Европейската комисия представи днес годишните доклади за напредъка към ЕС на страните, очакващи присъединяване - Албания, Босна и Херцеговина, Черна гора, Турция, Косово, Република Северна Македония, Сърбия, Украйна, Молдова и Грузия.

Брюксел потвърди ангажимента си към приемането на нови членове, но подчерта, че процесът остава основан на заслуги.

"Ние сме по-решени от всякога да превърнем разширяването на ЕС в реалност", заяви председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен. Комисията подчертава, че успехът на процеса зависи от последователност и реален напредък в ключови области - демокрация, върховенство на правото и защита на основните права.

"2025 г. беше година на значителен напредък за разширяването на ЕС. Черна гора, Албания, Украйна и Молдова се открояват. Те постигнаха най-голям напредък в реформите през изминалата година", коментира и комисарят по разширяването Марта Кос. Според нея при сегашните темпове и качество на реформите, преговорите може да завършат в идните години.

Черна гора е отбелязала значителен напредък, като през последната година е затворила четири преговорни глави и планира да приключи преговорите до края на 2026 г., ако поддържа сегашното темпо на реформите.

Албания също напредва стабилно - четири тематични клъстера вече са отворени, а подготовката за последния е в напреднал етап. Реформите в съдебната система и борбата с корупцията са отчетени като основен успех. Целта на Тирана е да приключи преговорите до 2027 г.

Въпреки войната, Украйна остава твърдо ангажирана с европейския си път. Комисията счита, че Киев е изпълнил условията за отваряне на първите клъстери. Украинското правителство си поставя амбициозната цел да приключи преговорите до 2028 г.

Молдова също е постигнала сериозен напредък, успешно завършила скрийнинга и приела сходни пътни карти. Кишинев планира да приключи преговорите до началото на 2028 г.

Докладът обръща специално внимание на Сърбия, където продължаващите от ноември 2024 г. масови протести, породени от недоволство срещу корупцията и липсата на отчетност, са довели до силна обществена поляризация. Комисията отбелязва "ерозия на доверието между институциите и гражданите", която спъва процеса на присъединяване. Реформите в областта на правосъдието и свободата на медиите са в застой, макар да се отчита известен напредък по някои законодателни процедури и по-силно съгласуване с общата външна политика на ЕС.

Скопие продължава работа по пътните карти за върховенство на правото и държавната администрация. Комисията подчертава, че Северна Македония трябва да приеме конституционните промени, договорени с Европейския съвет през 2022 г., за да включи в основния закон българите и други малцинствени общности.

В Босна и Херцеговина политическата криза в Република Сръбска е забавила реформите, макар в края на септември 2025 г. страната да е представила нова Реформаторска програма. За да започнат реални преговори, е нужно приемане на съдебните закони в пълно съответствие с европейските стандарти и назначаване на главен преговарящ.

Косово запазва висока обществена подкрепа за европейския път, но забавянето при формирането на институциите след изборите през февруари спъна реформите. Брюксел настоява за възстановяване на диалога със Сърбия и за нормализация на отношенията. Комисията е готова да изготви становище по кандидатурата на Косово, ако бъде поискана от Съвета.

Комисията припомня, че преговорите с Турция са в застой от 2018 г. Въпреки сътрудничеството по общи приоритети, зачестилите съдебни дела срещу опозицията и влошаването на демократичните стандарти будят сериозни опасения.

За Грузия Брюксел отчита "сериозно отстъпление от демокрацията" след въвеждането на закони, ограничаващи свободата на изразяване и правото на сдружаване. Според Комисията страната е "кандидат само на думи", докато не покаже ясна воля да се върне на европейския път.

След публикуването на докладите Съветът на ЕС трябва да разгледа препоръките на Комисията и да реши как да продължи процесът на разширяване.

През последните години ЕС засилва практиката на "постепенна интеграция", която носи ползи още преди членството. Сред тях са Планът за растеж от 6 млрд. евро за Западните Балкани, фондът от 1,9 млрд. евро за Молдова и инструментът от 50 млрд. евро за Украйна.