facebook
twitter

Просвета

Успя ли държавата да осигури студенти за дефицитните специалности

Математиката остава сред най-нежеланите направления, но в педагогиката кандидатите вече са повече
558
Илияна Кирилова
Времето ще покаже дали липсата на такси за някои специалности ще увеличи интереса на кандидатите за тях.

Приемът в българските университети за академичната 2018/19 отдавна приключи, но данните за реализираните бройки по вузове и професионални направления излязоха едва преди седмици. Те са особено показателни за интереса на студентите към дадени специалности, както и за ефекта от държавните мерки, насочени към стимулирането на определени направления. Поне засега изводът е, че усилията на МОН да привлече повече младежи към важните, но дефицитни откъм кадри специалности за икономиката ни успяват отчасти в едни области - като например педагогика, но се провалят в други, като математика. Какво показват още таблиците за планирания и реазлизиран прием на кандидат-висшисти в родните висши училища?

Данните показват, че студентите у нас намаляват с малко над 300 души, въпреки че т.г. бройката им бе планирана с около 100 студенти повече - ако през м.г. приетите кандидат-висшисти са били 42 067 човека, то през тази година те са 41 763 души. Като процент на изпълнение на утвърдения план-прием картината изглежда като през миналата година - тогава само 8% от планираните места са останали незапълнени, докато тази година без нужните бройки са били 9% от местата за студенти.

С най-голям успех може да се похвали педагогиката -

 

приемът в тази специалност е запълнен на 100%

 

с 3100 приети студенти, или с 218 човека повече от м.г. Резултатът вероятно отчасти се дължи на опитите на МОН да върне престижа на учителската професия - основно със започналото поетапно увеличение на учителските заплати. Миналата година преподавателите получиха първия скок на възнагражденията си (средно 24%, в които се включват парите за уязвими ученици, за допълнителна работа и т.н.), а от 1 януари т.г. е планирана втората стъпка от 20% увеличение. Така стартовата заплата на млад учител ще се повиши до 920 лв. (при 660 лв. в началото на третия мандат на ГЕРБ), като целта е до 2021 г. тя да достигне 1200 лв.

С 418 човека са се увеличили и приетите в специалността педагогика на обучението по..., която подготвя така нужните и дефицитни бъдещи учители по различните предмети. Студентите тук са общо 1891, което е 84% от заложеното. По теория и управление на образованието обаче кандидатите намаляват от 29 през м.г. на 25 човека през т.г.

Сред специалностите, които са успели да привлекат повече студенти от миналогодишната бройка, са още филология (136 човека повече), философия (34 повече), история (22 повече), медицина (18 повече), архитектура (62 повече) и др. Известен успех се забелязва и при физическите науки, където кандидатите са се увеличили със 64 души - от 171 през м.г. на 235 т.г., макар че желанията са били за приемане на над 100 човека повече (т.е. едва 65% изпълнение). Малко по-добро е положението с химическите науки, при които кандидатите да ги изучават са нараснали с 84 - от 252 на 336 човека (пак ниско изпълнение - 75%). Макар и с малък брой, но все пак с повече студенти от м.г. може да се похвали и специалността енергетика, в която кандидат-висшистите се увеличават с 12 - от 326 на 338 на броя, при планирани 449 места, т.е. 75% изпълнение на план-приема.

В 24 от 52 професионални направления обаче студентите намаляват. За някои от тях, като масовите икономика и администрация и управление, където кандидатите са намалели спрямо м.г. съответно с 12% и 22%, орязването е желано и дори заложено от държавата, която т.г. предостави по-малко бройки за тези специалности, защото завършилите ги не могат да се реализират по тях. Така е и с

 

правото, което е избрано от 1027 души,

 

което е със 56 човека по-малко от м.г. При други обаче намалението е притеснително.

Въпреки че т.г. кабинетът отпусна за машинно инженерство 65 бройки повече от м.г. заради повсеместния глад за инженери, приетите в това направление са с 30 човека по-малко, или 1289 на брой (или минус 2%). При 78 планирани бройки повече за общо инженерство приетите са с 18 по-малко, или общо 1511 човека. Много тревожна продължава да бъде ситуацията с математиката въпреки всички мерки, които държавата прилага за нея - тя бе обявена за приоритетна специалност, освен това трите вуза, която я предлагат, имат право на допълнително по 2000 лв. отгоре за всеки свой студент, приет над миналогодишната бройка в това направление. Младежите, избрали тази специалност, обаче са с 3-ма по-малко от м.г., или 163-ма в цялата страна, при намерение за приемане на 325 кандидат-математици. Тук процентът на изпълнение на утвърдения прием е едва 50% и се оказва третият най-нисък от всички 52 професионални направления в родните вузове.

С най-нисък процент на изпълнение са направленията материали и материалознание - едва 46% (85 приети при 183 заложени бройки, макар че студентите се оказват с 26 повече от м.г.), както и химични технологии - в тази специалност са приети 263-ма човека при планирани 505-има, което е намаление от около 5% на студентите спрямо м.г., или едва 52% изпълнение на план-приема.

Кандидатите за диплома по проучване, добив и обработка на полезни изкопаеми намаляват с 43 души, от 223 на 180 човека, което представлява 82% изпълнение на плана, а по металургия са с 2-ма по-малко (от 44 на 42-ма), или едва 60% изпълнение на приема. Въпреки повечето отпуснати бройки намаление на студенти има още в направленията растениевъдство и животновъдство. По-малко студенти от м.г. има още в транспорт, корабоплаване и авиация, електротехника, електроника и автоматика, информатика и компютърни науки, биологически науки и др.

 

МЕРКИ

МОН прилага различни мерки, за да увеличи приема в специалностите с липса на специалисти - обявяване на приоритетни и защитени специалности, получаващи повече финансиране, и т.н. Шест специалности с идентифициран бъдещ недостиг на пазара на труда от догодина например ще станат безплатни за студентите. Става дума за педагогика на обучението по.., математика, физически науки, химически науки, религия и теология и енергетика. За освобождаване на студентите във въпросните специалности от такси са предвидени 2 млн.лв. Бройките не са кой знае колко много - за м.г. например младежите у нас, следващи педагогика на обучението по.., са малко над 1400, тези по математика са едва 166, избралите физически науки - 171, религия - едва 95 души и т.н. За да стимулира интереса към математиката и инженерните науки, МОН реши да разшири мерките и още от училищна възраст. Догодина министерството ще финансира дейностите по интереси в учебните заведения с 25 млн.лв., но постави условие - 40% от тях да са за кръжоци в областта на математиката, дигиталната креативност, природните науки и технологиите, или част от т.нар. СТЕМ специалности.

 

ВУЗ ПО ВУЗ

18 вуза са били с намален план-прием спрямо 2017 г., а 19 - с увеличен съобразно комплексната оценка за качеството и реализацията на завършилите, показват още данните на МОН. Най-голямо орязване е имало при Висшето училище по телекомуникации и пощи - с 27%, като т.г. утвърденият прием е бил за 281 човека (приетите са 262-ма). Около 16% по-малко са били заложените бройки за Националния военен университет "В. Левски" във Велико Търново, който е изпълнил приема си на 78% и е приел 358 човека. В Стопанската академия "пораженията" са за около 17% - тук приетите са 613, при 743 през м.г. В УАСГ план-приемът е намален с 13 на сто - от 977 на 843 души, а приетите т.г. са 637 души, което представлява 76% изпълнение. По около 7% по-малко бройки е отпуснала държавата за Шуменския университет - 1216 вместо миналогодишните 1336 души, като вузът ги е запълнил на 94%, за УНСС - 4402 вместо 4 767 (100% изпълнение), както и за Висшето транспортно училище "Т. Каблешков" - 410 вместо 441 души (100% прием). Икономическият университет във Варна е бил с 5% орязан прием (от 1865 на 1765 души), като студентите му т.г. са със 146 по-малко от м.г. Минногеоложкият университет пък е получил 4.4% места по-малко (намаление на приема от 633 на 605), от които е успял да запълни 482 места, т.е. 80% изпълнение, или 90 студенти по-малко от м.г. При ТУ-София орязването е по-малко - от 3615 на 3555 места, от които заети са 87%, или 3100 места, а при ХТМУ - от 718 на 684 места, като тук изпълнението е едва 60%, или 409 приети (с 54 по-малко от м.г.).

 

ОТЛИЧНИЦИ

Всички отпуснати бройки са запълнили 12 държавни университета - медицинските университети в Плевен, Пловдив и Варна, Националната спортна академия, Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство, Академията на МВР,  Висшето военно- морско училище "Н. Й. Вапцаров", Висшето транспортно училище "Т. Каблешков", Стопанската академия в Свищов, Икономическия университет във Варна, УНСС и УниБИТ. С над 90% реализиран прием могат да се похвалят още Великотърновският и Пловдивският университети, МУ-София, Лесотехническият университет, НАТФИЗ, Тракийският университет, ТУ-Варна, Шуменският и Югозападният университет. Според данните Софийският университет е изпълнил на 84% приема си.

 

НА ЧАСТНО

При частните вузове картината изглежда повече от притеснителна. При отпуснати 14 335 бройки въпросните университети бяха приели едва 6778 студенти, което е едва 47% реализиран прием, показваха междинните данни към 15 септември т.г. Очакванията са окончателните резултати да не сочат особена промяна. Най-зле е положението например в Пернишкия университет (едва 19 приети студенти, или 6%, от възможност за 300), в Европейското висше училище по икономика и мениджмънт в Пловдив (9% реализиран прием), Международното висше бизнес училище в Ботевград (15%), Висшето училище по мениджмънт във Варна (33%) и др. Заради огромното неизпълнение на приема просветният министър Красимир Вълчев заяви, че планира да въведе известни ограничения пред приема на частни студенти. Те няма да са като при държавните вузове - да са обвързани с реализацията на пазара на труда и т.н., а ще са най-общи. Идеята е броят на студентите, които може да приеме един частен университет, да е не повече от 15-20% от приетите кандидат-висшисти през предходната година. За да станат факт въпросните промени, ще са нужни поправки в закона за висшето образование. Най-ранната възможност за въвеждането им е за академичната 2019/2020 година.

1

Влез или се регистрирай за да коментираш

Още

„Галъп”: 8% от българите вярват, че Земята е плоска

13.03.2019

3341 54
Запор на сметки блокира заплати и стипендии във Великотърновския университет

16.12.2018

1276 25
Томислав Дончев: Основното образование трябва да бъде задължително

01.12.2018

1188 31

Коментари

Angel Stoichev ...
снимка на Angel Stoichev Dimitrov

"Червените куфарчета" не плащат заплати, което кара хората да емигрират. Да молят ромите да им работят. 

https://iconomicabg.blogspot.com

Влез или се регистрирай за да коментираш

×