Гражданските компетентности на 14-годишните ученици в България се влошават, става ясно резултатите от третото издание на Международното изследване на гражданското образование - ICCS 2022 г., обявени от Международната асоциация за оценяване на образователните постижения (IEA). Те показват "неотложна нужда от подобрение на гражданските компетентности на учениците", коментират от Института за изследвания в образованието (ИИО), който обяви данните, ангажирайки се да ги анализира задълбочено и да публикува тематични анализи с дълбокото разбиране за важността на гражданското образование в българското училище.

"Гражданското образование играе жизненоважна роля за формирането на информирани и критично мислещи млади хора. Чрез него се развива широк набор от умения, нагласи, поведение и ангажираност, които имат значими социално-икономически последствия. Сред тях са уменията за сътрудничество, общуване, гъвкавост и адаптивност, критично мислене, анализиране на информация и за вземане на добре информирани решения", коментира Асенка Христова от ИИО във "Фейсбук".

В ICCS 2022 са участвали 22 държави (както и 2 региона в Германия), сред които и България. Целевата група включва учениците на възраст около 14 години в момента на изследването. В повечето държави, включително у нас, това са учениците в 8 клас. Предметът "гражданско образование" се изучава у нас в 11 и 12 клас, но в часа на класа отделни теми се застъпват и в по-долните класове.

По думите на Христова България е една от трите страни с най-голямо влошаване на резултатите на учениците в областта на гражданските компетентности. Те са значително по-ниски от средните за ICCS и ги нареждат в една група с учениците от Кипър и Колумбия - страната ни има 456 точки, с които заема предпоследното място след Колумбия (452 т.) при средно ниво за ICCS - 508 точки. Най-високото ниво е за Китайски Тайбей - 583 т., следван от Швеция - 565 т. и Полша - 554 т.

"След относителното повишаване на резултатите на българските ученици през 2016 г. в сравнение с 2009 г., сега наблюдаваме значително понижаване", коментират от ИИО. Оттам посочват, че разликата между резултатите на момичетата и момчетата в България е много голяма, като през 2016 г. страната ни беше на второ място по този показател след Малта, а сега - през 2022 г., България е с най-голяма разлика от 41 точки.

Една трета от 14-годишните ученици в България се интересуват от политически и социални въпроси, показва още изследването. 64% от българските ученици вярват, че демокрацията все още е най-добрата форма на управление. 34% смятат, че политическата система в България функционира добре. Доверието на българските ученици в политическите институции е ниско и през 2022 г. значително се е понижило в сравнение с 2016 г. 46% от българските ученици декларират доверие в националното правителство и 46% - националния парламент. Данните показват понижаване на доверието в тези две институции в сравнение с 2016 г. с 12 пр. пункта.

Сред изводите от проучването е, че българските ученици възприемат политиката като територия за реализация по-скоро на мъжете, отколкото на жените. Те се различават значително от връстниците си в останалите държави по въпроси като равенството между половете, политическите изяви и активност на жените и мъжете. Доверието в политическите партии сред българските ученици е сравнително ниско – по-ниско от средното равнище за изследването през 2022 г. Нагласите им за участие в политическия живот като възрастни също са сравнително ниски, макар че голяма част от учениците смятат за важно да се гласува на местни и национални избори.

Семейната среда и социално-икономическият произход на учениците са сред факторите, които имат най-силно влияние върху образователните постижения. Разликата между резултатите на учениците в България в двете крайни категории - с нисък и с много висок социално-икономически и културен статус - е най-голяма в сравнение с останалите държави в ICCS 2022.

ГРАЖДАНСКО ОБРАЗОВАНИЕ

Според концепцията на ICCS гражданското образование включва знания за официалните институции и процесите, които са част от гражданския живот, както и знания за възможностите за гражданско участие, включително за начините, чрез които гражданинът взаимодейства с останалите членове на общността, участва в граждански изяви и допринася за формиране на гражданското общество.

Концептуалната рамка на ICCS съдържа когнитивен аспект – познаване и разбиране на понятия и концепции, и афективно-поведенчески – нагласи, ценности, отношения и възприятия. Например от учениците се очаква да познават принципите, механизмите и процесите на взимане на решения, управление и законодателен контрол в едно демократично общество; начините, по които функционират гражданските и политическите институции; да притежават определени знания и умения, които им позволяват да взимат информирани решения, да защитават лична или обществена кауза, за се ориентират в обществените и политическите процеси и да участват в тях.