Медия без
политическа реклама

Бизнесът се обяви против дългото майчинство

Връщането на жените на работа след 2 години води до загуба на трудовите им навици, мотивират се от АИКБ

Илияна Кирилова

Работодателите се обявиха срещу прекалено дългия отпуск по майчинство у нас. "Категорично не подкрепяме запазване на 410 дни отпуск поради бременност и раждане, след който майките имат право на отпуск за отглеждане на дете до 2-годишна възраст срещу ниското обезщетение в размер на 380 лв. на месец, което задържа работната сила на майките извън пазара на труда, където има дефицит на работна ръка. Връщането им на работа след 2 години води до загуба на трудовите им навици и прави трудна адаптацията им на работното място", пише в позиция на Асоциацията на индустриалния капитал в България за трите бюджетни закона.

От асоциацията не предлагат решение или друг срок. България действително е първенец в Европа по дълго платено майчинство. Втората година обаче е изключително ниско платена - сумата догодина остава замразена на 380 лв., въпреки че първоначално бе обвързана с минималната работна заплата, която догодина ще е 560 лв. Аргументът за задържането на това обезщетение според социалния министър Бисер Петков е именно да се мотивират жените да се върнат по-бързо на работа.

Възражения около прекалено дългите отпуски имат и от Българската стопанска камара. Оттам писаха на кабинета да премахне платения отпуск, който се полага върху времето, прекарано в отглеждане на дете. Сега върху двете години на майчинството се дава и редовен платен годишен отпуск. По въпроса наскоро се произнесе Европейският съд в Люксембург, според който периодът на родителски отпуск не може да се приравни на период за действително полагане на труд, поради което, ако в националното законодателство е предвидено върху този период да няма платен отпуск, това е в съответствие на европейските норми.

ЗА И ПРОТИВ

АИКБ се обявява против "необоснованото административно увеличение на минималната работна заплата от 510 лв. на 560 лв.", като настоява тя да не се увеличава, докато не се договори прозрачен механизъм за определянето й между работодатели и синдикати. Очаквано е против вдигането на максималния осигурителен доход от 2600 на 3000 лв. и вдигането на минималните осигурителни прагове до размера на най-ниското възнаграждение. Работодателите са недоволни и от това, че догодина пак ще трябва да плащат първите три дни болнични, което ще доведе до "нов ръст на разходите за обезщетенията за временна нетрудоспособност". Асоциацията прогнозира и нов ръст на инвалидните пенсии заради "недостатъчни реформи в областта на медицинската и трудовата експертиза и в отпускането на инвалидни пенсии".

Подкрепа се дава принципно за бюджета, запазването на данъчния модел, увеличените пари за образование, реформите в професионалното образование, както и за "опита за реформа в сектор здравеопазване".