Учени в Германия представиха нов инструмент с изкуствен интелект, който може да разпознава индивидуални различия в клинописното писмо – пробив, който значително улеснява изследването на древния Близък изток, съобщават уебсайтът Heritage Daily и БГНЕС.
Системата, наречена Palaeographicum, е разработена в сътрудничество между Университета във Вюрцбург, Академията на науките и литературата в Майнц и Техническия университет в Дортмунд. Тя анализира дигитализирани изображения на глинени плочки и сравнява характерните форми на клиновидните знаци в огромни колекции от текстове.
Клинописът е използван в продължение на повече от три хилядолетия преди новата ера от цивилизациите в Древния Близък изток за административни, правни, религиозни и литературни текстове. Днес голяма част от тези плочки са запазени само частично и се намират в музеи и колекции по света, което прави тяхното възстановяване изключително трудно.
Екипът от Вюрцбург и Майнц работи от десетилетия върху дигитални инструменти за анализ и реконструкция на хетски текстове от древна Анатолия. Предишни проекти включват създаването на онлайн базата данни Hethitologie-Portal Mainz, която каталогизира около 30 000 фрагмента от плочки.
По-новите разработки включват триизмерно дигитално заснемане на клинописни знаци и платформата TLHdig, стартирана през 2023 г., която позволява търсене както по оригинален клинопис, така и по транслитерация.
Новата система Palaeographicum разширява тези възможности чрез изкуствен интелект, който разпознава и сравнява фини различия в начина на изписване на знаците. В настоящата си версия тя използва база от около 70 000 изображения, съдържащи над пет милиона отделни символа.
Според изследователите инструментът променя из основи работата в областта, тъй като дори малки разлики в почерка могат да разкрият кой е писал даден текст. Въпреки че клинописът се е отпечатвал в глина със стилус, индивидуалният стил на писане остава разпознаваем – някои писари използвали удължени форми, други характерно разстояние или наклон на знаците.
Проф. Герхфрид Мюлер посочва, че ръчният анализ на тези особености досега е бил бавен и трудоемък, тъй като надписите са триизмерни, а качеството на снимките варира.
Проф. Даниел Швемер от Университета във Вюрцбург допълва, че новата система значително ускорява работата – задачи, които по-рано са отнемали дни, вече се изпълняват за минути.
Очаква се инструментът да подобри и датирането на хетските текстове, тъй като повечето плочки не са датирани и се подреждат хронологично чрез анализ на стиловите промени в писмеността.
Разработката продължава, като моделът се обучава допълнително с нови данни и обратна връзка от международната научна общност.
Дългосрочната цел е системата да може автоматично да идентифицира отделни писари сред огромни архиви от клинописни текстове, което би дало нова информация за професиите, движението и социалните мрежи на древните писари.
Проектът е част от дългосрочната изследователска програма на германските академии, посветена на опазването и изучаването на световното културно наследство.
