхендж след това обещаващо откритие. ''Едно парченце от зъб на крава ни разказа една невероятна история и с появата на нови научни инструменти се надяваме да научим още повече за нейното дълго пътуване'', подчерта Еванс.
